различна от самата „Илиада“. Знам, че лирата е военен трофей, спечелен, когато Пелеевият син е завладял Тива и е убил Еетион, бащата на Андромаха. Хекторовата съпруга е израснала, слушайки същата тая сребърна лира в сърцето на царския си дом. Сега Патрокъл, най-близкият другар на Ахил, седи срещу него и го чака да свърши своята партия, за да изпее оставащите стихове.
Когато влизат Аякс и Одисей, Ахил спира да свири и изненадано се изправя. Патрокъл също скача на крака.
— Добре дошли! — извиква Пелеевият син и се обръща към приятеля си. — Виж, дошли са ни драги гости, сигурно имат ужасна нужда от мен, за да дойдат тук, и въпреки гнева си, признавам, че това са моите най-свидни другари от всички ахейци.
После повежда двамата пратеници до ниските кресла и им мята дебели пурпурни килими, за да седнат отгоре им.
— Сложи ни веднага големия кратер, сине Менойтиев — обръща се той към Патрокъл. — Ето… сложи го тук. Ще смесим по-силно вино. Да има чаша за всекиго от почтените ми гости.
Наблюдавам тия изненадващо изискани ритуали на героично гостоприемство. Патрокъл поставя тежка дъска до огъня и слага отгоре й месо — овче, козе и изпъстрено със сланина свинско. Автомедонт, приятел и колесничар на двамата, държи резените месо, докато Ахил отрязва избрани мръвки, осолява ги и ги забучва на шишове. Патрокъл разравя жаравата, нарежда шишовете и отново посолява всяко парче.
Усещам, че умирам от глад. Ако сега ми дадат думата — ако от това зависи съдбата на всички, — няма да мога да говоря, защото ми текат лигите.
Сякаш чул куркането на стомаха ми, Ахил надзърта в преддверието и едва не се вцепенява от изненада.
— Фениксе! Почтени учителю, благородни коннико! Мислех, че през последните седмици лежиш болен в шатрата си. Влизай, влизай!
С тия думи младият герой идва в преддверието, прегръща ме и ме завежда до огнището. Ухае на печено овнешко и свинско. Одисей ме стрелва с поглед като с кинжал и безмълвно ме предупреждава да си държа устата затворена по време на разговора.
— Седни, обични ми Фениксе — кани ме Ахил, някогашен ученик на стареца. Обаче ме настанява върху червени, вместо пурпурни възглавници, при това по-далеч от огъня, отколкото са Одисей и Аякс. Ахил е верен на старите си другари, само че разбира от протокол.
Патрокъл донася прясно опечен хляб в панери и Ахил сваля месото от шишовете и го нарежда в дървени блюда.
— Да принесем жертва на боговете, скъпи приятели — казва той и кимва на Патрокъл, който хвърля първите парчета месо, избрани за жертвоприношение, в пламъците.
— А сега яжте — казва Пелеевият син и всички с охота се нахвърляме на хляба, виното и месото.
Докато дъвча и се наслаждавам на храната, мислите ми препускат: как да произнеса речта си, за да променя съдбата на всички, на самите богове? Само допреди час ми се струваше съвсем просто, обаче Одисей не ми повярва, че ме праща Агамемнон. В епоса Одисей говори — предава Агамемноновото предложение на Ахил, — после Ахил отвръща с най-въздействащата и красива реч в „Илиада“, след това Феникс произнася дългия си трисъставен монолог — лична история, парабола на „Молбите“ и алегория на Ахиловото положение в мита за Мелеагър — парадигма, където митичният герой прекалено се бави да приеме предложените му дарове и да се сражава за приятелите си. Речта на Феникс е най-интересна от словата на тримата, пратени да убедят Ахил. И според „Илиада“ тъкмо аргументите на стареца склоняват разгневения Пелеев син да се откаже от клетвата си да отплава на другата сутрин. Когато Аякс вземе думата след мен, Ахил ще се съгласи да остане на другия ден, за да види какво ще направят троянците и ако се наложи, да защити корабите си от врага.
Моят план е да повторя части от дългата реч на Феникс по памет, после да се отклоня, за да вметна собствените си предложения. Обаче виждам, че Одисей ми се мръщи, и знам, че няма да получа такава възможност.
И какво, ако получа? Взел съм предвид факта, че боговете ще проследят тая среща — в края на краищата тя е един от ключовите елементи на „Илиада“, въпреки че сигурно само Зевс го е знаел предварително. Ала даже без да са предварително осведомени, някои богове и богини сигурно наблюдават пратеничеството. Зевс им е заповядал да не се намесват тоя ден и повечето се съобразяват с неговия ултиматум, обаче това навярно още повече разпалва любопитството им за пратеничеството при Ахил. Ако Пелеевият син отстъпи пред Агамемноновия подкуп и убедителността на Одисей, настъплението на Хектор и може би даже волята на самия Зевс ще бъдат осуетени. Ахил е човекът-войска.
Ами ако тая нощ го подмамя към ерес, както съм замислил, ако се опитам да го насъскам срещу боговете, няма ли Зевс моментално да се намеси и да вдигне във въздуха шатрата заедно с всички вътре? И даже Зевс да сдържи гнева си, представям си как Атина, Хера, Аполон или някоя друга заинтересована страна връхлита, за да погуби тоя… „Феникс“… задето е предложил курс на действие, който не отговаря на техните цели. Представил съм си тия неща, естествено, обаче вярвам, че телепортаторният медальон и шлемът на Хадес ще ме спасят.
Но какво, ако се спася с ново бягство и тия герои бъдат убити или обезсърчени от гнева на боговете? Целият план ще е отишъл напразно и всички богове ще разкрият моето присъствие. Тогава шлемът на Хадес и телепортаторният медальон няма да ми помогнат — боговете ще ме проследят до края на света, до праисторическа Индиана, ако се наложи. И точка, както казват самите те.
Одисей навярно ми прави услуга, като не ми позволява да говоря.
„Тогава защо съм тук?“
Утолили сме глада си, празните блюда са отместени настрани, в панерките са останали само корички хляб и сме готови за четвъртата чаша вино. Виждам, че Аякс едва забележимо кима на Одисей.
Великият стратег схваща намека и вдига чашата си в наздравица.
— Сине Пелеев, сполай!
Всички пием. Младият герой свежда русата си глава.
— Виждам, че нищо не липсва на тая гощавка — продължава Одисей с изненадващо тих и мек, почти меден глас. Тоя брадат мъж е най-речовит и лицемерен от всички велики ахейски вождове. — Не ни липсва нищо нито в Агамемноновия стан, нито тук, в дома на Пелеевия син. Ала в тая бурна нощ не бива да мислим сега за пируване сладко — не, сега се плашим от грозна беда, пратена ни от боговете.
Той продължава бавно, плавно, без да бърза, рядко използва реторични ефекти. Описва следобедния разгром, победата на троянците, паниката и желанието на ахейците да избягат и съучастничеството на Зевс.
— Тия нагли троянци и техните самохвални съюзници вдигнаха шатрите си на един хвърлей камък от нашите кораби, Ахиле — казва Одисей. Говори така, сякаш Ахил не е чул всичко това от Патрокъл, Автомедонт и другите си другари. Или просто го е наблюдавал от склона пред шатрата си. — Вече нищо не можело да ги спре. Така се хвалят и палят хиляди стражеви огньове, за да подкрепят заканата си. Канят се в първи зори да запалят с тия огньове нашите кораби и после да изтребят всеки, който е останал жив, и Кронид им праща окуражителни знаци, мълнии, запратени по нашия ляв фланг, а през това време Хектор вилнее и се опиянява от силата си. Той не се бои от нищо, Ахиле, ни от човек, ни от бог. Хектор е като бясно куче и са го обладали демоните на кателепсиса.
Одисей прави пауза. Ахил мълчи. Лицето му не изразява нищо. Неговият приятел Патрокъл през цялото време го наблюдава, ала героят изобщо не го поглежда. От него би излязъл невероятен покерджия.
— Хектор едва ще дочака зората — с още по-мек глас продължава Одисей, — тъй като заплашва в първи зори да отреже емблемите от кърмите на корабите ни, да ги запали с огън стихиен и приклещил всичките ни другари до горящите корпуси, да избие ахейците до крак. Кошмар, Ахиле, страх безпределен обзема сърцето ми, страх ме е, че боговете ще дадат на Хектор възможност да изпълни тия закани и че сме обречени да умрем тук в Илионското поле, далеч от конеразвъдните хълмове на Аргос.
Одисей отново прави пауза. Ахил пак мълчи. Изтляващите въглени пращят. Някъде наблизо някой свири бавна траурна песен на лира. От срещуположната посока се носи пиянски смях на войник, който явно се смята за обречен.
— Даже и късно, щом
