Това същество имаше членестото тяло на стоножка, ала се издигаше на височина десет метра. Черните очи на най-горния му член се впериха в Ахил и Хефест. Имаше пипала и разчленени ръце, безброй ръце, както и тънки дълги длани с мършави пръсти в краищата на шест от горните си ръце. Един от членовете в горния му край носеше елек с множество джобове, издути от инструменти, още инструменти бяха закачени по други сегменти на олюляващото се тяло.
— Къде са всички, Лечителю? — извика Хефест.
Грамадната стоножка се разклати, размърда ръце и от невидимите й усти изригна гръмовен шум.
— Разбра ли нещо? — обърна се Хефест към Ахил.
— Какво да разбера? Прозвуча ми като звук от празна ножница, която момченце е завряло между спиците на движеща се колесница.
— Беше си на чист гръцки — възрази богът на огъня. — Само трябва да го забавиш наум, да слушаш по-внимателно. — И отново извика на стоножката: — Моят смъртен приятел не те е разбрал. Можеш ли да повториш, Лечителю?
—
— Разбра ли? — попита Хефест.
— Това същество каза, че се подчинявало само на Зевс и нямало да допусне Пентезилея да бъде поставена в една от ваните, без изричната заповед на Зевс, така ли?
— Точно така.
— Мога да убия тая голяма стоножка.
— Сигурно — съгласи се Хефест. — Макар да се шушука, че Лечителят е още по-безсмъртен от нас, божествените парвенюта. Обаче ако го убиеш, Пентезилея никога няма да бъде съживена. Единствено Лечителят може да използва машините и да управлява сините червеи, които участват в лечебния процес.
— Ти си Майсторът — рече Ахил и потропа с меча по ръба на златния си щит. — Трябва да можеш да използваш машините.
— Как ли пък не — изсумтя божественото джудже. — Това не е проста техника като оная, дето я използвахме като обикновени постчовеци. Никога няма да успея да се оправя с квантовите машини на Лечителя… и даже да можех, пак нямаше да съм в състояние да управлявам сините червеи. Мисля, че реагират само на телепатия, при това само на Лечителя.
— Тая стоножка каза, че се подчинявала единствено на Зевс
— Кронос — с влудяваща усмивка отвърна Хефест. — Обаче Кронос и другите титани завинаги са заточени в Тартар. Единствено Зевс в тая вселена може да нарежда на Лечителя.
— Къде е Зевс?
— Никой не знае, но в негово отсъствие боговете се борят помежду си за власт — изсумтя ковачът. — Сега борбата се води главно на илионската Земя, където безсмъртните още подкрепят своите троянци или гърци, и на Олимп общо взето цари мир и спокойствие — тъкмо затова излязох на склона на тъпия вулкан да проверя повредите на ескалатора.
— Тогава защо Атина ми даде тоя богоубийствен нож и ми заповяда да убия Лечителя, след като стоножката възкреси Пентезилея?
Хефест се ококори.
— Казала ти е да убиеш Лечителя, така ли? — озадачено промълви брадатото джудже. — Нямам представа защо ти е заповядала такова нещо. Тя има някакъв план, обаче трябва да е адски шантав. Ако Лечителя го няма, ваните ще станат безполезни… и цялото ни безсмъртие ще отиде в канала. Можем да живеем много дълго, но ще страдаме, сине Пелеев. Ще страдаме ужасно без наноподмладяване.
Ахил се запъти към Лечителя, вдигнал прочутия си щит. Очите му пламтяха през отворите на лъскавия му боен шлем. Той замахна с меча си.
— Ще накарам това същество да отвори ваните за Пентезилея.
Хефест побърза да го хване за ръката.
— Недей, смъртни приятелю. Повярвай ми, Лечителят не се бои от смъртта и няма да отстъпи. Той се подчинява единствено на Зевс. Без тъпия Лечител сините червеи няма да направят нищо. Без тъпите сини червеи ваните са безполезни. Без тъпите вани твоята амазонска царица ще си остане мъртва завинаги.
Ахил гневно се освободи от пръстите на ковача.
— Тая… стоножка…
— Лечителят не се бои от теб, сине Пелеев. Можеш да го убиеш, обаче това ще означава само, че никога повече няма да видиш своята царица жива.
Ахил се отдалечи от божественото джудже, подмина грамадния Лечител и силно удари красивия си щит с всичките му изковани концентрични кръгове от символи в прозрачната пластмаса на огромната лечебна вана. Звукът отекна в сумрака на залата.
После се обърна към Хефест.
— Добре. Тая стоножка се подчинява на Зевс. Къде е Зевс?
Богът на огъня понечи да се изсмее, но се отказа, когато видя горящите очи на Ахил през отворите на шлема му.
— Сериозно ли говориш? Каниш се да подчиниш гръмовержеца, бащата на всички богове на своята воля, така ли?
—
— Никой не знае — измърмори Хефест. Куцият бог се запъти към високата врата, като тътреше по-късия си крак. Навън проблесна светкавица — прашната буря караше егидата на силовото поле да искри на хиляди места. Стълбовете тъмнееха на тоя сребристобял фон. — Зевс отсъства вече трета седмица — извика ковачът през рамо и поглади рошавата си брада. — Повечето от нас подозират някакъв тъп заговор на Хера. Може да е хвърлила мъжа си в ямата на Тартар при баща му Кронос и майка му Рея.
— Можеш ли да го откриеш? — Ахил обърна гръб на Лечителя и затъкна меча си в халката на широкия си пояс, после преметна тежкия щит на гърба си. — Можеш ли да ме заведеш при него?
Хефест го зяпна.
— Готов си да се спуснеш в Тартара, за да се опиташ да подчиниш бога на боговете на своята смъртна воля!? В пантеона на истинските богове има само още една форма на живот освен Зевс, която може да знае къде е той. И това е единственият друг безсмъртен тук на Марс, който може да ни прати в Тартара. Ще отидеш ли там, ако се наложи?
— Ще мина през зъбите на смъртта и ще се върна, за да съживя своята амазонка — отвърна Ахил.
— Тартарът ще ти се види хиляди пъти по-страшен от смъртта и мрачните зали на Хадес, сине Пелеев.
— Заведи ме при тоя безсмъртен, за когото говориш — заповяда Ахил. Очите му бяха като огънчета в отворите на шлема му.
Брадатият ковач дълго остана прегърбен, леко задъхан, с блуждаещ поглед; все още разсеяно поглаждаше рошавата си брада.
— Така да бъде — накрая въздъхна той, затътри късия си крак по полирания мрамор по-бързо, отколкото изглеждаше възможно, и хвана с грамадните си ръце Ахил за китката.
44.
Въпреки че беше изтощен, Харман не възнамеряваше да спи. Стопли порция великолепна яхния и я изяде на масата до прозореца, докато Просперо мълчаливо седеше на мекия фотьойл и четеше грамадна
