— Можеш да
Ретроград Синопесен пристъпи напред на сребристите си паешки крака.
— Разбира се. Още от самото начало смятахме да спрем по този начин. Широката шестдесет метра тласкателна плоча с нейното аблативно покритие се изнася назад и малко се променя, за да послужи като чудесен топлинен щит. Плазменото поле около нас в момента на маневрата не би трябвало да е прекалено силно — ще можем дори да осъществяваме връзка, ако се наложи. Първоначалните ни планове бяха за плавна спирателна маневра в атмосферата на височина сто четиридесет и пет километра над морското равнище на Земята с няколко преминавания, за да регулираме орбитата си. Трудната чест щеше да е преминаването през натоварените изкуствени п– и е-пръстени, тъй като те нямат нищо общо с чистия от отпадъци F-пръстен Касини около Сатурн, но изчисленията не бяха особено сложни. Просто ще ни се наложи да се извъртаме. А сега, тъй като явно ни е наредено да се явим незабавно в астероидния град на дамата в п-пръстена, смятаме да се гмурнем до височина тридесет и седем километра и да намалим скоростта си много по-бързо, за да се установим на подходящата за срещата елиптична орбита още при първия опит.
Орфу подсвирна.
Манмът се опита да си го представи.
— Ще се спуснем на някакви си стотина хиляди стъпки над повърхността? Та така ще можем да видим дори лицата на хората долу.
— Не съвсем — каза Астейг/Че. — Но все пак ще е по-драматично, отколкото го бяхме замислили. Определено ще оставим ярка следа в небето. Но тъкмо сега старостилните човеци вероятно са прекалено заети с други неща, за да забележат някаква си линия над себе си.
— Какво искаш да кажеш? — попита Орфу от Йо.
Астейг/Че излъчи последните фотографии. Манмът описа елементите, които Орфу не можеше да различи през съпътстващите данни.
Още кланета. Още унищожени селища, още оставени на мършоядите човешки трупове. Инфрачервените изображения показваха нагорещени сгради, студени мъртви тела и движението на също толкова студените гърбави безглави същества, които извършваха убийствата. На нощната половина на планетата на мястото на домовете и скромните градчета бушуваха пожари. Сякаш по цялата Земя старостилните човеци бяха подложени на атака от сивите метални безглави създания, които експертите на моравеките не бяха в състояние да идентифицират. Освен това на четирите континента структурите от син лед се увеличаваха и уголемяваха. Появиха се изображения на едно-единствено огромно същество, приличащо на човешки мозък с очи, само че този мозък бе с големината на склад. После дойде ред на видеото — образи, показващи чудовището почти право отгоре — то се придвижваше на нещо като огромни ръце с допълнителни подобни на пипала крайници, излизащи от него като ганглии. От отворите за хранене се подаваха някакви противни хоботи и сякаш го хранеха или пояха от самата земя.
— Виждам данните, но ми е трудно да си представя съществото — каза Орфу. — Не е възможно да е толкова грозно.
— Работим по въпроса и и на нас ни е трудно да повярваме на онова, което виждаме — отвърна генерал Бех бин Адее. — Да,
— Има ли някаква теория що за нещо е това и откъде се е появило? — попита Манмът.
— Свързано е с покритите със син лед градове, които първоначално се видяха в бившия Париж и най- големия леден комплекс — отвърна Чо Ли. — Но ти нямаш предвид това, нали? Просто не знаем откъде се е взело.
— Моравеките виждали ли са някога изображение на нещо подобно през всички векове наблюдение на Земята от района на Юпитер или Сатурн? — попита Орфу.
— Не — отговориха едновременно Астейг/Че и Сума IV.
— Мозъкът с ръце не се движи сам — каза Ретроград Синопесен и извика още холографски и двуизмерни изображения. — Тези неща го съпътстват във всеки от осемнадесетте града, в които го видяхме.
— Хора ли са? — попита Орфу. Данните бяха объркващи.
— Не съвсем — каза Манмът и описа размерите, зъбите, прекомерно дългите ръце и ципестите крака на съществата.
— Според метричните данни са стотици — каза Орфу от Йо.
— Хиляди — поправи го главен центурион Меп Аху. — Проверихме направени едновременно снимки на отстоящи на хиляди километри едно от друго места и преброихме над три хиляди и двеста подобни на амфибии форми.
— Калибани — каза Манмът.
— Какво? — Астейг/Че модулира гласа си така, че да прозвучи объркано.
— На Марс, премиер интегратор — каза дребният европеец. — Малките зелени човечета говореха за Просперо и Калибан… от Шекспировата „Буря“. Ако помните, каменните глави би трябвало да са изображения на Просперо. Предупредиха ни за Калибан. Това същество прилича на някои версии на Калибан в постановките на пиесата, изнасяни през различните векове на Земята.
Никой от моравеките нямаше какво да каже по въпроса.
— На Земята има единадесет нови брана-дупки, откакто преди две седмици започнахме да измерваме този пик на квантова активност — включи се Бех бин Адее. — Доколкото можем да преценим, съществото- мозък ги е създало — или поне ги използва — за да може да се прехвърля от едно място на друго. То и големите, подобни на амфибии неща, които наричате калибани. Освен това в придвижването им има
Върху проекционната маса се материализираха още холографски изображения и Манмът ги описа по теснолъчевия канал, но Орфу вече бе обработил съпътстващите данни.
— Всички бойни полета или градове, където в древната човешка история е имало кланета и изстъпления — каза той.
— Именно — каза генерал Бех бин Адее. — Виждате, че първият брана-квантов портал се отвори в Париж. Знаем, че преди повече от две хиляди и петстотин години, по времето на размяната на черни дупки между Империята на ЕС и Глобалния ислямски суринат в и около Париж са измрели над четиринадесет милиона души.
— Останалите градове с брана-дупки също попадат в тази категория — каза Манмът. — Хирошима, Аушвиц, Ватерлоо, ХоТепса, Сталинград, Кейптаун, Монреал, Гетисбърг, Ханстак, Окинава, долината на Сома, Нови Уелингтън — всички места на кръвопролития преди хилядолетия.
— Да не би да си имаме работа с нещо като интермембранен мозък-турист в Калаби-Яу? — попита Орфу.
— Или нещо по-лошо — каза Чо Ли. — Лъчите неутрино и тахиони от посещаваните от това… нещо… места носят някаква сложна кодирана информация. Лъчите са многоизмерни и не са насочени в нашата вселена. Не сме в състояние да ги прихванем и да декодираме съобщенията и съдържанието им.
— Мисля, че мозъкът е гул14 — заяви Орфу от Йо.
— Гул ли? — не разбра премиер интегратор Астейг/Че.
Орфу му обясни.
— Мисля, че изсмуква някаква тъмна енергия от тези места — каза големият йониец.
— Не изглежда особено вероятно — изцвърча Ретроград Синопесен. — Не съм чувал за неподдаваща се на регистрация… енергия… оставаща след акт на насилие. Това е метафизика — безсмислица, нямаща нищо общо с науката.
Орфу сви четири от множеството си рамене.
— Смятате ли, че големият мозък може да е създание на постчовеците или старостилните хора от времето на годините на безумието след рубикона? — попита главен центурион Меп Аху. — Както съществото Калибан и безглавите роботи-убийци? Че са дело на смахнати РНК инженери? Като някои от анахроничните растителни и животински видове, съживени на планетата?
— Не и голямото нещо — каза високият ганимедец Сума IV. — Щяхме да го видим и по-рано. Съществото-мозък с ръце е дошло през брана-дупките само преди няколко дни. Не знаем откъде са се появили калибаните и гърбавите същества, които изтребват старостилните човеци, все едно че събират
