размахваха кърпички, удряха с копия в щитовете си, плачеха, викаха и хвърляха цветя под конските копита.
Пентезилея приемаше всичко това като дължимо.
Деифоб, цар Приамовият син, брат на Хектор и мъртвия Парис и човек, в когото целият свят виждаше следващия мъж на Елена, посрещна амазонската царица и нейните жени-воини точно пред стените на Парисовия дворец, в момента обитаван от Приам. Пременен в лъскави доспехи и червено наметало, със златен гребен на шлема, здравенякът стоеше със скръстени ръце, после вдигна десницата си за поздрав. Зад него стояха, взели за почест, петнайсет от личните стражи на троянския цар.
— Привет, Пентезилея, дъще Аресова, царице на амазонките — извика Деифоб. — Добре си дошла със своите дванайсет жени-воини. Цял Илион днес ти отправя своята благодарност, задето идваш като съюзница и приятелка да ни помогнеш във войната със самите олимпийски богове. Влез, изкъпи се, приеми нашите дарове и познай истинското гостоприемство и признателност на Троя. Хектор, нашият най-знатен герой, щеше да те посрещне лично, но си почива, след като цяла нощ се грижи за братовата си погребална клада.
Царицата с лекота скочи от великанския си боен жребец — движеше се със съвършена грациозност въпреки тежките си доспехи и лъскавия си шлем. Хвана Деифоб за предмишницата с двете си силни ръце и го поздрави с войнишко приятелско стискане.
— Сполай ти, сине Приамов, герой от хиляди единоборства. Ние с моите другарки ти благодарим, изразяваме съболезнованията си на теб, баща ти и целия Приамов народ за смъртта на Парис, вест, която стигна до нас преди два дни, и приемаме щедрото ви гостоприемство. Ала преди да вляза в Парисовия дом и сега палат на Приам, трябва да ти кажа, че не съм дошла да се бия с вас срещу боговете, а веднъж завинаги да сложа край на вашата война с тях.
Деифоб, чиито очи и без това си бяха изпъкнали, буквално се облещи срещу красивата амазонка.
— Как ще го сториш, царице Пентезилея?
— Тъкмо това съм дошла да ви кажа и сетне да го направя — отвърна тя. — Хайде, покани ме вътре, приятелю Деифобе. Трябва да се срещна с баща ти.
Деифоб обясни на амазонската царица и нейните телохранителки, че баща му, цар Приам, се е настанил в по-малкия палат на Парис, защото боговете още в първия ден на войната преди осем месеца разрушили неговия дворец и убили жена му, троянската царица Хекуба.
— Пак ти поднасям съболезнованията на амазонките, Деифобе — рече Пентезилея. — Скръбната вест за смъртта на царицата стигна даже до нашите далечни острови и хълмове.
На влизане в царските покои Деифоб се прокашля и каза:
— Като стана дума за твоята далечна земя, дъще Аресова, как успяхте да се спасите от гнева на боговете през тоя месец? Из града за една нощ се разнесе мълвата, че по време на плаването си до родината Агамемнон намерил гръцките острови пусти. Тая сутрин даже смелите защитници на Илион треперят при мисълта, че боговете погубват всички хора освен аргивците и нас. Как се спаси твоят народ?
— Народът ми не се е спасил — хладнокръвно отвърна Пентезилея. — Боя се, че страната на храбрите амазонки е също толкова пуста, колкото и всяка друга земя, която прекосихме през последната седмица от пътуването си. Ала Атина ни пощади за тая задача и праща важно послание на илионския народ.
— Какво послание?
Тя поклати глава.
— Посланието е за цар Приамовите уши.
Сякаш по даден знак, прозвучаха тръби, завесите се вдигнаха и в залата бавно влезе Приам, опрян на ръката на един от царските си стражи.
Пентезилея го беше виждала в тронната му зала преди по-малко от година, когато с петдесет амазонки бяха пробили ахейската обсада, за да окуражат Троя и да я уверят във верността си. Тогава й бе казал, че не се нуждаят от помощта им, ала я беше обсипал със злато и други дарове. Но сега царицата зяпна смаяно.
Доскоро наистина старец, ала преизпълнен с жизненост, сега царят изглеждаше остарял с двайсет години. Бузите му, винаги румени от вино или вълнение, когато Пентезилея го беше виждала през своите двайсет и пет години, дори като дете, когато със сестра си Хиполита се бяха скрили зад завесите в тронната зала на майка си и бяха гледали царското пратеничество от Илион, дошло да поднесе почитанията си, сега бяха хлътнали, сякаш бяха изпадали всичките му зъби. Прошарената му и по-рано коса беше побеляла. Очите му сълзяха и втренчено се взираха в призраци.
Старикът почти се строполи на златния си трон с инкрустирани лазуритни орнаменти.
— Сполай ти, Приаме, сине Лаомедонтов, знатни царю Дарданиде, баща на смелия Хектор, клетия Парис и гостоприемния Деифоб — започна Пентезилея и застана на едно коляно. Макар и мелодичен, младежкият й глас високо кънтеше в грамадната зала. — Аз, Пентезилея, навярно последната амазонска царица, и моите дванайсет жени-воини в медни доспехи, ти носим почит, съболезнования, дарове и своите копия.
— Вашите съболезнования и преданост са най-скъпите ви дарове, мила Пентезилея.
— Нося ти и послание от Атина Палада и ще ви кажа как да турите край на войната с боговете.
Царят вирна глава. Неколцина от свитата му ахнаха.
— Атина Палада никога не е обичала Илион, обична ми дъще. Тя открай време заговорничи с нашите аргивски врагове, за да разруши тоя град и всичко зад неговите стени. Ала сега богинята е наш заклет враг. Двете с Афродита убиха Астианакс, невръстния син на Хектор, малкия господар на града, с думите, че за тях ние и нашите деца сме само обикновени жертви. Няма да има мир с боговете, докато не бъде изтребен или техният, или нашият род.
Все още на едно коляно, ала с високо вдигната глава, Пентезилея предизвикателно впери в него сините си очи.
— Обвинението срещу Атина и Афродита е лъжа. Тая война е лъжа. Боговете, които обичат Илион, искат пак да ни подкрепят — включително самият татко Зевс. Даже сивооката Атина Палада застана на страната на Троя, заради долното коварство на ахейците и по-точно на оня лъжец Ахил, тъй като той е измислил клеветата, че Атина е убила неговия другар Патрокъл.
— Мир ли ни предлагат боговете? — промълви Приам. В гласа му се долавяше копнеж.
— Атина предлага нещо повече от мир — рече Пентезилея и се изправи. — Тя и боговете, които обичат Троя, ви предлагат победа.
— Победа над кого? — викна Деифоб и застана до баща си. — Сега ахейците са наши съюзници. Те и изкуствените същества, моравеките, които защитават нашите градове и станове от Зевсовите мълнии.
Амазонската царица се засмя. В тоя момент всички мъже в залата се удивиха от красотата й — млада и хубава, с румени страни и одухотворено момичешко лице, гъвкаво и в същото време сочно тяло под разкошните бронзови доспехи. Но погледът и сериозното изражение на Пентезилея не бяха на обикновено момиче — те издаваха жизненост и интелигентност, както и воинска страст за действие.
— Победа над Ахил, който измами твоя син, знатния Хектор, и който в момента води Илион към гибел — извика амазонката. — Победа над аргивците, ахейците, които в момента кроят вашия крах, разрушаването на града, смъртта на другите ти синове и внуци и поробването на твоите жени и щерки.
Приам поклати глава почти тъжно.
— Никой не може да надвие бързоногия Ахил в битка, амазонке. Даже Арес, който три пъти е убиван от неговите ръце. Даже Атина, която избяга пред неговата атака. Даже Аполон, когото отнесоха на Олимп на парчета, след като предизвика Ахил. Даже Зевс, който се бои да слезе тук, за да влезе в единоборство с богочовека.
Пентезилея също поклати глава и златните й къдрици проблеснаха.
— Зевс не се бои от никого, знатни Приаме, гордост на Дардановия род. И може с едно махване на своята егида да погуби Троя, да, да унищожи самата земя, върху която се издига твоят град.
Копиеносците пребледняха и даже Приам потрепери при споменаването на егидата, най-могъщото и загадъчно Зевсово оръжие. Всички бяха наясно, че ако реши да го използва, Зевс може да погуби в миг дори другите олимпийски богове. Това не беше обикновено термоядрено оръжие, каквото гръмовержецът
