безполезно хвърляше върху моравекските силови полета в началото на войната. Имаше защо да се страхуват от егидата.
— Заклевам ти се, знатни Приаме — продължи амазонската царица. — Ахил ще е мъртъв, преди слънцето да залезе и на двата свята. Кълна се в кръвта на моите сестри и майка ми, че…
Царят вдигна ръка и я накара да млъкне.
— Не ми се кълни, млада Пентезилея. Още откакто си се родила, ти си ми като родна щерка. Да призовеш Ахил на двубой е равносилно на смърт. Какво те накара да дойдеш в Троя, за да намериш смъртта си от неговите ръце?
— Не е смърт, царю — с напрегнат глас възрази амазонката. — А слава.
— Тия две неща често се припокриват — отвърна Приам. — Ела, седни до мен. Да поговорим насаме. — И даде знак на своя телохранител и син Деифоб да се отдръпне настрани, за да не ги чува. Дванайсетте амазонки също се отдалечиха на няколко крачки.
Пентезилея седна на втория трон, по-рано принадлежал на Хекуба, изваден от развалините на стария дворец и държан тук свободен в нейна памет. Младата царица остави лъскавия си шлем на широката странична облегалка и се наведе към стареца.
— Гонят ме Фуриите, татко Приаме. От три месеца ме гонят Фуриите.
— Защо? — попита той и се наклони към нея като някакъв бъдещ свещеник към все още неродена изповядваща се. — Тия духове отмъстителки искат кръв само ако не е останал жив човек да отмъсти, дъще — особено когато някой е причинил зло на свой роднина. Ти не си сторила зло на никой член на амазонското царско семейство.
— Убих сестра си Хиполита — с треперещ глас призна Пентезилея.
Приам се отдръпна.
— Убила си Хиполита?! Предишната царица на амазонките? Жената на Тезей? Чухме, че умряла при ловна злополука, когато някой зърнал движение и взел атинската царица за елен.
— Не исках да я убия, Приаме. Но след като Тезей отвлече сестра ми — съблазни я на кораба си по време на официална визита, вдигна платна и я отнесе — ние амазонките решихме да си отмъстим. Тая година, докато всички погледи на родните острови и Пелопонес бяха отправени към вашата война в Троя, докато героите ги нямаше и Атина беше беззащитна, ние събрахме флотилия и вдигнахме своя обсада — макар и не така грандиозна и обезсмъртена в слово като аргивската обсада на Илион — и нападнахме Тезеевите твърдини.
— Чухме за това естествено — промълви старият Приам. — Ала битката свършила бързо с мирен договор и амазонките си отишли. Чухме, че царица Хиполита умряла скоро след това по време на голям лов в чест на мира.
— Тя умря от моето копие — с мъка каза Пентезилея. — Отначало атиняните бягаха, Тезей беше ранен и си мислехме, че градът е в ръцете ни. Единствената ни цел беше да избавим Хиполита от тоя мъж, независимо дали тя желаеше да бъде избавена, и почти го бяхме постигнали, когато Тезей поведе кърваво контранастъпление и ни отблъсна към нашите кораби. Загинаха много мои сестри. Вече се сражавахме за живота си и амазонската храброст отново спечели — отблъснахме Тезей и неговите воини на един ден път към стените на Атина. Ала последното ми копие, насочено към самия Тезей, улучи сърцето на сестра ми, която — в красивите си атински доспехи — приличаше на мъж… и се сражаваше рамо до рамо със своя господар и мъж.
— Срещу амазонките — прошепна Приам. — Срещу родните си сестри.
— Да. Щом разбрахме кого съм убила, битката свърши. Сключихме мир. Издигнахме бял стълб до акропола в памет на моята знатна сестра и си тръгнахме в скръб и позор.
— И сега Фуриите те преследват за проляната кръв на сестра ти.
— Всеки ден — потвърди Пентезилея. Ясните й очи бяха пълни със сълзи. Свежото й лице беше бледо. Беше невероятно красива.
— Но какво общо има Ахил и нашата война с тая трагедия, дъще? — промълви царят на Илион.
— Тоя месец, сине Лаомедонтов и потомък на Дардановия род, ми се яви Атина. Обясни ми, че каквито и жертви да принасям на Фуриите, няма да умилостивя тия адски изчадия, но мога да поправя смъртта на Хиполита, като замина за Илион с дванайсет избрани другарки и победя Ахил в единоборство, с което ще сложа край на тая грешна война и ще възстановя мира между боговете и хората.
Приам поглади брадичката си, обрасла със сива брада след смъртта на Хекуба.
— Никой не може да победи Ахил, амазонке. Моят син Хектор, най-великият воин, откърмен от Троя, цели осем години опитва и не успя. И сега е съюзник и приятел на бързоногия мъжеубиец. Самите богове вече опитват повече от осем месеца и всички се огъват пред гнева на Ахила — Арес, Аполон, Посейдон, Хермес, Хадес, самата Атина, всички вдигнаха оръжие срещу него и се провалиха.
— Защото никой от тях не е знаел неговата слабост — прошепна амазонката Пентезилея. — Майка му, богинята Тетида, измислила таен начин да осигури неуязвимост в битка на своя смъртен син. Той не може да бъде повален, освен ако не бъде улучен на това слабо място.
— Какво е то? — ахна Приам. —
— Заклех се на Атина под страх от смърт, че не ще го разкрия никому, татко Приаме. И че ще го използвам, за да убия Ахил със собствената си ръка и така да сложа край на войната.
— Щом Атина знае слабото място на Ахил, защо не го използва, за да му отнеме живота в единоборство? Двубоят свърши с нейното бягство — ранена, тя се телепортира на Олимп в мъки и страх.
— Когато Ахил бил малък, Съдбите го орисали тайната му слабост да бъде открита единствено от друг смъртен по време на тая битка за Илион. Ала орисничеството им се развалило.
Приам се отпусна назад.
— Значи в крайна сметка Хектор е бил предопределен да убие бързоногия Ахил — промълви той. — Ако не бяхме започнали войната с боговете, е щяла да се изпълни тая съдба.
Пентезилея поклати глава.
— Не, не Хектор. Друг смъртен, троянец, е щял да отнеме живота на Ахил, след като Пелеевият син убие Хектор. Една от музите го научила от роб, когото наричат схоластик и който знаел бъдещето.
— Предсказател — рече Приам. — Като нашия уважаван Хелен или ахейския гадател Калхант.
Амазонката пак разтърси златните си къдрици.
— Не, схоластиците не виждали бъдещето — някак си идвали от там. Обаче според Атина сега всички са мъртви. Ала Ахиловата Съдба чака. И ще се изпълни.
— Кога? — попита старият Приам. Очевидно премисляше всички последици от тая вест. Не бе напразно цар на най-великия град на земята от над пет десетилетия. Неговият син Хектор беше кръвен съюзник на Ахил, ала Хектор не бе цар. Хектор беше най-знатният воин на Илион, но въпреки че по-рано навярно бе носил съдбата на града на върха на меча си, изобщо не го беше съзнавал. Това бе работа на Приам.
— Кога — повтори Приам. — Кога ти и твоите дванайсет сестри ще убиете Ахил?
— Днес — обеща Пентезилея. — Както ти казах. Преди слънцето да залезе и тук, и на Олимп, който се вижда през оная дупка във въздуха, през която минахме на идване.
— Какво искаш, дъще? Оръжие ли? Злато? Богатства?
— Само твоята благословия, знатни Приаме. И храна. И ложе за мен и моите другарки, за да подремнем, преди да се изкъпем, да се нагиздим пак с доспехи и да идем да сложим край на тая война с боговете.
Царят плесна с ръце. Деифоб, многобройните стражи, придворните и дванайсетте амазонки бързо се приближиха.
Той поръча да донесат обилна храна на жените, да им приготвят меко ложе за краткия им сън, да им осигурят гореща баня и робини, за да ги разтрият с благовония и масла и накрая да нахранят, вчешат и оседлаят конете им, когато Пентезилея реши, че е готова да се отправи на бой.
Уверено усмихната, тя изведе дванайсетте си другарки от царската зала.
10.
Квантовото телепортиране през Планковото пространство — термин, който богинята Хера не знаеше — би трябвало да е моментално, ала в пространството на Планк такива понятия нямаха значение.
