Преминаването през пролуките в тъканта на пространство-времето оставяше дири и благодарение на наномемите и клетъчното инженерство, които бяха част от тяхното сътворяване, боговете можеха да проследяват тези дири като ловци — както богинята Артемида проследяваше елен в гората.
Хера проследи лъкатушната следа на Зевс през Планковото небитие — знаеше само, че това не е никой от обичайните канали, свързващи Олимп с Илион или планината Ида. Този водеше някъде другаде на древната илионска земя.
Богинята се телепортира в голяма зала, която познаваше добре. На едната стена висеше великански колчан със стрели и бе нарисуван силует на огромен лък. На дългата ниска маса имаше десетки разкошни бокали, паници и златни блюда.
Зевс я погледна изненадано. Смален до скромния ръст от над два метра в тая човешка зала, той седеше на масата и разсеяно чешеше зад ушите едно куче със сива муцуна.
— Господарю — рече Хера. — И на това куче ли ще му отрежеш главата?
Гръмовержецът не се усмихна.
— Би трябвало. Така ще е по-милостиво към него. — Бащата на боговете се намръщи. — Познаваш ли това място и кучето?
— Да. Това е домът на Одисей на скалистата Итака. Кучето се казва Аргус и е отгледано от Одисей малко преди да замине за Троя.
— И то още го чака. Ала сега Пенелопа я няма, както и Телемах и даже женихите, които тъкмо бяха започнали да се трупат като лешояди в Одисеевия дом, за да искат ръката, земите и богатството на Пенелопа — те загадъчно изчезнаха заедно с всички други смъртни, освен ония няколко хиляди в Троя. Няма кой да го храни тоя помияр.
Хера сви рамене.
— Можеш да го пратиш в Илион и да го пуснеш да се нахрани с твоя непрокопсан син Дионис.
Зевс поклати глава.
— Защо си толкова сурова с мен? И защо ме проследи тук, когато искам да бъда сам, за да обмисля това странно изчезване на всички хора по света?
— Само се отбих да се сбогувам за няколко дни, твое страшно величество Крониде. Не ми се щеше да останем скарани след последния ни разговор. — Тя се приближи, скришом докосна пояса на Афродита, пъхнат под дясната й гръд, и усети притока на сексуална енергия в залата, изтичащите от нея феромони.
— Къде отиваш за няколко дни, когато и Олимп, и войната за Троя са в такъв смут? — избуботи Зевс, ала ноздрите му се разшириха и той я погледна с подновен интерес, забравил за кучето Аргус.
— С помощта на Нощта отивам да видя във земните плодни предели бог Океана и майка ни Тетида, които предпочитат тоя свят пред нашия студен Марс, както отлично ти е известно, съпруже. — Тя направи още три крачки напред и се приближи почти на една ръка разстояние от Зевс.
— Защо ще ходиш при тях, Херо? Те са си много добре през вековете, откакто опитомихме Червения свят и населихме Олимп.
— Надявам се да прекъсна кавгите им дълги — лукаво отвърна тя. — Двамата вече отдавна избягват взаимно общо легло и наслади: вражда им душите обсеби. Исках да те предупредя къде отивам, за да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.
Зевс се изправи. Хера усещаше обзелата го възбуда. Само гънките на божествените му одежди скриваха желанието му.
— Защо да бързаш, Херо? — Той я поглъщаше с очи. Погледът му й напомни за усещането от езика и дланите на нейния брат, съпруг и любим по най-нежните й места.
— А какво да чакам, мъжо?
— Ще можеш и после да идеш при бог Океана и Тетида — утре, вдругиден или никога — каза Зевс и пристъпи към нея. — А днес да вкусим любовна наслада! Хайде, жено…
Гръмовержецът помете всички бокали и съдове, отнесе храната от дългата маса с взрив на невидима сила, бликнала от вдигнатата му ръка, смъкна грамадния килим от стената и го метна върху грубите дъски.
Хера отстъпи назад и докосна гърдите си, сякаш се канеше да се телепортира.
— Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Тук ли сега пожелаваш да легнем в любовна наслада? В изоставения дворец на Одисей и Пенелопа, пред погледа на това куче? Кой може да каже дали всички богове не ни наблюдават със своите басейни, наблюдателници и холостени? Щом брачното ложе те тегли, почакай да се върна от чертозите водни на Океан и ще легнем в моята спалня, която направи синът ни Хефест, в рамките той й постави врати непоклатни…
— Не! — изрева Зевс, сивокъдрата му глава вече достигаше тавана. — Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен ще разстеля над остров Итака и дома Одисеев и и очите най-остри във тази вселена не ще ни видят, ни бог, нито смъртен, ни даже Просперо и Сетебос тука не ще да проникнат. Съблечи се!
Господарят на боговете отново махна с мощната си ръка и цялата сграда завибрира от енергията на обгръщащото я силово поле и скриващия ги златен облак. Кучето Аргус избяга от залата с настръхнала от освобождаващата се енергия козина.
Зевс хвана Хера за китката и я притегли към себе си с дясната си ръка, а с лявата разголи гърдите й. Поясът на Афродита падна изпод гръдта й, ала това вече нямаше значение — въздухът буквално се бе сгъстил от желание и феромони и на богинята й се струваше, че може да плува в него.
Гръмовержецът я вдигна с една ръка и я хвърли по гръб върху покритата с килим маса. Добре, че Одисей я беше направил от дебели, яки дъски, взети от палуба на кораб, разбил се в коварните скали на Итака, помисли си Хера. Зевс смъкна дрехата от краката й и я остави гола, после смъкна и своите одежди.
Колкото и често да бе виждала божествения фалос на мъжа си еректирал, Хера никога не бе преставала да се удивлява. Всички богове бяха… е,
Но с риск да бъде натъртена или нещо още по-лошо, Хера здраво стискаше голите си колене и бедра.
— Желаеш ли ме, съпруже?
Зевс дишаше през устата. Очите му бяха като на обезумял.
— Желая те, жено. Нивга такава любов към жена или дивна богиня в гърдите ми мощни не се е разгаряла. Разтвори си краката!
— Нивга ли? — като продължаваше да стиска колене, попита Хера. — Даже когато спа със съпругата на Иксиона, дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен…
— Даже тогава, със съпругата на Иксиона, дето имаше толкова прозрачна кожа, че вените на гърдите й синееха — изпъшка Зевс, разтвори широко краката й и се вмъкна между белите й бедра. Фалосът му докосна белия й твърд корем и завибрира от желание.
— Даже когато люби Даная, дъщерята на Акризий ли? — попита Хера.
— Даже с нея — рече Зевс и се наведе напред, за да засмуче щръкналите й зърна, първо лявото, после дясното. Десницата му се плъзна между краката й. Хера беше мокра — от въздействието на пояса и от собственото й желание. — Въпреки че всеки би свършил само при вида на прекрасните й нозе! — прибави той.
— Сигурно си го сторил неведнъж, господарю — изстена Хера, когато Зевс пъхна широката си длан под задника й и я повдигна към себе си. Едрата, гореща главичка на жезъла му се удряше в бедрата й и ги овлажняваше. — Защото тя ти роди цял отбор мъже.
Гръмовержецът беше толкова възбуден, че не можеше да проникне в нея, и се бъхтеше около топлото й влагалище като момче, което за пръв път е с жена. Когато пусна гърдите й с лявата си ръка, за да насочи фалоса си, Хера го стисна за китката и настойчиво прошепна:
— Повече ли ме желаеш от Европа, дъщерята на Феникс?
