едно колело с помощта на вътрешни жироскопи и ги теглеха войникси, ала без вътрешна енергия проклетите машини не пазеха равновесие, затова механичните им вътрешности и подвижните им части бяха извадени, тегличите им бяха раздалечени и бе поставен ярем за вола, а тънкото колело в средата беше сменено с две по-широки колела на новоизкована ос. Харман смяташе преоборудваните дрошки и едноколки за смехотворно примитивни, ала все пак те бяха първите построени от хора коли след повече от хиляда и петстотин години неистория.
От тая мисъл също му се доплака.
Бяха се насочили на шест-седем километра на север и се движеха главно покрай ниските скали над един приток на реката, която Харман знаеше, че някога се е казвала Екеи, а още по-рано — Охайо. Дрошката им трябваше, за да пренесат елените, които успееха да убият, макар да се знаеше, че Никой е способен да върви километри с убит елен на плещите, затова напредваха бавно — така, както можеше да напредва само вол.
От време на време двама от тях оставаха при колата, докато другите двама навлизаха в гората с лъкове или арбалети. Петър носеше иглена пушка — едно от няколкото огнестрелни оръжия в Ардис Хол, — ала предпочитаха да ловуват с по-безшумни средства. Войниксите нямаха видими уши, но някак си имаха отличен слух.
През цялата сутрин тримата старостилни човеци следяха дланите си. Кой знае защо, търсещата функция не откриваше войниксите, както и далечната и рядко използвана обща мрежа. Обикновено можеха да ги засекат с близката мрежа. Но пък, както Харман и Деймън бяха научили преди девет месеца със Сави в град Ерусалим, войниксите също използваха близката мрежа — за да откриват хора.
Днес това нямаше значение. По пладне всички функции се изключиха. Четиримата разчитаха само на очите си и се озъртаха предпазливо, когато прекосяваха поляни или се движеха покрай ниските голи скали.
От северозапад духаше много студен вятър. Всички някогашни разпределители бяха спрели да работят в деня на Падането, а по-рано не им бяха трябвали дебели дрехи, затова тримата старостилни човеци носеха примитивно ушити палта и наметала от вълна или животинска кожа. На Одисей — Никой — студът като че ли не му действаше и той носеше все същия нагръдник и пояс, наподобяващ къса поличка, с които ходеше винаги, и само един къс червен плащ.
Не откриха елени, което беше странно. За щастие не срещнаха алозаври, нито други РНК възстановени динозаври. В Ардис Хол бяха единодушни, че няколкото чудовища, които все още ловуваха толкова на север, са мигрирали на юг през тоя необичайно студен период. Лошото бе, че появилите се предишното лято саблезъби тигри не бяха мигрирали заедно с огромните динозаври — Никой им показа пресни следи.
Петър провери дали пушката му е заредена с нов пълнител кристални иглички.
След като откриха ребрата и пръснатите окървавени кости на две от изчезналите говеда край един скален навес, тръгнаха обратно. След десет минути намериха кожа, козина, гръбначни прешлени, череп и удивително извит зъб на саблезъб тигър.
Никой внимателно огледа района — през цялото време стискаше с две ръце дългото си копие.
— Дали го е убил друг саблезъб? — попита Хана.
— Или войникс — отвърна Никой.
— Войниксите не ядат — възрази Харман и в същия момент осъзна, че забележката му звучи глупаво.
Никой поклати глава. Вятърът развяваше сивите му къдрици.
— Да. Но тоя саблезъб може да е нападнал глутница войникси. И после да са го изяли лешояди или други котки. Виждате ли другите следи от лапи в меката пръст? Точно до тях има отпечатъци от войникси.
Харман ги видя, ала едва след като Никой му ги посочи.
Тръгнаха да се връщат, но глупавият вол се мъкнеше едва-едва, въпреки че Никой го подкарваше с тъпото на копието си и сегиз-тогиз даже с острия връх. Колелата и оста скърцаха, наложи се и да поправят едната разхлабена главина. Все по-леденият вятър трупаше ниски облаци и денят започна да помръква, а им оставаха още над три километра, докато се приберат.
— Е, ще ни запазят вечерята топла — пошегува се Хана. Преди безнадеждно да се влюби, високата атлетична млада жена беше вечна оптимистка. Ала сега спокойната й усмивка изглеждаше принудена.
— Проверете близката мрежа — предложи Никой. Той нямаше функции, но от друга страна, античното му тяло, лишено от двете хилядолетия наногенетични манипулации, не можеше да се открие с търсещата функция, далечната и близката мрежа на войниксите.
— Само смущения — вперила поглед в синия овал над дланта си, каза Хана и се изключи.
— Е, сега поне и те не ни виждат — обади се Петър. Младежът носеше копие в едната си ръка и иглената пушка през рамо. Не откъсваше очи от Хана.
Отново се затътриха напред. Високата трева ги драскаше по краката, дрошката скърцаше по-високо от обикновено. Харман се зазяпа в голите крака на Никой-Одисей над високите ремъци на сандалите и се зачуди защо прасците му не са покрити със стари белези.
— Напразно изгубихме цял ден — отбеляза Петър.
Никой сви рамене.
— Е, поне знаем, че нещо голямо яде елените около Ардис. Допреди месец щях да съм убил два-три за целодневно ловуване като днешното.
— Нов хищник ли? — попита Харман. Тая мисъл го накара да прехапе устни.
— Възможно е — отвърна Никой. — Или пък войниксите избиват дивеча и прогонват добитъка, за да ни уморят от глад.
— Толкова ли са умни? — учуди се Хана.
Старостилните човеци винаги бяха гледали на органично-механичните същества като на роби — неми, безучастни, освен при пряка заповед, програмирани като слугите да се грижат за хората, да изпълняват нарежданията им и да ги защитават. Ала всички слуги се бяха разпаднали в деня на Падането, а войниксите бяха избягали и се бяха оказали смъртно опасни.
Никой пак сви рамене.
— Въпреки че могат да функционират самостоятелно, войниксите изпълняват нареждания. Винаги са го правили. Не съм съвсем сигурен чии нареждания.
— Не и на Просперо — тихо каза Харман. — След като минахме през Ерусалим, който гъмжеше от войникси, Сави каза, че ноосферното създание, наречено Просперо, е сътворило Калибан и калибаните като защита от войниксите. Те не са от тоя свят.
— Сави — изсумтя Никой. — Не мога да повярвам, че е мъртва.
— Обаче е — каза Харман. Двамата с Деймън бяха видели как чудовището Калибан я убива и отмъква трупа й на орбиталния остров. — Откога я познаваш, Одисее… Никой?
Възрастният мъж поглади късата си сива брада.
— Откога познавам Сави ли? Познавах я само няколко месеца реално време… обаче разтеглени в повече от хилядолетие. От време на време спяхме заедно.
Хана се смая и спря.
Никой се засмя.
— Тя в своята криоясла, аз в своя хроносаркофаг на Голдън Гейт. Всичко беше съвсем благопристойно. Като две бебета в отделни креватчета. Ако трябва да използвам името на един мой сънародник… щях да кажа, че връзката ни е била чисто платонична. — Той се засмя весело. Никой не се присъедини към смеха му и гъркът прибави: — Не вярвай на всичко, което говореше оная дъртофелница, Харман. Тя лъжеше за много неща, а други просто не разбираше.
— Не съм виждал по-мъдра жена — възрази Харман. — Никога няма да срещна друга като нея.
Никой пак го стрелна със студената си усмивка.
— Виж, това е вярно.
Стигнаха до един ручей, който се вливаше в по-големия поток. Волът зацапа през ледената вода, помъкнал празната дрошка. Петър мина пръв и застана на пост с иглената пушка, докато другите трима излязат на брега. Не се движеха по същия път като на тръгване, а на неколкостотин метра встрани.
