една сенатска похвала за храброст, проявена в Екваториалната кампания на Архипелага и две пурпурни сърца. Освен това бе приет във военното училище на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и изпратен към Мрежата със следващия конвой.
Касад често си мечтаеше за нея. Не бе успял да научи името й — тя никога не произнесе и дума, — но бе в състояние да разпознае нейното докосване и миризмата и сред пълна тъмнина измежду хиляди други. Той си мислеше за нея като за Мистерията.
Когато останалите млади офицери отиваха да търсят проститутки или гаджета сред туземното население, Касад си оставаше в базата или предприемаше дълги разходки до непознати градове. Той пазеше в тайна своята обладаност от Мистерията с пълното съзнание, какво би означавало това в един психиатричен рапорт. Понякога, докато лагеруваха под множество луни или в подобното на утроба укритие с нулево гравитационно поле на някое военно транспортно средство, Касад съзнаваше колко безумна беше в действителност неговата любовна авантюра с този фантом. Но след това си спомняше за малката бенка п,од лявата й гърда, която бе целунал една нощ, чувствайки туптенето на сърцето й под устните си, докато в това време земята се тресеше от стрелбата на големите оръдия край Вердюн. Спомняше си нетърпеливия жест, с който тя отмяташе косата си назад, а бузата й се опираше на бедрото му. И докато младите офицери ходеха в града или в къщурките недалече от базата, Федман Касад прелистваше поредната историческа книга, пробягваше разстоянието по външната граница на лагера или пък провеждаше тактически занимания с инфотерма си.
Не мина много време и Касад привлече вниманието на своите началници.
По време на необявената война със Свободните миньори в Териториите на Лабертовия пръстен именно лейтенант Касад поведе оцелелите пехотни войски и морски гвардейци към пробив през дъното на кухата шахта в стария астероид на Перегрин, за да евакуират персонала на консулството и гражданите на Хегемонията. Но капитан Федман Касад привлече вниманието на цялата Мрежа по време на краткото управление на Новия пророк на Ком Риад.
Капитанът от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос на единствения кораб на Хегемонията на разстояние две високосни години от колониалния свят извършваше посещение на вежливост, когато Новият пророк реши да поведе тридесет милиона шиити от Новия орден срещу два континента от местни собственици на магазини и деветдесет хиляди постоянно пребиваващи неверници от Хегемонията. Капитанът на кораба и петима от действащите му офицери бяха взети в плен. Спешни съобщения по вектора от Тау Сети Сентър настояваха старши офицерът на борда на намиращия се в орбита ХК8 „Денийв“ да се справи с положението на Ком Риад, да освободи всички заложници и да свали Новия пророк… без да прибягва до употреба на ядрено оръжие в атмосферата на планетата. „Денийв“ беше стара, патрулираща в орбита бракма и не разполагаше с никакви ядрени оръжия, които да използва в атмосферата на планетите. Старши офицер на борда бе капитан Федман Касад от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: обединени.
На третия ден от избухването на революцията Касад приземи единствения щурмови кораб „Денийв“ в главния вътрешен двор на Голямата джамия в Машхад. Той и останалите тридесет и четирима войници от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ наблюдаваха как тълпата нарасна до триста хиляди бойци, удържани единствено от защитното поле на щурмовия кораб и от липсата на заповед за атака от страна на Новия пророк. Самият той вече не беше в Голямата джамия, а бе отлетял в северното полукълбо на Риад, за да участва в тържествата по случай победата там.
Два часа след приземяването си капитан Касад излезе от своя кораб и излъчи по радиото едно кратко съобщение. В него заявяваше, че е бил възпитан като мюсюлманин. Той обяви също така, че тълкуването на Корана от времето на разселническия кораб на шиитите сочи определено, че ислямският Бог нито би простил, нито би разрешил избиването на невинните независимо от това, колко джихади могат да обявят нафукани еретици като Новия пророк. Капитан Касад даде на водачите на тридесетте милиона фанатици три часа, за да предадат заложниците и да се завърнат по домовете си на пустинния континент Ком.
През първите три дни от революцията армиите на Новия пророк бяха завладели повечето от големите градове на двата континента и бяха взели над двадесет и седем хиляди заложници от Хегемонията. Наказателните отряди бяха денонощно заети с разрешаването на древни геологически спорове и данните сочеха, че близо четвърт милион сунити9 са били избити през първите два дни от окупацията на Новия пророк. В отговор на ултиматума на Касад Новият пророк обяви, че всички неверници ще бъдат ликвидирани веднага след неговото телевизионно обръщение на живо същата вечер. Освен това той издаде заповед за нападение срещу щурмовия кораб на Касад.
Като избягваше използването на тежки експлозиви поради близостта на Голямата джамия, революционната гвардия вкара в действие автоматични оръжия, естественоенергийна артилерия, плазмени заряди и нападения с човешка сила. Защитното поле устоя.
Излъченото по телевизията обръщение на Новия пророк започна петнадесет минути преди да изтече ултиматумът на Касад. Новия пророк се съгласи с изявлението на Касад, че Аллах ще накаже жестоко еретиците, но обяви, че така ще бъдат наказани неверниците от Хегемонията. Това беше единственият път, когато Новият пророк бе видян да губи самообладание пред камерата. Крещейки и пръскайки слюнки, той заповяда да бъдат подновени атаките от човешка сила срещу приземилия се щурмови кораб. Той обяви, че в същия този момент дузина ядрени бомби се сглобяват в окупирания реактор „Енергия за мир“ в Али. С тях силите на Аллах щели да достигнат до самия космос. После обясни, че първата ядрена бомба ще бъде използвана същия следобед срещу сатанинския щурмови кораб на неверника Касад. След това Новият пророк се зае да обяснява как точно ще бъдат екзекутирани заложниците на Хегемонията, но в този момент крайният срок на ултиматума на Касад изтече.
Ком Риад беше — по свой собствен избор и поради отдалечеността си — примитивен в техническо отношение свят. Но неговите жители не бяха дотам примитивни, че да не притежават действаща информационна сфера. Нито пък революционните молли, които бяха оглавили нашествието, бяха до такава степен настроени срещу „Великия сатана на хегемонската наука“, че да откажат връзка с глобалната информационна мрежа чрез персоналните си инфотерми.
ХК „Денийв“ бе посял достатъчно шпионски спътници, така че към 1729 часа комриадско централно време информационната сфера беше задействана до такава степен, че корабът на Хегемонията идентифицира шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет революционни молли по техните изходни кодове. В 1729:30 часа шпионските спътници започнаха да подават своите реалновременни целенасочени данни на двадесет и един периметърни отбранителни спътника, които щурмовият кораб на Касад бе оставил на ниска орбита. Тези орбитални отбранителни оръжия бяха толкова стари, че мисията да „Денийв“ се свеждаше до това да ги върне в Мрежата за безопасното им унищожаване. Касад бе предложил те да бъдат използвани с друго предназначение.
Точно в 1730 часа деветнадесет от малките спътници взривиха атомните си ядра. В наносекундите10 преди тяхното самоунищожение произведените рентгенови лъчи бяха фокусирани, насочени и пуснати в шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет невидими, но много плътни лъча. Древните отбранителни спътници не бяха конструирани, за използване в атмосферата и имаха ефективен разрушителен радиус по-малко от милиметър. За щастие повече от това и не трябваше. Не всички от прицелените лъчи проникнаха през онова, каквото и да бе то, което се намираше между моллите и небето. Петнадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири го направиха.
Резултатът беше мигновен и драматичен. Във всичките случаи улученият мозък и мозъчната течност кипнаха, превърнаха се на пара и пръснаха на парчета обвиващия ги череп. Новият пророк бе по средата на своето всепланетно предаване на живо — буквално по средата на произнасянето на думата „еретичен“, — когато часът стана 1730.
В продължение на близо две минути телевизионните екрани и стени из цялата планета държаха образа на обезглавеното тяло на Новия пророк, кипнато над микрофона. След това Федман Касад се включи на всички вълни, за да обяви, че следващият му краен срок е след един час и всякакви действия срещу заложниците ще бъдат посрещнати с още по-драматична демонстрация на недоволството на Аллах.
Не последваха никакви ответни действия. През онази нощ в орбита около Ком Риад Мистерията посети Касад за първи път след курсантските му години. Той спеше, но посещението бе повече от сън и по-малко от алтернативната действителност на симулациите на ИТМ:ВУО. Жената и той лежаха заедно, завити с леко одеяло под някакъв порутен покрив. Нейната кожа беше топла и наелектризирана, лицето й едва се виждаше като някакъв блед контур на фона на нощния мрак. Над тях звездите тъкмо бяха започнали да
