чезнат във фалшивата предутринна светлина. Касад разбра, че тя се опитва да му заговори, нежните й устни образуваха думи, които бяха незначително под прага на чуваемостта на Касад. Той се отдръпна за миг назад, за да види по-добре лицето й, и когато направи това, загуби напълно контакта. Събуди се в съня си с мокри страни и долови бученето на корабните системи, които му прозвучаха толкова странно, сякаш чуваше дишането на някакъв полубуден звяр.
Девет стандартни корабни седмици по-късно Касад стоеше изправен пред военния съд на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ във Фрийхолм, Още когато вземаше решението си за Ком Риад, знаеше, че неговите началници няма да имат друг избор, освен да го разпънат на кръст или да го повишат.
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ се гордееха с готовността си за всякакви изненади в Мрежата или в колониалните райони, но се оказаха без никаква подходяща подготовка за битката за Южна Брещ и нейното значение за Новия бушидо.
Кодексът на Новия бушидо, който ръководеше живота на полковник Касад, се бе развил от нуждата на класата на военните да оцелее. След мръсотиите на късния двадесети и ранния двадесет и първи век на старата Земя, когато военни ръководители бяха осъдили своите нации на стратегии, при които цели цивилни общности бяха легитимни мишени, докато техните униформени екзекутори седяха в безопасност в самостоятелни бункери на петдесет метра под земята, отвращението на оцелелите цивилни бе толкова голямо, че за повече от век думата „военен“ беше подкана за линч.
С появата си Новият бушидо съчета вековните понятия за чест и индивидуална храброст с нуждата, винаги когато е възможно, да се пазят цивилните граждани. Освен това той съзря мъдростта в завръщане към донаполеоновите концепции за малки, „нетотални“ воини с определени цели и забранени ексцесии. Кодексът изискваше отказ от ядрените оръжия и от стратегическите бомбандировки във всички, с изключение на най-крайните, случаи, но пък и завръщане към старите средновековни концепции на старата Земя за постановъчни битки между малки професионални въоръжени сили във време, уговорено по взаимно съгласие, на място, където разрушенията на обществена и частна собственост биха били сведени до минимум.
Този кодекс действаше добре през първите четири века от следхеджирската експанзия. Фактът, че съществените технологии бяха съществено замразени за три от тези четири века, работеше в полза на Хегемонията, тъй като нейният монопол върху използването на телепортатори позволяваше да доставя скромните ресурси на ВЪОЖЕНИТЕ СИЛИ на подходящото място за нужното време. Дори и когато бяха отделени от неизбежните високосни години време-дълг, нито един колониален или независим свят не можеше да се надява да се равнява по мощ с Хегемонията. Инциденти от рода на политическото въстание на Мауи-Обетована с нейната уникална партизанска война или религиозното безумство на Ком Риад се потушаваха бързо и твърдо и всякакви ексцесии в кампаниите, само подчертаваха важността от завръщането към строгия кодекс на Новия Бушидо. Но независимо от всички изчисления и подготовката на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ никой не бе предвидил в достатъчна степен неизбежната конфронтация с прокудените.
Прокудените бяха единствената външна заплаха за Хегемонията през четирите века, откакто, предците на варварските орди бяха напуснали Слънчевата система с недодялания си флот от недобре уплътнени градове „O’Нийл“, блуждаещи астероиди и експериментални кометни фермерски струпвания. Дори след като прокудените се сдобиха с хокинговия двигател, пренебрегването им си остана официална политика на Хегемонията, докато техните рояци стояха в междузвездния мрак и ограничаваха плячкосванията си в рамките на системата до заграбване на малки количества водород от газовите гиганти и на воден лед от ненаселените луни.
Ранните схватки в необитаеми местности, като Света на Бент и ЖХЪ 2990, се смятаха за отклонения, които малко интересуваха Хегемонията. Дори решителното сражение за Лий Три бе третирано като проблем на Колониалната служба и когато специалният отряд на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ пристигна там шест години след нападението и пет години след заминаването на прокудените, всички ужаси бяха удобно забравени в полза на гледището, че никакво варварско нападение не би се повторило, ако Хегемонията реши да се опълчи със своята сила.
През десетилетията, които последваха Лий Три, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и космическите войски на прокудените влизаха в сражения в стотици гранични зони, но като се изключат редките срещи с флота в безвъздушни и безтегловни територии, не бе имало никакви пехотни стълкновения. В Мрежата на световете се разпространяваха схващанията, че прокудените никога не биха могли да бъдат заплаха за земеподобните светове поради техните три века на адаптация към безтегловността; прокудените бяха еволюирали в нещо повече — или по-малко — от човешки същества; те нямаха телепортаторна технология, никога нямаше да я имат и поради това никога не биха могли да бъдат заплаха за ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. После дойде Бреша.
Бреша бе един от онези самодоволни независими светове — разглезени както от удобния си достъп до Мрежата, така и от своята неколкомесечна отдалеченост от нея, — които натрупваха богатство от износа на диаманти, корен от бъро и несравнимо кафе, скромно отказваха да станат колониален свят, но въпреки това бяха зависими от Протектората и Общия пазар на Хегемонията, за да посрещнат растящите си икономически цели. Както става с повечето подобни светове, Бреша се гордееше със своите сили за самоотбрана: дванадесет фотонни кораба, един преоборудван боен ракетоносач, бракуван от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос преди половин, около две дузини малки бързи орбитални патрулни кораби, редовна армия от деветдесет хиляди доброволци, респектиращ океански флот и запас от ядрени оръжия, струпани единствено със символична цел.
Следата от хокинговите двигатели на прокудените бе забелязана от наблюдателните станции на Хегемонията, но бе погрешно изтълкувана като просто поредния миграционен рояк, който щеше да мине на не повече от половин светлинна година разстояние от системата на Бреша. Вместо това с една-единствена корекция на курса, която бе установена, докато роякът не се озова в радиуса на Ойортния облак, прокудените се стовариха върху Бреша като някаква старозаветна, чума. Най-малко седем стандартни месеца деляха планетата от каквато и да било възможност за помощ или отговор от страна на Хегемонията.
Космическите въоръжени сили на Бреша бяха унищожени през първите двадесет часа от сражението. След това роякът на прокудените вкара над три хиляди кораба в цислунарното11 пространство на Бреша и започна систематично да унищожава всички отбранителни средства на планетата.
Бреша беше заселена с необичащи глупостите централноевропейци по време на първата вълна на Хеджира и двата й континента носеха прозаичните имена Северна Бреша и Южна Бреша. Северна Бреша се състоеше от пустиня, висока тундра и шест главни града, населени предимно със събирачи на бъро и нефтени инженери. Южна Бреша, много по-умерена по климат и география, бе убежището на по-голямата част от четиристотинте милиона население на планетата, както и на огромните кафени плантации.
Сякаш за да демонстрират какво е представлявала едно време войната, прокудените прочистиха Северна Бреша — най-напред с неколкостотин нерадиоактивни ядрени оръжия и тактически плазмени бомби, след това със смъртоносни лъчи и накрая с изкуствено култивирани вируси. Само една шепа от четиринадесетте милиона жители успяха да избягат. Южна Бреша изобщо не беше бомбардирана, като се изключи поразяването на определени военни обекти, летища и голямото пристанище в Солно. Според доктрината на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, докато един свят би могъл да бъде унищожен от орбита, фактическото военно нашествие върху някоя индустриализирана планета е нещо невъзможнопроблемите, свързани с материално-техническото обезпечаване на приземяването, огромното пространство, подлежащо на окупиране, и тежкоподвижната нападаща армия се смятаха за абсолютни аргументи срещу евентуално нашествие.
Прокудените очевидно не бяха чели книгите с доктрината на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. На двадесет и третия ден от нападението над две хиляди спускателни кораби и щурмови катери се стовариха върху Южна Бреша. Онова, което бе останало от военновъздушните й сили, беше унищожено през онези първи часове на нашествието. Две ядрени установки бяха фактически взривени срещу военни бази на прокудените: първата бе отклонена от енергийни полета, а втората унищожи един-единствен разузнавателен кораб, който може би беше примамка.
Оказа се, че Прокудените са се променили физически за три века. Те наистина предпочитаха среди с
