нулева гравитация. Но тяхната подвижна пехота с енергийно захранвани екзоскелети им служеше много добре и бе само въпрос на дни, докато облечените в черно бойци на прокудените с дълги крайници се изляха на рояци над градовете на Южна Бреша подобно на някаква напаст от гигантски паяци.
Последната организирана съпротива беше прекършена на деветнадесетия ден от нашествието. Бъкминстър, столицата, падна същия ден. Последното съобщение по вектора от Бреша до Хегемонията бе прекъснато по средата на излъчването му един час след като войските на прокудените влязоха в града.
Полковник Федман Касад пристигна с Първи флот на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ двадесет и девет стандартни седмици по-късно. Тридесет фотонни кораба от клас омега, охраняващи един-единствен скоков кораб, проникнаха с висока скорост в системата. Ерговата сфера беше задействана три часа след спускането, а десет часа по-късно в системата се намираха четиристотин кораба от състава на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ. Контранастъплението започна двадесет и един часа по-късно. Това беше равносметката от първите минути на Битката за Бреша. За Касад споменът за онези дни и седмици се измерваше не с цифри, а с ужасяващата красота на сраженията. Това бе първият път, когато скокови кораби се използваха другояче освен на дивизионно равнище, и очакваното смущение бе налице. Полковникът прекоси пет светлинни минути, падайки върху чакъл и жълтеникава пепел, тъй като телепортаторът на щурмовия катер бе с изглед към някакъв стръмен скат, хлъзгав от кал и от кръвта на първите военни отряди, минали през него. Касад лежеше в калта и гледаше към безумието в подножието на хълма. Десет от седемнадесетте щурмови кораба, прехвърлени с телепортатора, се бяха приземили и горяха, разпръснати из нивите на плантацията като потрошени детски играчки. Защитните полета на оцелелите щурмови катери се свиваха под яростния огън от ракетни оръжия и плазмени бомби, който превръщаше площадките за кацане в куполи от оранжев пламък. Тактическият дисплей на Касад беше в безнадеждно състояние — визьорът му показваше невероятен хаос от невъзможни огневи вектори, подскачащи червени фосфорни отблясъци на местата, където лежаха, умирайки, войските на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, и кавалкада от мяркащи се призраци на прокудени. Някой крещеше: „Ох, по дяволите! По дяволите! Ох, по дяволите!“ по основната му линия за свръзка и имплантите регистрираха един незает участък на мястото, където би трябвало да се намират данните за командната група.
Някакъв войник му помогна да се изправи на крака. Касад отръска калта от командирския си жезъл и се махна от пътя на следващия отряд, който излизаше през телепортатора. И войната започна.
Още с първите си минути в Южна Бреша Касад разбра, че Новият бушидо е мъртъв. Осемдесетхилядна превъзходно въоръжена и обучена пехотна войска на въоръжените СИЛИ напредваше от военните си бази, търсейки сражение в някое незаселено място. Войските на прокудените отстъпиха зад една ивица изпепелена земя, като оставиха след себе си само минни капани и убити цивилни. ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ използваха телепортатори, за да надхитрят тактически врага, да го принудят да се бие. Прокудените отвръщаха с преграден огън от ядрени и плазмени оръжия, приковаваха сухопътните войски под силови полета, докато пехотата им отстъпваше към подготвените отбранителни позиции край градовете и военните бази за спускателни кораби.
В космоса нямаше бързи победи, които да променят съотношението насилите на Южна Бреша. Независимо от лъжливите атаки и случайните ожесточени сражения прокудените запазваха пълен контрол над всичко на разстояние три астрономически единици от Бреша. Космическите бойни единици на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ отстъпиха и се съсредоточиха върху запазването на флота в обсега на телепортатора и защитата на основния скоков кораб.
Онова, което трябваше да свърши като двудневно сражение, се проточи тридесет, а след това и шестдесет дни. Войната придоби характера на войните от двадесети и двадесет и първи век: продължителни зловещи "кампании с боеве из тухления прахоляк на опустошени градове и прегазени трупове на цивилни граждани. Осемдесетхилядната първоначална войска на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ бе смляна въпреки подкрепленията от още сто хиляди души и продължаваше да бъде изтребвана, когато отлетя призивът за ново подкрепление от двеста хиляди. Единствено мрачната решимост на Мейна Гладстоун и на още дузина други непоколебими сенатори поддържаше войната и войниците гинеха, докато милиардите гласове на Всеобема и на ИИ Съвещателната комисия призоваваха към прекратяване на боевете.
Касад почти веднага бе схванал смяната на тактиката. Неговите инстинкти на уличен побойник бяха излезли на преден план още преди по-голямата част от дивизията му да бъде унищожена при битката край Каменната грамада. Докато други командири от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ просто преставаха да действат, сковани от нерешителност пред подобно нарушаване на принципите на Новия бушидо, Касад — командващ полк и временно командващ дивизия, след употребата на ядрено оръжие срещу Командна група Делта — жертваше хора, за да печели време, и призоваваше за употреба на ядрени оръжия, за да проведе своята контраатака. По времето, когато прокудените се оттеглиха, деветдесет и седем дни след „спасителната операция“ на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ над Бреша, Касад си бе спечелил двусмисленото прозвище Касапина на Южна Бреша. Носеха се слухове, че дори собствените му войници се страхуват от него.
Касад бленуваше по нея с блянове, които бяха повече — и по-малко — от блян.
В навечерието на битката за Каменната грамада в лабиринта от тунели, където Касад и неговите ловни дружини използваха акустични оръжия и газ Т-5, за да прочистят последните убежища на командосите на прокудените, полковникът заспа сред пламъците и крясъците и усети докосването на нейните дълги пръсти по бузата си и нежния натиск на гърдите й до тялото си.
Когато влязоха в Нова Виена — на сутринта след удара от космоса, поискан от Касад — и войската пое по гладките като стъкло, широки двадесет метра, прогорени жлебове в посечения град, Касад гледаше, без да му трепне окото, редиците човешки глави, които лежаха върху паважа, внимателно подредени, Сякаш за да приветстват спасителните войски на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ с обвиняващите си погледи. Касад се бе върнал при командирското си ЕМПС, бе затворил люковете и — сгушен сред топлия мрак с мирис на гума, нагорещени пластмаси и заредени йони — бе чул нейния шепот през гълчавата на каналите за свръзка и кодовете на имплантантите.
В ноща преди отстъплението на прокудените Касад напусна военното съвещание на ХК „Бразилия“, телепортира се до щабната си квартира в Инделибълите на север от долината Хайн и потегли с колата си към върха, за да наблюдава последната бомбардировка. Най-близкият от тактическите ядрени удари отстоеше на около четиридесет и пет километра разстояние. Плазмените бомби разцъфтяха като оранжеви и кървавочервени цветя, засадени в съвършена координатна решетка. Касад преброи над двеста танцуващи колони от зелена светлина, докато острите езици на „дяволските бичове“ разкъсваха широкото плато на парчета. И още преди да заспи, докато седеше на осветения край на ЕМПС-то и отърсваше призрачните остатъчни образи от очите си, тя дойде. Носеше бледосиня рокля и вървеше леко между мъртвите стъбла бъро по хълма. Ветрецът повдигаше края на нежната тъкан на роклята й. Лицето и ръцете й бяха бледи, почти прозрачни. Тя извика името му — Касад почти чу думите — и тогава втората вълна от бомбардировката се изсипа над равнината под него и всичко се загуби сред грохота и пламъците.
Както се очертаваше в случая с една вселена, явно управлявана от иронията, Федман Касад премина невредим през деветдесет и седемте дни на най-жестоката битка, наблюдавана някога от Хегемонията, и бе ранен само два дни след като и последните остатъци от прокудените се бяха оттеглили на готовите за бягство ройни кораби. Той се намираше в сградата на Градския център в Бъкминстър, една от трите оцелели сгради в града, и отговаряше умно на глупавите въпроси в някаква листовка на Мрежата, когато плазмена мина-капан, не по-голяма от микропрекъсвач, експлодира петнадесет, етажа по-горе, издуха листовката и двама от адютантите на Касад през вентилаторната решетка на улицата и стовари сградата отгоре му.
Касад беше евакуиран по медицинска линия в дивизионния щаб, след което бе телепортиран на скоковия кораб, който сега бе в орбита около втората луна на Бреша. Там беше съживен и поставен на системи, докато военното ръководства и политиците на Хегемонията решаваха какво да правят с него.
Благодарение на векторната връзка и реалновремевото предаване на събитията от Бреша полковник Федман Касад се бе превърнал в своего рода знаменитост. Милиардите, които бяха отвратени от безпрецедентната жестокост на южнобрешката кампания, щяха да са доволни да видят Касад изправен пред военен съд или съден като военнопрестъпник.
Президентът Гладстоун и мнозина други гледаха на Касад и на останалите командири от ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ като на спасители.
Накрая Касад бе пъхнат в един болничен вретенен кораб за бавното завръщане обратно в Мрежата. Тъй
