— А какво е това? — попита Дюре.
— Великата промяна ще настъпи тогава, когато човечеството приеме ролята си на част от естествения порядък на вселената, вместо ролята на рак.
— Рак ли?
— Това е древна болест, която…
— Да — прекъсна го Дюре. — Знам какво означава. Но защо сравнявате болестта с човечеството?
В съвършено модулирания глас с лек акцент на Сек Хардийн се доловиха нотки на раздразнение.
— Разпространили сме се из галактиката като метастази в живо тяло, Дюре. Размножаваме се, без да мислим за безбройните форми на живот, които трябва да загинат или да бъдат изтласкани, за да можем да се развъждаме и процъфтяваме ние. Премахваме конкурентните форми на разумен живот.
— Като например?
— Например сенешайските емпати на Хеброн. Блатните кентаври на Градина. Цялата екология на Градина беше унищожена, Дюре, за да могат няколко хиляди души заселници да живеят там, където някога са процъфтявали милиони местни форми на живот.
Дюре докосна страната си със свит пръст.
— Това е един от недостатъците на тераформирането.
— Ние не тераформирахме Вихрушка — бързо възрази храмерът, — и все пак юпитерските форми на живот там бяха подложени на ловуване до изчезването им.
— Но никой не е доказал, че зеплените са били разумни — каза Дюре, усещайки неубедителността на собствения си глас.
— Те пееха — отвърна храмерът. — На хиляди километри разстояние в атмосферата те разговаряха помежду си с песни, в които имаше и смисъл, и любов, и печал. И въпреки това бяха подложени на ловуване до унищожаването им, подобно на големите китове на Старата Земя. Дюре скръсти ръце.
— Съгласен съм, извършвани са несправедливости. Но сигурно има по-добър начин да бъдат поправени от това да подкрепите жестоката философия на култа към Шрайка… и да допуснете да продължи тази война.
Качулката на храмера се залюля назад-напред.
— Не. Ако това бяха само човешки несправедливости, биха могли да се намерят и други средства. Но голяма част от болестта… голяма част от лудостта, която доведе до унищожаването и опустошаването на светове… дойде от греховната симбиоза.
— Симбиоза ли?
— На човечеството и Техноцентъра — отвърна Сек Хардийн. Дюре никога не бе чувал храмера да говори с толкова суров глас. — На интелекта на човека и неговата машина. Кой от двата паразитира върху другия? Нито една част от симбионта вече не може да каже. Но това е зло, то е дело на Анти-природата. И още по-лошо, Дюре, това е еволюционна задънена улица.
Йезуитът се изправи Е се приближи до парапета. Погледна навън над потъналия в мрак свят от върхове па дървета, разстлали се като облачен покров в нощта.
— Сигурно има по-добър начин от прибягването до Шрайка и междузвездната война.
— Шрайка е катализатор — отвърна Хардийн. — Той е пречистващ огън, когато гората се е задръстила и е допуснала да заболее от свръхпланиране. Ще настъпят тежки времена, но резултатът ще е нов растеж, нов живот и разцвет на видове… не само навсякъде другаде, но и в обществото на самите хора.
— Тежки времена — унесено повтори Дюре. — И вашето Братство копнее да види как умират милиарди хора, за да се изпълни това… пресяване?
Храмерът стисна юмруци.
— Това няма да стане. Шрайка е предупреждение. Нашите прокудени братя се стремят единствено да установят контрол над Хиперион и Шрайка достатъчно дълго, за да ударят Техноцентъра. Това ще е хирургическа операция… унищожаването на един симбионт и прераждането на човечеството като равностоен партньор в цикъла на живота.
Дюре въздъхна.
— Никой не знае къде се намира Техноцентърът — рече той. — Как могат прокудените да го ударят?
— Ще го сторят — каза Истинският глас на Светодървото, но в гласа му се долавяше по-малко увереност, отколкото допреди това.
— И да не би нападението над Божия горичка да е част от сделката? — попита свещеникът.
Беше ред на храмера да се изправи и разтъпче, първо до парапета, а после обратно до масата.
— Няма да нападнат Божия горичка. Именно това ви задържах да видите. После трябва да го докладвате на Хегемонията.
— Те ще разберат веднага дали прокудените са нападнали — озадачено рече Дюре.
— Да, но няма да разберат защо светът ни е бил пощаден. Вие трябва да отнесете това съобщение. Да им обясните истината.
— По дяволите — каза отец Пол Дюре. — Уморен съм всеки да ме използва за пратеник. Откъде знаете всичко това? За идването на Шрайка? За причината за войната?
— Има пророчества… — започна Сек Хардийн. Дюре удари с юмрук по парапета. Как би могъл да обясни манипулациите на едно създание, което бе в състояние — или поне беше агент на сила, която бе в състояние — да манипулира самото време?
— Ще видите… — отново започна храмерът и сякаш за да подчертае думите му, долетя силен, мек звук, почти като че ли милион скрити хора бяха въздъхнали, а сетне и тихо простенали.
— Мили Боже — възкликна Дюре и погледна на запад, където сякаш слънцето изгряваше от мястото, на което бе залязло преди по-малко от час. Горещ вятър прошумоля сред листата и облъхна лицето му.
Пет разцъфнали и извити навътре гъбовидни облака се издигаха над западния хоризонт и превръщаха нощта в ден, докато накрая изкипяха и изчезнаха. Дюре инстинктивно беше скрил очите си, докато не разбра, че експлозиите бяха толкова далеч, че макар и ярки, колкото местното слънце, нямаше да го ослепят.
Сек Хардийн свали качулката си и горещият вятър разреши дългата му, странно зеленикава коса. Дюре се втренчи в издължените, фини и смътно азиатски черти на мъжа и разбра, че те са изкривени от шок. Шок и неразбиране. Качулката на Хардийн шептеше от комуникационните повиквания и микрокипежа от развълнувани гласове.
— Експлозии на Сиера и Хокаидо — прошепна сам на себе си храмерът. — Ядрени експлозии. От корабите в орбита. Дюре си спомни, че Сиера е континент, затворен за външни хора, на по-малко от осемстотин километра от Светодървото, на което стоеше. Помисли си, че си спомня че Хокаидо е свещеният остров, на който растяха и се подготвяха потенциалните дърволети.
— Нещастни случаи? — попита той, но преди Хардийн да може да му отговори, небето беше разсечено от ярка светлина, когато един или повече тактически лазери, плазмени бомби и ядрени копия дадоха откос от хоризонт до хоризонт, изчезвайки и проблясвайки като прожектори през покрива на световната гора, която представляваше Божия горичка. И там, където минаваха лъчите на ядрените копия, изригваха пламъци.
Дюре се олюля, когато един широк сто метра лъч премина като торнадо през гората на по-малко от километър от Светодървото. Древната гора избухна в пламъци и образува коридор от огън, който се издигна на десет километра в нощното небе. Още един лъч разсече хоризонта. Нов откос от огън и дим се устреми към фалшивите звезди.
— Те обещаха — задъхано изрече Сек Хардийн. — Прокудените братя обещаха!
— Имате нужда от помощ! — извика Дюре. — Помолете Мрежата за незабавна помощ.
Хардийн сграбчи ръката на свещеника и го издърпа към ръба на платформата. Стълбите отново бяха на мястото си. На платформата под тях искреше телепортал.
— Пристигнали са само предните части на флотата на прокудените — надвика храмерът шума на обхванатата в пламъци гора. Пепел и дим изпълваха въздуха, носейки се сред горещи въгленчета. — Но ексцентричната сфера Ще бъде унищожена всяка секунда. Вървете!
— Няма да тръгна без вас — извика йезуитът, сигурен, че гласът му няма да бъде чут сред рева на вятъра и ужасния пукот. Изведнъж, само на няколко километра на изток, се очерта съвършеният син кръг на плазмена експлозия, сви се навътре, а после отново избухна с видими концентрични кръгове на ударна
