от момента, когато влязохте в Пещерната гробница на Хиперион.
Очите на Пол Дюре се забиха в лицето на Гладстоун.
— Знаете за това?
— Да. И за повечето други неща до този момент. Но трябва да науча повече. Много повече. Дюре затвори очи.
— Лабиринтът…
— Какво?
— Лабиринтът — с по-силен глас повтори той. Прочисти гърлото си и й разказа за пътуването си през тунелите с трупове, за прехвърлянето на кораба на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ и за срещата си със Севърн на Пацем.
— И сте сигурен, че Севърн е тръгнал насам? Към Правителствения дом? — попита Гладстоун.
— Да. Заедно с вашия помощник… Хънт. И двамата искаха да се телепортират тук.
Гладстоун кимна и предпазливо докосна необгорялата част от рамото на свещеника.
— Отче, тук събитията се развиват много бързо. Севърн липсва, също и Лейт Хънт. Трябва ми съвет относно Хиперион. Ще останете ли с мен?
Дюре погледна объркан за миг.
— Трябва да се върна обратно. Обратно на Хиперион, г. президент. Сол и другите ме чакат.
— Разбирам — успокоително каза Гладстоун. — Веднага щом има начин да се върнете, ще ви помогна да го направите. В момента обаче Мрежата е под брутална атака. Милиони загиват или има опасност да загинат. Трябва ми вашата помощ, отче. Мога ли да разчитам на вас дотогава?
Пол Дюре въздъхна и се отпусна обратно.
— Да, г. президент. Но нямам представа как…
Чу се тихо почукване и Седептра Акаси влезе, за да подаде на Гладстоун лист с някакво съобщение. Президентът се усмихна.
— Казах, че събитията се развиват бързо, отче. Ето нещо ново. Съобщение от Пацем, в което се казва, че Колегията на кардиналите се е събрала в Сикстинската капела… — Гладстоун вдигна вежди. — Забравила съм, отче, това истинската Сикстинска капела ли е?
— Да. Църквата я пренесе камък по камък и фреска по фреска на Пацем след Голямата грешка. Гладстоун сведе поглед към съобщението.
— …се е събрала в Сикстинската капела и е избрала нов понтифик.
— Толкова скоро? — промълви Пол Дюре. Той отново затвори очи. — Предполагам, усещали са, че трябва да бързат. Пацем е… какво?… само на десет дни пред нахлуващата вълна на прокудените. И все пак, да стигнат до решение толкова бързо…
— Интересува ли ви кой е новият папа? — попита Гладстоун.
— Или Антонио, кардинал Гуардучи, или Агостино, кардинал Рудел, предполагам — отвърна Дюре. — Никой от другите не би могъл да управлява мнозинството в такъв момент.
— Не — рече Гладстоун. — Според това съобщение от епископ Едоуард от Сипа Котапа…
— Епископ Едоуард! Извинете ме, г. президент, моля ви, продължавайте.
— Според епископ Едоуард, Колегията на кардиналите за пръв път в историята на Църквата е избрала някой под кардиналски сан. Тук се казва, че новият папа е йезуитски свещеник… някой си Пол Дюре.
Дюре седна изправено, въпреки изгарянията си.
— Какво? — В гласа му се долавяше недоверие. Гладстоун му подаде съобщението. Пол Дюре се втренчи в листа хартия.
— Това е невъзможно. Никога не са избирали понтифик под кардиналски сан, освен символично и това беше единичен случай… това беше Св. Белведере след Голямата грешка и Чудото на… не, не, това е невъзможно.
— Епископ Едоуард се е опитвал да се свърже, според помощничката ми — каза Гладстоун. — Разговорът ще бъде прехвърлен тук веднага, отче. Или може би трябва да кажа, Ваше светейшество. — В гласа на президента нямаше ирония.
Дюре вдигна поглед, прекалено зашеметен, за да отговори.
— Ще наредя да ви свържат — продължи Гладстоун. — Ще уредим връщането ви на Пацем колкото е възможно по-бързо, Ваше светейшество, но бих била благодарна, ако поддържате връзка с мен. Нуждая се от съветите ви.
Дюре кимна и отново погледна съобщението. Един телефон започна да мига на пулта над платформата.
Президент Гладстоун излезе в залата, разказа на лекарите за последните събития, свърза се със службата за сигурност, за да одобри разрешителното за телепортиране на епископ Едоуард и други църковни прелати от Пацем и се прехвърли в стаята си в жилищното крило. Седептра й напомни, че съветът се събира във Военния салон след осем минути. Гладстоун кимна, проследи излизането на помощничката си и се приближи до скритата в стената векторна ниша. Тя активира звукоизолационните полета и набра кода на кораба на консула. Всеки векторен приемник в Мрежата, Периферията, галактиката и вселената би могъл да види съобщението, но единствено корабът на консула можеше да го декодира. Или поне така се надяваше.
Лампичката на холокамерата мигна в червено.
— На основата на автоматичното съобщение от вашия кораб, приемам, че сте решили да се срещнете с прокудените и че те са ви позволили да го направите — започна президентът към камерата. — Приемам също, че сте оцелял след първата среща. — Гладстоун си пое дъх. — От името на Хегемонията съм ви молила да жертвате много през годините. Сега ви моля от името на цялото човечество. Трябва да откриете следното:
Първо, защо прокудените атакуват и унищожават световете от Мрежата? Вие бяхте убеден, Брон Ламиа беше убедена и самата аз бях убедена, че искат единствено Хиперион. Защо са променили решението си?
Второ, къде е Техноцентърът? Трябва да знам дали ще се бием с тях. Забравили ли са прокудените нашия общ враг, Техноцентъра?
Трето, какви са изискванията им за прекратяване на огъня? Готова съм да пожертвам много, за да се избавим от господството на Техноцентъра. Но избиването трябва да се прекрати!
Четвърто, би ли желал водачът на Общността на рояка да се срещне лично с мен? Ще се телепортирам в системата на Хиперион, ако е наложително. Повечето подразделения от флотата ни са се изтеглили оттам, но един скоков кораб и ескортиращите го съдове остават при ексцентричната сфера. Водачът на рояка трябва да реши бързо, защото ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ искат да унищожат сферата и в такъв случай Хиперион ще бъде на три години време-дълг от Мрежата.
Последно, водачът на рояка трябва да знае, че Техноцентърът иска да използваме жезъла на смъртта под формата на взривно устройство, за да спрем нахлуването на прокудените. Мнозина от лидерите на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ са съгласни. Времето е малко. Ние няма — повтарям, няма — да позволим на прокудените да опустошат Мрежата.
Сега вече зависи от вас. Моля, потвърдете това послание и ми съобщете веднага, щом започнат преговорите. — Гладстоун погледна в диска на камерата, с желанието силата на личността й и искреността й да пресекат светлинните години. — Умолявам ви в името на историята на човечеството да изпълните това.
Векторното съобщение беше последвано от двуминутно трептящо изображение, показващо смъртта на Небесна врата и Божия горичка. Консулът, Мелио Арундес и Тео Лейн седяха в мълчание, след края на холосите.
— Ще отговорите ли? — попита корабът. Консулът се изкашля.
— Потвърждавам приемането на съобщението. Прати нашите координати. — Той погледна към срещуположния край на холоямката, където бяха другите двама. — Господа?
Арундес поклати глава, сякаш я прочистваше.
— Очевидно е, че сте бил и по-рано… в рояка на прокудените.
— Да — отвърна консулът. — След Бреша… след като жена ми и синът ми… след Бреша, преди известно
