— Какво стана със съкрушителния удар, който ни обещахте? — попита сенатор Колчев от мястото си до началото на оформената като диамант маса. — С решителното нападение срещу рояка?
Морпурго прочисти гърлото си и погледна към адмирал Нашита, който се изправи. Черната униформа на командващия ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос предизвикваше илюзията, че в мрака се носи само намръщеното му лице. При тази мисъл изпитах пристъп на deja vu, но върнах погледа си към Мейна Гладстоун, която сега беше осветена от военните карти и цветове, носещи се над нас като холоспектрален вариант на прочутия Дамоклев меч, и отново започнах да я скицирам. Бях оставил настрани скицника си и рисувах със светлинно перо върху мек екранен лист.
— Първо, нашето разузнаване за рояците беше по необходимост ограничено — започна Нашита. Графиките над нас се измениха. — Секретните сонди и широкообхватните разузнавателни кораби не бяха в състояние да ни съобщят цялостния характер на всички единици от миграционната флота на прокудените. Резултатът беше очевидно и сериозно подценяване на действителната бойна сила на този конкретен рояк. Усилията ни да проникнем в отбраната на рояка, като използваме само широкообхватни изтребители и фотонни кораби, не постигнаха успеха, на който се надявахме.
Второ, необходимостта от поддържане на осигурен отбранителен периметър с подобна големина в системата на Хиперион наложи такива изисквания върху двете ни оперативни спецчасти, че по това време беше невъзможно да отделим достатъчен брой кораби за атака.
— Адмирале — прекъсна го Колчев, — това, което казвате, означава, че разполагате с прекалено малко кораби, за да изпълните мисията си да унищожите или отблъснете тази атака на прокудените срещу системата на Хиперион. Така ли е?
Нашита се втренчи в сенатора и погледът му ми напомни за една древна картина на самурай, секунди преди да извади смъртоносния си меч от ножницата.
— Точно така, сенатор Колчев.
— На военните съвещания на правителството едва преди една стандартна седмица вие ни уверявахте, че двете спецчасти ще бъдат достатъчни, за да запазят Хиперион от нахлуване или унищожение и за да нанесат съкрушителен удар на този рояк на прокудените. Какво стана, адмирале?
Нашита се изправи в цял ръст — беше по-висок от Морпурго, но въпреки това по-нисък от средната за Мрежата височина — и насочи поглед към Гладстоун.
— Г. президент, вече изясних променливите величини, които изискват промяна в бойния ни план. Трябва ли да го сторя отново?
Мейна Гладстоун се беше облегнала с лакът върху масата и подпираше глава с дясната си ръка — два пръста под брадичката, други два до бузата и палец по ръба на долната си челюст — в поза на уморена съсредоточеност.
— Адмирале — тихо отвърна тя, — макар и да смятам въпроса на сенатор Колчев за съвсем уместен, мисля, че положението, което очертахте на това съвещание и по време на предишните ни срещи днес, дава достатъчен отговор. — Тя се обърна към Колчев. — Гейбриъл, преценката ни беше неправилна. Тази битка на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще завърши в най-добрия случай с пат. Прокудените са по-умели, по-силни и по- многобройни, отколкото смятахме. — После отново погледна Нашита. — Адмирале, още колко кораба ви трябват?
Нашита си пое дъх, очевидно смутен, че му задават този въпрос още в началото на съвещанието. Той погледна към Морпурго и другите военни шефове и после скръсти ръце пред чатала си като на погребение.
— Двеста бойни кораба — отвърна адмиралът. — Поне двеста. Това е минималният брой.
Вълнение премина из залата. Вдигнах поглед от скицата си. С изключение на Гладстоун, всички си шепнеха или се въртяха. Мина секунда, докато разбера.
Цялата флота от бойни кораби на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос наброяваше по-малко от шестстотин. Разбира се, всички бяха ужасно скъпи — икономиките на малко планети можеха да си позволят да построят повече от един-два големи междузвездни кораба и дори няколко фотонни кораба, съоръжени с хокингови двигатели, можеха да разорят всеки колониален свят. И всички бяха ужасно мощни: само един изтребителоносител можеше да унищожи цялата планета, а комбинация от крайцери и изтребители можеше да унищожи дори слънце. Беше естествено, че корабите на Хегемонията, вече дислоцирани в системата на Хиперион — ако се прехвърлеха чрез огромната телепортаторна матрица на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, — бяха в състояние да унищожат повечето от звездните системи в Мрежата. Необходими бяха по-малко от петдесет кораба от типа, който искаше Нашита, за да унищожат флотата на Гленън-Хайт преди един век и завинаги да потушат бунта.
Но действителният проблем, който се криеше зад искането на адмирала, беше едновременното ангажиране на две трети от флота на Хегемонията в системата на Хиперион. Усетих как сред политиците и стратезите като електрически ток потече тревога.
Сенатор Ришо от Ренесанс Вектор си прочисти гърлото.
— Адмирале, никога досега не сме съсредоточавали такива бойни части, нали?
Главата на Нашита се завъртя толкова плавно, сякаш беше на лагери. Намръщената му физиономия не трепна.
— Никога не сме предприемали акция с такова значение за бъдещето на Хегемонията, сенатор Ришо.
— Да, разбирам — отвърна Ришо. — Но въпросът ми всъщност беше, какво отражение ще има това върху отбранителните сили на Мрежата навсякъде другаде? Не е ли ужасно рисковано?
Нашита промърмори нещо и графиките зад него се завъртяха, замъглиха се и се сляха в замайващ изглед към галактиката на Млечния път, наблюдавана от много високо над плоскостта на еклиптиката. Ъгълът се промени, сякаш се устремихме с шеметна скорост към единия спирален ръкав, докато не се показа синята решетка на телепортаторната мрежа — Хегемонията се виждаше като неправилно златно ядро с шипове и псевдоподи, които проникваха в зеления ореол на Протектората. Мрежата изглеждаше едновременно неравномерна като замисъл и незначителна на фона на галактиката… и двете впечатления бяха точно отражение на действителността.
Изведнъж графиката се промени и Мрежата и колониалните светове се превърнаха във вселената, с изключение на няколкостотин звезди, представени, за да дадат перспектива.
— Това е позицията на подразделенията на флотата ни в момента — поясни адмирал Нашита. Сред и зад златистото и зеленото се появиха стотици тъмнооранжеви точици — най-голямата концентрация беше около една далечна протектората звезда, в която със закъснение разпознах слънцето на Хиперион.
— А това е последното разположение на рояците на прокудените. — Появиха се десетина червени линии, векторни знаци, и сини променящи се следи, които показваха посоката на движение. Дори при този мащаб, изглежда никой от векторите на прокудените не пресичаше пространството на Хегемонията, освен един голям рояк, който като че ли се извиваше в системата на Хипериои.
Забелязах, че дислоцирането на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: космос често отразява векторите на рояка, освен съсредоточаването до базите и проблемните светове, като Мауи-Обетована, Бреша и Ком-Риад.
— Адмирале — каза Гладстоун, като изпревари каквото и да е обяснение на това дислоциране, — предполагам, че сте предвидили време за реакция на флотата в случай на евентуална заплаха за някоя друга точка на границата ни.
Намръщеното лице на Нашита потрепна в нещо, което можеше да мине за усмивка.
— Да, г. президент. Ако забелязвате, най-близките рояци, освен този при Хиперион… — Големината на червените вектори над един златист облак, обгръщащ звездни системи, за които бях съвсем сигурен, че включват Небесна врата, Божия горичка и Mare Infinitum, се увеличи. При такъв мащаб заплахата от прокудените наистина изглеждаше много далечна.
— Регистрираме миграциите на рояците според следите от хокингови двигатели, засечени от разузнавателните ни станции в и извън Мрежата. Освен това широкообхватните ни сонди периодично определят размера и посоката на рояците.
— На какви интервали, адмирале? — попита сенатор Колчев.
— Поне веднъж на няколко години — изръмжа адмиралът. — Трябва да разберете, че времето за пътуване обхваща много месеци, дори със скорост на хокингов двигател. От наша гледна точка време-дългът за такъв преход може да стигне до дванайсет години.
