— Като се имат предвид годините между преките наблюдения — настояваше сенаторът, — откъде знаете къде се намират рояците във всеки даден момент?
— Хокинговите двигатели не лъжат, сенаторе. — Гласът на Нашита беше абсолютно безизразен. — Невъзможно е да се симулира изкривяването на следата от хокингов двигател. Това, което наблюдаваме, е реалновремевото разположение на стотици… или в случай на по-големи рояци, на хиляди… ексцентрични двигатели. Както и при векторните предавания, за прехвърлянето на хокинговия ефект няма време- дълг.
— Да — каза Колчев с глас, толкова безизразен и безчувствен, колкото и на адмирала, — но ако рояците пътуват със скорост, по-малка от тази на хокингов двигател?
Нашита наистина се усмихна.
— Под хиперсветлинна скорост ли, сенаторе?
— Да.
Видях как Морпурго и неколцина други военни поклатиха глави или скриха усмивките си. Само младият командир от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота Уилям Аджънта Лий съсредоточено се беше навел напред със сериозно изражение.
— При подсветлинни скорости — безизразно отвърна адмирал Нашита, — нашите пра-правнуци могат и да си направят труда да предупредят своите правнуци за нашествие.
Колчев не се предаваше. Той се изправи и посочи към мястото, където най-близкият рояк се отклоняваше от Хегемонията над Небесна врата.
— Ами ако този рояк приближава без хокингови двигатели?
Нашита въздъхна, очевидно раздразнен от това, че му губят времето с глупости.
— Сенаторе, уверявам ви, че ако онзи рояк изключи двигателите си сега и се насочи към Мрежата сега, ще изминат… — Нашита мигна, докато се консултираше с имплантите и комуникационните си връзки, — двеста и трийсет стандартни години, преди да стигнат до границите ни. В случая, това не е съществен фактор, сенаторе.
Мейна Гладстоун се наведе напред и всички очи се насочиха към нея. Записах предишната си скица в паметта на екранния скицник и започнах нова.
— Адмирале, струва ми се, че действителният проблем тук е едновременно безпрецедентния характер на това съсредоточаване на сили до Хиперион и фактът, че поставяме всичките си яйца в една кошница.
Около масата се надигна развеселен шепот. Гладстоун беше прочута с афоризми, разкази и клишета толкова стари и отдавна забравени, че на практика бяха нови. Това можеше да е нещо подобно.
— Поставяме ли всичките си яйца в една кошница? — продължи тя.
Нашита пристъпи напред и сложи ръце върху масата. Изпънатите му дълги пръсти силно се притиснаха към нея. Тази сила съответстваше на мощта, която излъчваше личността на дребния мъж — той беше един от рядко срещащите се хора, които без никакво усилие привличат вниманието на околните.
— Не, г. президент, не ги поставяме. — Без да се обръща, той посочи към екрана над и зад него. — Най-близките рояци не могат да приближат до космоса на Хегемонията без предупредителен период от два месеца път с хокингов двигател… което прави три години наше време. Това ще отнеме на флотата ни в системата на Хиперион — дори ако предположим, че е широко разгърната и ангажирана в битка — по-малко от пет часа, за да се прехвърли където и да е в Мрежата.
— Това не включва подразделения на флотата извън Мрежата — подхвърли сенатор Ришо. — Колониите не могат да бъдат оставени незащитени.
Нашита отново посочи.
— Двестате бойни кораба, които ще съсредоточим, за да проведем Хиперионската кампания, са вече в Мрежата или могат да бъдат телепортирани в нея. Това няма да окаже влияние върху никое самостоятелно подразделение, охраняващо колониите.
Гладстоун кимна.
— Ами ако порталът на Хиперион бъде повреден или завладян от прокудените?
От размърдването, кимането и въздишките на цивилните около масата, предположих, че президентът е уцелила най-болното място.
Нашита кимна и се приближи до малката платформа, сякаш беше очаквал точно този въпрос и се радваше, че глупостите вече са свършили.
— Отличен въпрос — каза адмиралът. — На предишните съвещания той бе засегнат, но сега ще се спра на тази възможност по-подробно.
Първо, телепортаторният ни капациет е огромен. В момента в системата разполагаме с два скокови кораба и имаме планове за още три, когато пристигне подкреплението на новата спецчаст. Вероятността и петте кораба да бъдат унищожени е много, много малка… почти незначителна, ако се имат предвид засилените ни отбранителни способности с новата спецчаст.
Второ, вероятността прокудените да завладеят който и да е невредим военен телепортатор и да го използват, за да нахлуят в Мрежата, е равна на нула. Всеки кораб… всеки индивид… който се прехвърля през портал на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, трябва да се идентифицира с отпечатъци от пръстите си, кодирани мозъчни микровълни, които ежедневно се актуализират…
— Прокудените не могат ли да премахнат тези кодове… да вкарат свои? — попита сенатор Колчев.
— Невъзможно. — Нашита крачеше напред-назад върху малката платформа, хванал ръце на гърба си. — Актуализирането на кодовете се прави по векторна едновремева връзка от щаб-квартирата на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ в Мрежата…
— Извинете ме — казах аз, като с удивление чух на това място собствения си глас, — но тази сутрин посетих за кратко системата на Хиперион и не разбрах за никакви кодове.
Всички глави се обърнаха. Адмирал Нашита отново успешно предизвика впечатлението за бухал, който завърта главата си, сякаш на лагери.
— Въпреки това, г. Севърн — рече той, — вие и г. Хънт бяхте идентифицирани — безболезнено и незабележимо от инфрачервени лазери и в двата края на телепортаторното прехвърляне.
Кимнах, учуден за миг, че адмиралът е запомнил името ми, но после разбрах, че той също има импланти.
— Трето — продължи Нашита, сякаш изобщо не се бях обаждал, — ако се случи невъзможното и силите на прокудените пробият отбраната ни, заловят телепортаторите ни невредими, надхитрят кодовите системи за сигурност и активират едно устройство, което им е непознато и което им отказваме вече повече от четири века… тогава всичките им усилия пак ще отидат напразно, защото целият ни военен трафик се насочва към Хиперион през базата в Мадиа.
— Къде? — разнесе се цял хор от гласове. Бях чувал за Мадиа единствено от разказа на Брон Ламиа за смъртта на клиента й. И тя, и Нашита произнасяха името като „мъд-йе“.
— Мадиа — повтори адмиралът, вече наистина усмихнат. Усмивката му беше странно момчешка. — Не се обръщайте към инфотермите си, дами и господа. Мадиа е „черна“ система, която не фигурира в списъците или в гражданските телепортаторни схеми. Пазим я точно за такива цели. Тя има само една обитаема планета, която става единствено за рудодобив и за нашите бази, и е крайната позиция за отстъпление. В случай, че бойните кораби на прокудените постигнат невъзможното, пробият отбраната ни и завладеят порталите в системата на Хиперион, единственото място, до което могат да стигнат, е Мадиа, а там ще се срещнат със значително количество автоматизирана огнева мощ, насочена срещу всичко, което излиза от портала. Ако стане невъзможното и флотата им оцелее от прехвърлянето в системата на Мадиа, телепортаторните връзки с външния свят автоматично ще се самоунищожат и бойните им кораби ще бъдат откъснати на години от Мрежата.
— Да — каза сенатор Ришо, — но същото ще стане и с нашите. Две трети от флотата ни ще остане в системата на Хиперион.
Нашита застана в стойка „свободно“.
— Вярно е — отвърна той, — и сигурно заедно с върховното командване сме преценявали последствията от тази откъснатост… която би могла да се нарече статистически невъзможна… многократно. Смятаме, че рискът е приемлив. И да се случи невъзможното, пак ще разполагаме с повече от двеста бойни кораба в резерва, за да защитаваме Мрежата. В най-лошия случай, ще сме загубили системата на Хиперион, след
