Бях се усмихнал, макар и мрачно, но тази усмивка изчезна, щом осъзнах, че Техноцентърът също поддържа и контролира телепортаторната решетка, от която зависех, за да се измъкна от застрашените територии.
Бях завързал катера за основата на каменно стълбище, спускащо се в блудкавата вода. Забелязах зелен мъх, който растеше по най-долните камъни. Самите каменни стъпала — навярно донесени от Старата Земя, след като някои от класическите градове бяха телепортирани през ранните години след Голямата грешка — бяха изтъркани от годините и видях една фигура от фини пукнатини, свързващи блестящите точици, която приличаше на схема на Мрежата на световете.
Беше много топло, а въздухът — прекалено гъст, прекалено тежък. Слънцето на Ренесанс Вектор висеше ниско над островръхите кули. Светлината беше прекалено червена и сладникава за очите ми. Шумът от Тетида бе оглушителен дори тук, на сто метра надолу по този еквивалент на уличка. Гълъби възбудено прелитаха между тъмни стени и надвиснали стрехи.
„Какво мога да направя?“ Изглежда всички действаха така, сякаш светът се плъзгаше към унищожението си и най-доброто, което можех да направя, бе да се скитам безцелно.
Това ти е работата. Ти си наблюдател.
Потрих очи. Кой казва, че поетите трябва да бъдат наблюдатели? Сетих се за Ли По и Джордж Уу, които повели армиите си през Китай и написали някои от най-чувствените стихове в историята, докато войниците им спели. И поне Мартин Силенъс бе водил дълъг, изпълнен с преживявания живот, дори половината от преживяванията да са били тъмни, а другата половина — опустошителни.
При мисълта за Мартин Силенъс простенах на глас.
„Дали детето, Рахил, виси на оново трънено дърво в момента?“
За миг се замислих върху това, чудейки се дали такава участ е за предпочитане пред бързото угасване от болестта на Мерлин.
„Не.“
Затворих очи и съсредоточено се опитах да не мисля изобщо за нищо, като се надявах, че ще мога да осъществя някакъв контакт със Сол, да разбера нещо за съдбата на детето.
Малката лодка нежно се полюляваше от далечното движение на други съдове. Някъде над мен гълъбите прехвръкваха към стрехата и гугукаха помежду си.
— Не ме е грижа колко е трудно! — вика Мейна Гладстоун. — Искам цялата флота в система Вега да защитава Небесна врата. После да пренасочи нужните подразделения към Божия горичка и другите застрашени светове. Единственото предимство, с което разполагаме сега, е подвижността!
Лицето на адмирал Сингх е потъмняло от раздразнение.
— Прекалено опасно, г. президент! Ако насочим цялата флота право към Вега, тя поема ужасен риск да бъде отрязана там. Със сигурност ще се опитат да унищожат ексцентричната сфера, която свързва системата с Мрежата.
— Пазете я! — изръмжава Гладстоун. — Точно за това са всички тези скъпи бойни кораби.
Сингх поглежда към Морпурго или към другия офицер за подкрепа. Никой не казва нищо. Групата се намира в изпълнителния комплекс „Военен салон“. Стените са пълни с холоси и текущи колони данни. Никой не гледа към тях.
— Всичките ни ресурси отиват, за да пазим ексцентричната сфера в системата Хиперион — тихо и с нарочно провлачени думи казва адмирал Сингх. — Да се отстъпва под огън, особено при атаката на целия рояк там, е извънредно трудно. Ако онази сфера бъде унищожена, флотата ни ще е на осемнайсет месеца време-дълг от Мрежата. Войната ще бъде загубена, преди да успеят да се върнат.
Гладстоун отсечено кима.
— Не ви карам да рискувате онази ексцентрична сфера, докато всички подразделения на флотата не бъдат прехвърлени, адмирале… Вече се съгласих да им оставя Хиперион, преди да измъкнем всичките си кораби… но настоявам да не предаваме светове от Мрежата без битка.
Генерал Морпурго се изправя. Лусианецът вече изглежда изтощен.
— Г. президент, ние подготвяме битка. Но е много по-благоразумно да започнем отбраната си на Хеброн или Ренесанс Вектор. Не само, че печелим почти пет дни да подготвим защитата си, но и…
— Но губим девет свята! — прекъсва го Гладстоун. — Милиарди граждани на Хегемонията. Човешки същества. Небесна врата ще е ужасна загуба, но Божия горичка е културна и екологична съкровищница. Незаменима.
— Г. президент — казва Алън Имото, министър на отбраната, — прииждат свидетелства, че храмерите са в тайно споразумение с така наречената Църква на Шрайка от много години. Голяма част от субсидиите за програмите на култа към Шрайка идват от…
Гладстоун махва с ръка, за да накара мъжа да замълчи.
— Не ме е грижа за това. Мисълта да загубим Божия горичка е непоносима. Щом не можем да защитим Вега и Небесна врата, теглим чертата при храмерската планета. Това е окончателно.
Сингх сякаш е обременен с невидими вериги, докато се опитва да се усмихне иронично.
— Така печелим по-малко от час, г. президент.
— Окончателно е — повтаря Гладстоун. — Лейт, какво е положението с бунтовете на Лусус?
Хънт си прочиства гърлото. Държи се мрачно и не бърза, както винаги.
— Г. президент, вече участват поне пет кошера. Унищожени са стотици милиони марки в недвижима собственост. От Фрийхолм бяха прехвърлени и пристигнаха отряди на ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: сухопътни войски, за да спрат плячкосването и демонстрациите, но не може да се прецени кога ще бъде възстановена телепортаторната служба в тези кошери. Няма съмнение, че е отговорна Църквата на Шрайка. Първият бунт в кошера Бергстром е започнал с демонстрация на фанатици от култа, а епископът е излязъл по холовизорната програма, от която бил прекъснат от…
Гладстоун свежда глава.
— Значи най-после се е показал на повърхността. Сега на Лусус ли е?
— Не знаем, г. президент — отвръща Хънт. — Хората от Транзитните власти се опитват да проследят него и първите му помощници.
Гладстоун се извръща към млад мъж, когото отначало не разпознавам. Това е командир Уилям Аджънта Лий, героят от битката за Мауи-Обетована. Когато за последен път чух за него, младежът бе прехвърлен в тила, тъй като дръзнал да каже какво мисли пред началниците си. Сега на еполетите на униформата му от ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ: флота се виждаха златисто-смарагдовите отличителни знаци на контраадмирал.
— Ами ако се сражаваме за всеки свят? — пита го Гладстоун, като пренебрегва собствената си заповед, че решението е окончателно.
— Смятам, че е грешка, г. президент — отвръща Лий. — Всичките девет рояка са заети с атаката. Единственият, за който няма да се наложи да се тревожим в продължение на три години — ако приемем, че можем да освободим силите си — е роякът, който в момента напада Хиперион. Ако съсредоточим флотата си — дори само половината — да посрещне заплахата при Божия горичка, е почти сто процента сигурно, че няма да сме в състояние да прехвърлим онези сили да защитават другите осем свята от първата вълна.
Гладстоун потрива долната си устна.
— Какво препоръчвате?
Контраадмирал Лий си поема дъх.
— Препоръчвам да се примирим със загубите си, да унищожим ексцентричните сфери в онези девет системи и да се подготвим да атакуваме рояците от втората вълна, преди да са достигнали обитаеми звездни системи.
Около масата избухва вълнение. Сенатор Фелдщайн от света на Бърнард се е изправила на крака и крещи нещо.
Гладстоун изчаква бурята да отмине.
— Да отнесем битката при тях, това ли имате предвид? Да контраатакуваме самите рояци, а не да чакаме отбранителна битка?
— Да, г. президент.
Гладстоун посочва адмирал Сингх.
— Може ли да бъде направено? Можем ли да планираме, подготвим и започнем такива офанзивни удари — консултира се тя с потока от данни на стената над нея, — след деветдесет и четири стандартни
