— Сега ти знаеш, че Поли иска да те убие — Славчо потръпна.
— Вярваш ли ми, че откакто знам, не съм на себе си. С Поли не съм имал вземане даване.
— На мен той ми каза, че си поръчал да убият Емо Русия.
— Не е вярно — подскочи Славчо. — Аз съм голям страхливец. Не мога да поръчам убийство. Не поемам тази отговорност. Погледнах го изпитателно:
— Знам, че си много алчен, бате!
— Вярно е, но ти се заклевам в трите ми деца, не съм го поръчвал!
— Да ти кажа честно — свалих леко напрежението — и аз не вярвам на тази версия. Но защо пречиш на Поли?
— Да не би Поли да върши работата на друг? — погледна ме Славчо.
— На кого? — учудих се аз и мозъкът ми трескаво работеше дали има нещо вярно в това предположение.
— Ами сигурно помниш съдружника ми. Ние отдавна се разделихме!
Веднага ми светна, че става дума за Малкия Маргин и се замислих как досега не ми беше хрумвало. Но веднага я отхвърлих. Малкия не правеше нищо без Големия. А пък Големия — без знанието на Маджо.
— На теб сега Маджо ти е гръб, нали? — попитах и Славчо кимна с неудоволствие.
— Къде тогава намираш логиката?
— Не я намирам… Но пак ти казвам. Аз нямам с Поли засечки в бизнеса. Ти знаеш по-добре и от мен. Поли напоследък се занимава с цигари. А аз не се вълнувам от това. Аз имам банка бе, Жоре — натърти той.
Чак сега се сетих, че Славчо бе поел Руската банка (сегашната СИБанк), през която минаваха всички държавни пари, с които се обслужваха интересите на Костов. Но ми просветна и нещо друго.
— Бате, ти познаваш ли се с Пепи и Иван?
— Кои, финансистчетата ли? Амигоса и Доктора?
— Именно.
— Е, как да не се познавам, нали аз ги запознах с премиера бе, Жоре, с когото между другото се знаем от 25 години. Ние бяхме съученици — излъга нагло Славчо. От Крейзи знаех истинската история за тяхното запознанство, но реших засега да не го мачкам. — Защо ме питаш за тях — уплашен ме погледна той.
— Защото те са партньори на Поли в бизнеса с цигарите. А Иван напоследък парадира, че ролексът на ръката на Костов е подарък от него.
Тук Славчо избухна.
— Тоя боклук… как не го е срам да разгласява наляво и надясно. Това е истина. Само че му го подари през мене. И знаеш ли кое е най-лошото? И моят е същият… но машината не е на Ролекс, менте е. И я си помисли, ако Костов разбере? Ще излезе, че се ебаваме с него.
Това ме разсмя. Славчо и той в един миг прие нещата от смешната им страна и някак се стопи ледът между нас. Дори неволно посегнах към чашата, но за един миг се сепнах.
— Мисля си, бате, е, може би Пепи и Иван искат да те отстранят, но понеже нямат структури, са се обърнали към Поли.
— А на Поли за какво му е да им прави услуги.
Ами много е просто. С мен се спазари за 20 000 марки за теб. Самият той колкото и да е високо в йерархията, не разполага с кеш за убийства. Много вероятно е от тях да е поискал 60 или 100 и да прибере разликата.
— Че тоя толкова ли е долен? — не счетох за нужно да отговарям на този въпрос. Леко разтърка олисялото си теме, погледна ме и с отчаян тон каза: — И в т’ва няма логика, Жоре, и онези двамата няма какво да спечелят. Те имат сметка да съм жив. Премиерът в никакъв случай няма да иска да бачка с тях без мен…
Аз не мислех така, но и този път реших да се съглася с него.
— Добре, с това гадаене доникъде няма да стигнем. Мисля, че има други, които ще разрешат проблема.
— Кои са? — уплашен ме фиксира Славчо.
— Ти често ли се виждаш с Маджо и Бай Миле? — натъртих на последния аз.
— Почти през вечер. Ама не е нищо сериозно. Поркаме си, въртим курви.
— Тогава ще ти кажа нещо още по-интересно. Поли ми поръча да убия и Бай Миле. При това офертата е 50 000 марки.
Славчо хлъцна и се разтресе като болен от паркинсон в последен стадий.
— Аз бях дотук, Жоре… Вече нищо не разбирам! Просто ми кажи какво да правя?
— Ами що не се обадиш на съученика ти?
— Кой съученик? — съвсем се паникьоса Славчо.
— Как кой? Премиерът! Все пак се познавате от 25 години.
— И дума да не става — за пръв път реши да бъде напълно откровен той. — В момента, в който му разкажа тази история, ще ме изхвърли, ще сметне, че съм дискредитиран! — отново си отбелязах наум, че Поли бе подредил перфектно схемата. — Жоре, моля те, помогни ми — разрида се като жена Славчо. Сега се сетих, че в стария му квартал Орландовци го наричаха Славчо Жената. И въпреки високите позиции, които заемаше, не би изневерил на прякора си.
— Ще направя всичко за теб — нареждаше той. — Ще ти дам какъвто бизнес искаш, ще те пратя в чужбина, ще ти купя къща там. Нали си чул, че купих къща на премиера в Парагвай, е, и на теб ще купя… Само ме измъкни от тази ситуация!
— Стегни се, бате! — отговорих твърдо аз. — Аз не съм ти Сашко или Коце, за да ме зарибяваш.
Умееше да омагьосва с приказки и постигаше целите си. Извади с треперещи ръце носна кърпа, изсекна се, забърса очите си. Отпи с пресъхнало гърло от водата и каза, вече поуспокоен:
— Прав си Жоре, аз наистина зарибявам, но не за лошо… Аз така си градя бизнеса. В случая нямам никаква сметка да те зарибявам. Откровен съм. Знам, че съм загубен, дори и да опитам да те заблудя. За втори път тази вечер ще се закълна в трите си деца, че те моля за помощ. И ако ти ми помогнеш, аз наистина ще ти се отблагодаря.
— Ще ти помогна!
Славчо сякаш не ме чу и се замисли дълбоко. Това ме обърка. В мига, в който се съгласих, той дори не реагира.
— Какво ти стана?
— Не мога да проумея защо и Бай Миле… Айде за мен отказах да мисля…
— Веднага ти обяснявам — реших да вкарам първата сериозна лъжа, без която нямаше как да разгърна плана си докрай. — Поли ми каза, че иска да убие Бай Миле, за да контролира Маджо. А сега се сещам защо иска да очисти и теб.
— Защо, Жоре? — подскочи Славчо.
— Защото Бай Миле му е вършачът, а ти си му връзката с властта.
— Да, да, да — заповтаря той като луд. — Ти си младо момче, Жоре, но имаш много ум. Само това ще да е… Поли се е прицелил в Маджо, аз и Бай Миле просто сме бушони.
Изведнъж и аз започнах да виждам логика в собствените си думи.
— Какво да правя? — прекъсна мислите ми Славчо.
— Ще трябва да намериш още тази вечер Бай Миле и Маджо. Но ги намери заедно.
— Защо? Мога да не ги уцеля.
Не! Задължително двамата. И ще им кажеш, че един човек ти е дал информация, че Бай Миле е поръчан.
Славчо не беше за подценяване, безспорно включваше бързо и ми каза:
— Бива си те, Жоре! Притесняваш се дали и Маджо не е замесен в играта и ако кажа само на него, ще стане лошо. А ако е там и Бай Миле, дори и Маджо да има пръст в цялата работа, вече няма да може да действа. Ще трябва да стопира нещата. Мислиш ли, че Маджо може да е в дъното на цялата история? — погледна ме любопитно Славчо.
— Не знам. Но си мисля, че за да отървеш кожата, можеш ти да отидеш директно при Маджо. Така ще откупиш себе си, а ще пожертваш Бай Миле и мен.
