Славчо дори не се направи на обиден.
— Признавам си, че ми мина през ума Жоре… Все пак Маджо е номер едно. Но ми е много слаба психиката, за да издържа на тези ваши игри. Затова ще изпълня инструкциите ти. Оставям се в твоите ръце. Само не знам как ще ги убедя, че това е така. Може да ме обвинят, че съм интригант.
— Много лесно. Ще ти дам снимка на Бай Миле, която Поли изряза от тяхна обща снимка. Предполагам, Бай Миле притежава същата. Така със сигурност ще ги убедиш.
В очите на Славчо блесна възхищение:
— Жоре, с риск да ме обвиниш, че пак те зарибявам, ще ти призная, че ти трябва да заемеш мястото на този мръсник Поли.
— Нека да свършим работата, пък тогава ще видим кой чие място ще заеме! И още нещо — помисли за моето възнаграждение.
— Нека да разговарям с Бай Миле и Маджо. Ти кажи колко искаш, а ние ще видим кой по колко. Бизнеса… дето ти казах — погледна ме той, — имаш го, но за кеша и те трябва да се бръкнат. Нали няма само мен да тепат…
— Добре. Звънни им пред мен.
Славчо направи знак на охранителят си Коце да донесе телефона. Моят беше в Тупана, но не си направих труда да го поискам. Славчо набра трескаво някакъв номер и понеже стоях близо до него, чух през слушалката силна музика.
— Кажи бе, Славе — прозвуча пиянският глас на Бай Миле.
— Къде сте, бе! — имитира веселие, но не чух какво му отговори Бай Миле. — А човекът с теб ли е? — попита го той, като ми намигна.
— Заедно сме! Айде, идвай да ни платиш сметката!
— До час съм при вас! — затвори Славчо. — Заедно са, Жоре, нали чу! Давай ми снимката и да тръгваме. Не трябва да губим време. — Славчо задържа за миг лакътя ми. — Не искам да се връщам към тази тема. Тръпки ме побиват, но пък и любопитството ме гложди. Разкажи ми как щяхте да ме убиете?
Естествено, бях подготвен за този въпрос смятах че отговорът ми щеше да му вдъхне респект. И му разказах измислената история, която съвсем реално можеше и да е истинска.
— Знам, бате, че имаш една любовница Мариета. Често я посещаваш в апартамента й в Мусагеница — Славчо ме гледаше с възхищение. — Щях да те проследя вечер, когато спиш при нея. След което да се заложа пред входа и като дойдат Сашко и Коце да те вземат сутринта, мислех да ги арестувам. А щом ти влезеш на задната седалка, да ви застрелям и тримата.
Този план ми беше хрумнал, докато Тупана обикаляше из София да го следи. Бях се сетил, че Крейзи, като работеше при мен, надълго и нашироко ми разказваше за Мариета. Знаех, че Славчо се бе запознал с нея една вечер в ресторанта покрай тяхна обща позната. Тогава той си припомнил, че са се виждали по времето, когато работел като осветител в БНТ, а Мариета като просперираща манекенка на комунистическата модна къща „Валентина“. Тогава с часове я съзерцавал, а тя дори не го поглеждала. А по-късно в „Олимп“ вече била разведена, с дете и безработна. Славчо поел ремонта на апартамента и започнал да я издържа. Отначало обясняваше, че го прави, за да докаже как се менят времената и как върхът за един може да е падение за друг. Но постепенно се влюбил в нея.
— А ти, Жоро, откъде знаеш за нея? Кой ти каза името й? — попита ме разтревожен той.
— Аз знам всичко, бате! Не забравяй, че това ми е занаятът.
Бях спокоен, че Славчо няма да разкаже тази история на охранителя си и той нямаше да разбере, че я знам от него. А Сашко никога не би признал, че е издал информация, макар че помнеше от вчера до утре. Впоследствие така се и оказа.
— Голяма работа си, Жоре! — с възхищение ме погледна той. — Наистина си професионалист!
Кимнах му небрежно, подадох му ръка и взех с мен Крейзи, за да му дам снимката. Бяхме я оставили в пликче, скрита под един камък близо до колата. Притеснявах се да не я намерят у нас, ако Славчо бе предупредил куките. По същата причина не носехме и оръжие. Аз и Никеца влязохме в колата, Сашко го оставихме в съседната пряка. Пазех се от издънки и затова използвах Тупана да свърши черната работа.
Тази нощ отново не спах, но този път от положителните емоции. Самият аз се чувствах доволен от себе си. Бях заковал първия пирон в ковчега на Поли.
ГЛАВА 11
Уговорката със Славчо бе да го потърся надвечер и да ми каже как е протекла срещата му с Бай Миле и Маджо. Никеца и Тупана през целия ден бяха в бойна готовност. Познавах Маджо, като нищо можеше да звъннат по-рано. Накрая не издържах и им се обадих в късния следобед. Ползвах моя телефон. Крейзи на мига вдигна и шепнешком докладва:
— Шефе, Славчо и другият човек са тук по вече от час и чакат да се обадиш. Ресторантът е празен. Сами сме — изпревари въпроса ми Крейзи.
След двайсетина минути ме чакаше на кръстовището. Явно беше напрегнат, защото ми шепнеше уплашен.
— Шефе, лично Маджо е дошъл да се срещне с теб.
— Ти беше ли снощи, когато Славчо занесе снимката — направих се, че въобще не ми пука от Маджо.
— Бях. Славчо вече не мърда никъде без мен. Даже се преместих да спя у тях. Май не съм ти казвал, ама когато убиха Емо Русия аз, Славчо и Коце един месец се крихме в апартамента на Мариета. А тя се грижеше за нас. Аз така и не разбрах от кого се крихме.
След минути стигнахме ресторанта, ограден от охраната на Маджо. Преброих единадесет човека. Само Маджо си позволяваше тройна охрана. На паркинга бяха паркирани двете му S класи, както и първата му бронирана кола, Чочоне-то, което сега използваше охраната му.
— Маджо се грижи за своите хора — прошепна ми Крейзи. — Дори и тях ги вози в бронирана кола.
Момчетата бяха добре инструктирани, защото всеки гледаше периметъра, който охраняваше, и не ми обърнаха внимание, дори когато аз ги огледах. За разлика от предишния ден, когато ресторантът тънеше в сумрак, сега бе силно осветен отвътре и отвън. Маджо и Славчо седяха на служебната маса и само там светлината бе дрезгава. Крейзи ме изпроводи до масата. Пръв скочи Славчо и най-демонстративно ме прегърна. Маджо съвсем приветливо ми подаде ръка.
— Здравей, аз съм Младен! — на лицето му се изписа смутена усмивка.
Бяха изминали години, откакто се бяхме виждали. Очевидно не ме помнеше, защото се взираше напрегнато в мен. Определено имаше голяма промяна. Впечатли ме с държанието си. Това не беше Маджо с бригадирските порядки. Беше сменил облика си. Пред мен стоеше един скромен бизнесмен. През последните две години насам се говореше, че е най-богатият човек в България. Официално бе излязъл от всякакви структури. За България той бе български банкер. И новото му амплоа бе изписано на лицето му.
— Сядай — дръпна леко стола и посочи мястото до себе си.
Настаних се с престорено безразличие, но вътрешно бях кълбо нерви. Маджо седна, но на мига скочи и подаде ръка на Крейзи:
— Благодаря ти, Сашко! Можеш да седнеш до моите момчета да пийнеш нещо — обърна се към Славчо с мека усмивка. — Извини ме, Славе, че ти иззех функциите, но гледам много му се е насъбрало на момчето през последната седмица. Нека си почине!
На Славчо не му остана нищо друго освен да кимне. Маджо насочи изцяло вниманието си към мен и запазвайки приятното изражение, ме попита:
— Ти какво пиеш?
— Нищо — отговорих аз.
— А нещо за хапване?
— Не съм гладен.
— И аз не съм, но тук приготвят великолепен суджук в саханче. Защо не го пробваш?
