подобен фрапантен случай, за да му обясня. Така щях определено да спечеля още време.
Тъкмо напусках стадиона, но се досетих нещо. Бутнах плика с парите в ръцете на Тупана, върнах се обратно и казах на Бабаса:
— Трябва да видя началника ти отново. Бабаса се върна след 20 минути — Ела — кимна ми леко сконфузен той. Маджо се бе проснал на диванчето в треньорската стаичка, бе с разрошена коса и едва гледаше.
— Аз като че задрямах, като си тръгна. Явно ме хвана уискито — извинително ме погледна той. — Сигурно съм уморен от полета. Кажи какво се сети?
— Какво ще правим с Момчил? — А този, бомбаджията ли? — замисли се Маджо — Остави го на мен. Вече знам кой е и няма да го допусна наблизо. А още тази вечер ще си направя среща с Поли. Ще видиш каква интрига ще им врътна на Пехливанов и Момчил — натърти злобно той. — Батко ти Младенчо не е за изхвърляне!
ГЛАВА 19
Беше разгара на лятото и следващия месец хвърлих всичките си усилия да оправя бара. Реших да не търся нито Поли, нито Маджо. Изчаквахте да го направят. Разбрах, че Поли си е поръчал в централата на „Мерцедес“ бронирана G класа с най-тежката бронировка — 7 степен. Беше пратил Пехливанов и още едно момче да му я докарат. По време на тестовете на полигона в Щутгарт служителят на „Мерцедес“ изпробвал колата, Пехливанов се усъмнил, че джипът не е достатъчно мощен. Германецът леко се усмихнал и дал рязко газ на поредния завой. Това ги стреснало малко, но им обяснил, че е нормално, понеже тежи два пъти повече.
— Как можем да бъдем сигурни — попитал Жоро, — че джипът наистина ще издържи на калашник?
— Господа — усмихнал се германецът, — разбира се, че ако не вярвате на сертификата на фирмата „Мерцедес“, може да го тествате лично. Разполагаме с оръжия, можете да надупчите, която част от колата желаете. След което ще си платите да я възстановим. Но ако искате, можете да го вземете така надупчен. Поне ще изглеждате страшни.
Пехливанов отказал да вкарва Поли в излишни разходи — и без това джипът струвал 550 хиляди марки. Само попитал дали някой, който си купува подобна кола, я тества.
— Освен клиентите ни от Русия, никой друг! — разсмял се германецът.
Сега Поли кръстосваше софийските улици с бронирания си джип. Беше се снабдил и с една „Тойота Ланд Крузър“, която остави на охранителите си. Джипът бе снабден с мегафон, а единственото, което дразнеше Поли, бе, че прозорците се смъкваха един пръст надолу, колкото да се подадат документите за проверка. „Мерцедес“ предлагали тази екстра — отварянето на прозорците — но за 28 хиляди марки за четирите прозореца. А на Поли му се видяло доста.
Някъде по същото време се завърна и Георги Чопев — излекуван. Караше същия джип, само че с по- ниска степен на бронировка. Но по-интересното беше, че връзката му с бившата съпруга на Поли продължи. Всички бяха удивени от наглостта на Жоро, който иначе си беше голяма шушумига. Поли бе приел нещата много лично, а Чопев на всичкото отгоре караше и едно жълто ламборджини кабрио и съвсем лазеше по нервите на Поли, като качваше в него жена му и детето му и минаваше по „Витошка“ като баровец.
— Този ще ебе един ден и дъщерите ни — процедил през зъби пред Димата.
— Не му се връзвай, Поли — отвърнал Димата. — На него явно му става само от нашите жени.
Димата беше напълно прав. Освен жената на Поли, някога бе изчукал гаджето на Васил Илиев, след което и Даниела Серданова — жената на Любо Пенев. Заради това бе платил солидни глоби на ВИС и бе отнесъл доста бой. Но това явно не го бе вразумило, тъй като по-късно, щом стана съдружник на Малкия Маргин, по време на един пиянски запой в „Текила бар“ Малкия решил да се прибере по-рано, а оставил гаджето си Чопев да я пази. След около час тя му звъннала и му казала, че Чопев й предлагал секс.
— Какво пък толкова, какво, като си гадже на Николай — подканил я той, — на мен лично не ми пука!
На излизане от бара Чопев намерил кирка, забита в капака на новото си БМВ. Веднага подал жалба срещу Малкия Маргин, когото повикали в полицията да дава писмени обяснения. Така развалиха съдружието си. Но сега упорството му с жената на Поли граничеше с лудостта. Всички познаваха Поли като безмилостен убиец.
Дойде денят за откриването на бара. Предишния ден потърсих Поли да го поканя, но той не ми вдигна. Предполагах, че е изпаднал в някои от своите състояния, когато не се показваше. Самият той твърдеше, че е циклофреник и като навлезеше във фаза, се покриваше, докато отмине.
Веселбата бе в разгара си, когато в заведението се появи Григор. Той беше стар приятел на Поли. Още в средата на 90-те бе емигрирал в Германия и започнал да се занимава с дрога. Нещата му вървели добре и той решил да се снабди с ново „Ауди“ от магазина. Още на другия ден го арестували и започнали проверка на доходите му. Бяха му лепнали пет години затвор, защото не успя да докаже откъде има толкова пари.
— Какъвто е нежен, ще му скъсат гъза в затвора — беше подхвърлил Поли. И той бе лежал там и знаеше какво представляват.
Григор се бе върнал преди няколко месеца и ако някога минаваше за женкар, сега много приличаше на гей. Цялото му поведение бе такова, въпреки че се хвалеше как тормозел турците в затвора.
Поли, който никак не го харесваше преди, сега го наричаше „талисманчето ми“ и го водеше навсякъде със себе си. Дори преди време бе издразнил Маджо, като сложил Григор да седи в тяхното сепаре в „Тримата мускетари“.
На другия ден Маджо ми разказа, че няколко пъти питал Поли какъв е тоя, докато той му отговорил накрая:
— Просто един мой килър.
Маджо отново се затресе от параноя и се нахвърли върху мен, че съм изпуснал нещата от контрол и че Поли вече дори най — безцеремонно водел килъра си на неговата маса, за да го огледа. Аз му обясних, че този „килър“ е просто един педераст. Това, което вбесило Маджо, било, че към края на вечерта Поли и Григор излезли от заведението, седнали от другата страна на Руската църква и започнали да си правят линии от кокаин на тротоара. От време на време се прегръщали и целували.
Сега Григор бавно се разхождаше в заведението и оглеждаше високомерно всичките ми гости. Изправи се пред един от пилоните и започна да гледа отдолу танцуващото момиче. Наблюдавах го скрит в един от ъглите, кимнах на Тупана да дойде при мен и му наредих:
— Вкарай тоя боклук в тоалетните и го ступай и го изхвърли, и искам да не стъпва повече тук.
Мислех, че Поли го използва за забавление и идея си нямах какво ще стане след малко. Тупана го подкара към тоалетните, но Григор се отскубна и изхвърча към стълбите. Там охраната го спря с шутове и Тупана започна да го налага здраво. Разкъса дрехите му и го съблече гол.
— Повече да не си стъпил тук — крещеше Тупана.
— Поли ми е кръстник — пищеше той и цитираше номера му да му се обадят.
Това определено беше новост за мен, накрая реших да се намеся със стария трик, че съм осуетил боя.
— Нали ме познаваш? Защо ме оставяш да ме бият?
— Не те видях — отговорих му аз. — Хайде, изчезвай, че в тоя вид плашиш клиентите.
Григор направи крива гримаса и бързо тръгна отчаян по улицата. С Тупана останахме приседнали до близката ограда да подишаме чист въздух. Тъкмо обсъждахме случката, когато рязко пред входа спря черната С класа на Поли. Бях учуден, че не е с бронирания джип, а и беше сам с Григор. Поли държеше ръце зад гърба си.
— Жоро — подвикна ми той, — Кой е този, който е бил Григор?
Знаех номерата на Поли, сигурен бях, че ще иска честен двубой за потърпевшите и му посочих Тупана. Това, което направи Поли, ме изненада.
