Маджо сбърчи вежди и се замисли дълбоко.
— Чакай да викна Бай Миле, нека и той да слуша, че после пак ще ми се разсърди, че едва ли не те крия от него. Извикайте Бай Миле — повика на охраната. Седна пак до мен и продължи: — Я ми разкажи какво ти каза още Поли.
— Абе, това и на мен ми го разказа. Каза ми, че е гонил стрелците през гората. Само че лъже, прави се на велик. Като ги е гонил, защо е чакал полицаите да дойдат пред родилния дом. А колкото до тези стрелци, и на мен ми разказа, че щял да ги разкрие. Дори ме питаше дали ще го призная, ако разбере имената им. Но сега от теб разбирам, че вече ги знае.
В този момент нахлу Бай Миле.
— Я повтори пред Милчо как се казваха тези двамата.
— Кубето и Мани или Мени, не запомних точно — и погледнах изпитателно Бай Миле. Видях го как почервеня и всичко ми стана ясно. Самият Маджо бе поръчал на Бай Миле, но не знаеше кои са вършачите. Върнах погледа си на Маджо, а той се бе втренчил укорително в Бай Миле.
— Този, Кубето, не го познавам, а Мени го знам, той е един голям страхливец — блъфираше Бай Миле. От Поли знаех, че стрелецът е Кубето, а Мени е помагач.
— Странно, Поли ми каза, че си лежал с Кубето в затвора — усмихнах се аз на Бай Миле.
— А, там имаше толкова много измекяри, мога ли да ги помня всичките? Аз бях от шефовете — наду се Бай Миле. — Само Мени го знам, страхливец е, не може да свърши такава работа — лъжата му още повече лъсна.
— На мен ми е все тая познаваш ли ги, или не. Понеже бачкаме заедно, просто съм длъжен да ви предупредя, че Поли, ако ги набара, може да стигне и до вас.
Очаквах Маджо да се разсърди, но той се усмихна леко и ме изпрати към вратата, като подхвърли през рамо:
— Добре ти го каза, Милчо! — вървейки към изхода прошепна: — Нали искаш да вземеш още три пъти по петдесет, действай тогава!
Ясно беше, че Маджо иска да се отърве от Поли по най — бързия начин. Въпросът беше как аз да се опазя от тази мелачка.
ГЛАВА 21
Тупана ми се обади, че Женята ме чака пред бара. Било спешно. Пристигнах бързо. Женята ме чакаше, приклекнал пред входа и по стар навик просеше цигари от охраната.
— За какво си дошъл? — погледнах го с неприязън. Никога не се бяхме разбирали добре. Открай време между нас имаше конкуренция кой да е по-близо до Поли.
— Чете ли „Нощен труд“ на обед?
— Да. Досетих се, че ти си пратил хора да стрелят Кубето. Само че разбрах, че е жив.
— Да бе, да му еба майката. Не знам какво се обърка — призна си Женята.
— Какво, да не би Поли да иска моя екип да го пробва в болницата? — за миг усетих, че се бях изпуснал. Не знаех дали Поли е доверил на Женята, че и аз имам екипи.
— Не. Каза ми, че в теб има гранатомет. Иска да ми го дадеш, да се пробвам на Бай Миле — от думите му се усещаше нежеланието да свърши поставената от Поли задача.
— Няма проблеми. Тъкмо ще ми отпадне този ангажимент от главата.
— Женята ме погледна още по-жално.
— Жорка, нямаш ли вариант да я свършиш сам тая работа?
— Имам, но нали Поли вече ти я е възложил на теб?
— Абе, ще му кажа, че нещо съм се разболял, все ще измисля нещо. Ама ти много време го мотаеш. За колко време мислиш, че можеш да приключиш?
— Две седмици.
— ОК. Твой е още две седмици. Аз ще убедя Поли. Ако нещо не се получи, ще го мислим двамата. Хич не ми се занимава сам.
Метнах се на колата, казах на Тупана и новите две момчета, които си бях взел, да ме последват. Карах бързо и не се оглеждах. Разчитах, че Тупана зад мен ще следи. Някъде около „Александър Невски“ Тупана ми звънна уплашен:
— Абе, Жорко, оня, Дългия, ни следи — имаше предвид Женята. — придвижва се две три коли след нас.
— Добре, ти отбий веднага и спри, а аз ще видя дали ще ме последва.
Женята не беше вчерашен. В мига, в който Тупана отби, продължи с мръсна газ след мен. Паркирах зад църквата и обясних на Тупана да дойде.
— Откога ни следи?
— Не знам, случайно го видях.
— А как пристигна в бара?
— Ами дойде от нищото. Сам.
Добре, отивай в бара, а аз ще се оправя.
— По-добре не идвай, а се покрий. Тия явно са намислили нещо.
— Точно затова ще се върна в бара. Иска да съм сигурен, че е така.
Свърших си работата и след около два часа звъннах на Тупана да провери района около бара.
— Чисто е — каза той.
Отидохме с него в близка кръчма да хапнем.
— Жоро — уплашен ми се обади управителят на „Делано“. — Поли мина с двата джипа, спря пред входа и крещеше: „Къде е Жоро?“ Излязох, казах му, че те няма, а той предупреди, че след половин час ще те потърси.
Върнахме се в бара и след малко дойде и Поли. Пристигна с втора G класа и я беше направил като двойник на бронираната. Очевидно вземаше сериозни мерки. Част от охраната отцепи входа, а останалите слязоха с него. Беше особено нервен.
— Чуй ме сега, Жоро! Много време вече ме мотаеш.
— Нали си ми пратил Женята. Не ти ли каза какво се разбрахме.
— Да, но тези неща не зависят от него! Гледах го право в очите. Знаех, че ме мразеше. Беше сигурен, че никой не може да издържи на смразяващия му поглед. Аз обаче издържах.
— Ти май наистина не се страхуваш от мен, Жоро? — смени темата.
— Не, не се страхувам! — продължих да го гледам.
— Защото няма причина или просто ей така, не ти пука?
— Просто ей така, не ми пука — повторих бавно аз.
— Добре, това не е лошо — завъртя глава Поли. — Но ако ти не свършиш поетите към мен ангажименти за Брендо и Бай Миле до две седмици, както си казал на Женята, аз ще ти взема бара! И…
— Какво ще стане, Поли? Заплашваш ли ме?
— Не, исках да ти кажа, че вече няма да работим заедно, но ще си останем приятели… — смънка Поли.
— А аз си мислех, че след толкова години заедно сега ме заплашваш!
Това го знаех добре, затова бях много учуден от стеклите се обстоятелства, първо, че Женята се опита да ме следи, а после и Поли, който дойде разярен. Той не обичаше да предупреждава жертвите си. Но понеже знаеше, че аз перфектно знам всичките му прийоми, именно по този начин искаше да ме заблуди. Смяташе да притъпи вниманието ми, като се направи на ядосан, за да не очаквам, че след някой друг ден ще ми пусне куршум.
— Чуй ме сега ти, Поли! Разбрах какво искаш от мен. За бара не ми пука, вземай го още сега. Твоите пари съм ги инвестирал до последно, но все още бара го разработвам и засега плащам всичко от джоба си.
— Ти си поел отговорност пред мен, Жоро! Свърши си работата. Ако са те подвели екипите ти, си длъжен да я свършиш сам. Аз открай време така правя, когато поема отговорност, ако не мога да я свърша чрез друг я свършвам сам. Естествено, че си подсигурявам алиби — отплесна се съвсем Поли.
