подреди го, целуна го сърдечно и го постави на земята, за да си събере мислите. Бебето, изглежда, беше свикнало на подобни обноски, защото си пъхна палеца в устата, сякаш това бе в реда на нещата, и скоро бе напълно погълнато от собствените си размишления. А майката седна, извади дълъг шарен чорап на бели и сини ивици и започна чевръсто да плете.
— Мери, да беше наляла вода в чайника — нежно се обърна Рейчъл към дъщеря си.
Мери изтича до кладенеца и бързо се върна, постави чайника на печката, където водата скоро започна да къкри и да вдига пара — символ на сърдечното гостоприемство и доброто настроение на къщата. Девойката, подканена от нежния шепот на Рейчъл, сложи очистените сушени праскови да врат на печката.
— Мери, би ли помолила Джон да приготви едно пиле. — И Мери мигновено изчезна.
Скоро към тях се присъедини Саймън Холидей, висок, строен, и мускулест човек с шаячни дрехи и широкопола шапка.
— Здравей, Рут, как си — каза той сърдечно и стисна с огромната си ръка нейната малка пълна ръчичка. — А как е Джон?
— О, Джон и всички у дома са добре — отговори Рут весело.
— Какво ново има, татко — запита Рейчъл мъжа си и постави бисквитите във фурната.
— Питър Стебинс ми каза, че ще бъде тук тази вечер заедно с приятели — отговори Саймън и многозначително наблегна на последната дума.
— Наистина ли? — каза Рейчъл замислено и погледна към Елиза.
— Ти нали се казваш Харис? — обърна се Саймън към Елиза. Рейчъл бързо погледна мъжа си, а Елиза с разтреперан глас отговори:
— Да.
В страха си тя преувеличаваше опасностите и помисли, че вече се е появила обява за нейното бягство.
— Майко — извика Саймън и излезе на верандата.
— Какво има, татко? — запита Рейчъл и го последва, като изтриваше брашнените си ръце.
— Съпругът На младата жена е в селището и ще дойде тук тази нощ — каза Саймън.
— Какво говориш, татко! — извика Рейчъл, сияеща от радост.
— Казвам ти самата истина. Питър е бил вчера с колата си до другата спирка и там е заварил една стара жена и двама мъже. Единият се казвал Джордж Харис и от това, което е разправял за себе си, аз съм сигурен, че е нейният мъж. Бил красив и умен момък. Да й кажем ли веднага?
— Да обадим най-първо на Рут — отговори Рейчъл. — Рут, ела насам, моля те.
Рут остави плетивото и мигом се озова на верандата.
— Рут, помисли само! Татко казва, че мъжът на Елиза е в последната група и ще дойде у нас тази нощ…
В изблик на радост малката квакерка прекъсна Рейчъл. Тя така подскочи и плесна с ръце, че двете немирни къдрици изскочиха изпод квакерската й шапчица и се спуснаха върху бялата й якичка.
— Тихо, мила, тихо! — каза нежно Рейчъл. — Кажи, да й съобщим ли веднага?
— Разбира се! Още тази минута! Защо не! Представи си, че беше за моя Джон, какво би ми било? Кажи й, кажи й сега, веднага… — И тя настойчиво постави ръката си върху рамото на Рейчъл. — Заведи я в спалнята, а в това време аз ще изпържа пилето.
Рейчъл се върна в кухнята, където Елиза продължаваше да шие. Тя отвори вратата към малката спална стая и й каза нежно:
— Ела насам, дъще моя. Имам да ти кажа нещо. Кръвта нахлу в бледото лице на Елиза. Тя се изправи, разтреперана от лоши предчувствия, и погледна към Хари.
— Не, не! — извика малката Рут, спусна се към нея и я хвана под ръка. — Не се страхувай… Има добри новини, Елиза… Иди, иди! — И тя нежно поведе Елиза към стаята, затвори вратата, взе на ръце малкия Хари и започна да го целува.
— Скоро ще видиш татко, моето момче, разбираш ли? Баща ти ще дойде — повтаряше Рут на детето, което я гледаше учудено.
А зад вратата, в спалнята, се разиграваше друга сцена. Рейчъл Холидей привлече Елиза към себе си и й каза:
— Господ се е смилил над тебе, дъще. Мъжът ти се е спасил от робството.
Кръвта нахлу в лицето на Елиза и отново бързо преля в сърцето й. Тя пламна, после пребледня и се отпусна почти безчувствена.
— Бъди смела, мое дете — каза Рейчъл и сложи ръка на рамото й. — Той е между приятели, които ще го доведат тука тази нощ.
— Тази нощ!… Тази нощ!… — повтаряше Елиза, без самата да разбира какво говори. Мислите й се объркаха, замъглиха и тя загуби съзнание.
Като дойде на себе си, Елиза се видя върху леглото, завита с одеяло, а до нея малката Рут й разтриваше ръцете с камфор. Тя отвори очи с чувство на сладостна умора като човек, който се е освободил от голяма тежест и сега иска да си почине. Нервното напрежение, в което тя се намираше непрекъснато от първата минута на бягството, отведнъж изчезна и младата жена бе обзета от необикновено чувство на сигурност и спокойствие. Както лежеше, отворила големите си черни очи, тя гледаше все още като насън движенията на околните. Видя как се отвори вратата към съседната стая, видя масата, постлана със снежнобяла покривка, приготвена за вечеря, чу приспивното шушнене на пеещия чайник, видя как Рут шета насам-натам и пренася на масата чинии със сладки и с разни ястия, като се спира от време на време, за да пъхне в ръката на Хари по някой сладкиш, да го погали по главата или да навие с белите си пръсти дългите му къдри. Тя видя едрата и майчинска фигура на Рейчъл, която често идваше до нейното легло да подрежда одеялото и възглавницата, и й се струваше, че големите кафяви очи на тази жена излъчваха слънчева топлина. Ето че влезе мъжът на Рут, тя полетя да го посрещне и развълнувано му зашепна нещо, като сочеше към стаята… Тя видя всички седнали около масата: Рейчъл с детето на ръце, а Хари на високия стол под закрилата на нейната майчинска сянка. До Елиза стигаше тих шепот, леко звънтене на чаени лъжички, на чаши и чинийки — и всичко постепенно се сля в прекрасен сън. Елиза заспа така дълбоко, както не беше спала от онази страхотна, мразовита, звездна нощ, когато избяга с детето.
…И в съня си Елиза се видя в прекрасна страна — тиха и спокойна. Зелени брегове с живописни острови и чиста кристална вода: и една къща, за която нежни гласове й казваха, че е неин дом. Тя видя своето дете да си играе като свободно и щастливо момче. Тя чу стъпките на мъжа си, почувствува как той се приближава, как я прегръща, сълзите му падат върху нейното лице и се събуди! Това не беше сън! Отдавна беше се стъмнило: детето й спеше спокойно до нея; свещта от лавицата пръскаше слаба светлина…, а мъжът й хлипаше на възглавницата до нея.
Радостна беше следващата сутрин в къщата на квакера. Рейчъл стана рано и се зае да приготви закуската, обградена от двамата си сина и дъщеря си, които с готовност се отзоваваха на нейните ласкави поръки: „Би ли направила това, мило дете“… „Да бе отишъл там, мило дете“…
Когато Елиза, Джордж и малкият Хари влязоха в кухнята, те бяха посрещнати толкова топло и сърдечно, че им се стори, че сънуват.
Всички седнаха да закусват, а Мери остана до печката да пържи пирожки и щом получеха розовозлатиста коричка, тя сръчно ги поднасяше на масата.
За първи път в живота си Джордж седеше на една маса като равен с бели хора. Отначало изпитваше известно стеснение и неловкост, но тези чувства скоро се разпръснаха и изчезнаха като мъгла от утринните лъчи на непринудената преливаща сърдечност.
— Татко, какво ще стане, ако те пипнат отново? — запита Саймън Холидей младши, като мажеше масло на филията си.
— Нищо! Ще заплатя глобата — спокойно отговори бащата.
— Ами ако те хвърлят в затвора?
— Нима вие с майка си няма да се справите и без мене с фермата? — с усмивка отговори той.
— Мама с всичко ще се справи — отговори момчето, — но не е ли срамно, че има такива закони?
— Надявам се, сър, че вие не се излагате на никакви неприятности заради нас — тревожно запита Джордж.
