— И аз не искам да го загубя, Джош. Но не знам достатъчно за управлението на подобно стопанство, за да има печалба от него. Единственото, което изглежда разумно, е да осъществим онова, за което говорихме.
— Ами хайде де!
— Дай ми възможност да си помисля.
— Само гледай да не забравиш. — Той се наведе и я стисна в мечешката си прегръдка, после се обърна да каже „довиждане“ на Чарли, Мелинда и трите момчета.
Махаха му за сбогом, докато не се загуби от очите им. За разлика от пътуването към ранчото, връщането им мина много тихо. Децата бяха уморени и разочаровани, че си тръгват, Чарли и Мели току подремваха, а Сам беше вглъбена в себе си по целия път до Ню Йорк. Имаше да мисли за толкова неща: дали ще й е по силите, дали ако продаде добитъка, ще получи достатъчно пари, за да направи подобренията, дали действително има желание да се заеме с този проект или не. Наистина ли беше готова да изостави сигурността на живота си в Ню Йорк? Беше така погълната от своите планове, че почти не се сети за Тейт. Раздели се с Чарли и Мели във фоайето на сградата и още с влизането в апартамента се зае да си записва някои неща.
На другата сутрин, когато Чарли почука на вратата на кабинета й, тя все още имаше съсредоточен вид.
— Е, пастирке, реши ли се вече?
— Шшшшт! — Сложи пръст на устните си и му махна да влезе. В службата още никой не знаеше и тя много държеше Харви да не научи, преди да е взела окончателното си решение.
— Какво ще правиш, Сам? — Чарли се тръшна на дивана и й се усмихна. — Искаш ли да знаеш какво бих сторил, ако бях на твое място?
— Не. — Саманта се помъчи да си придаде строг вид, но той винаги я разсмиваше. — Искам сама да реша.
— Много умно. Само не прави грешката да казваш на майка си какво си намислила. Тя сигурно ще те затвори в лудницата.
— И може би ще е права.
— Едва ли. Или поне не по тази причина. — Той се ухили и седна по-прилично, тъкмо когато на вратата се появи секретарката на Харви.
— Госпожо Тейлър?
— Да? — Сам се обърна към нея.
— Господин Максуел иска да ви види.
— Лично Всемогъщият? — респектирано рече Чарли и си тръгна, а Сам последва секретарката по коридора.
Завари Харви уморен и тъжен. На бюрото му бе струпан цял куп книжа, той вдигна глава само за миг и пак се наведе да довърши някакви бележки.
— Здрасти, Сам.
— Здрасти, Харви, какво има?
Той я накара да чака цяла минута, преди да съсредоточи вниманието си върху нея, после не пропусна обичайните любезности и чак тогава се спря на онова, заради което я бе повикал.
— Как мина Денят на благодарността?
— Много добре. А при теб?
— Чудесно. Как го прекара?
Въпросът беше опасен и Сам изведнъж стана неспокойна.
— Със семейство Питърсън.
— Много хубаво. У тях или у теб?
— У мен. — Успокояваше се, че всъщност не лъже. В края на краищата сега ранчото беше нейно.
— Това е страхотно, Сам — усмихна се Харви. — Ти наистина се справяш удивително добре.
— Благодаря ти. — Този комплимент означаваше много за нея.
— Което ме подсеща защо те повиках в кабинета си тази сутрин. Не си ми дала своя отговор. — Погледна я с очакване, а тя въздъхна и се сви в стола си.
— Знам, Харви… и се чувствам ужасно, но просто ми трябваше време да помисля.
— Наистина ли е толкова трудно да решиш? — Изглеждаше учуден. Какъв избор имаше тя в края на краищата? — Ако още се притесняваш заради пътуванията, просто трябва да си назначиш компетентен заместник, както направих аз, и всичко ще бъде наред — засмя се той. — С останалото определено можеш да се справиш. По дяволите, Сам, вече от години вършиш моята работа!
Харви се шегуваше, но тя му се закани с пръст.
— Най-сетне го призна. Трябва да те накарам да ми подпишеш декларация за това.
— Не се надявай. Хайде, Сам, освободи ме от този капан. Дай ми отговора си. — Усмихна се и се облегна назад. — Искам да се прибера у дома.
— Лошото е, че и аз искам същото, Харви — каза Саманта, гледайки го тъжно.
Той очевидно не я разбра.
— Но твоят дом е тук, Сам.
— Не, Харви — бавно поклати глава тя. — През почивните дни разбрах едно: домът ми не е тук.
— Не се ли чувстваш добре в агенцията? — Харви изглеждаше шокиран. Подобна възможност не му бе и минавала през ума. Нима тя възнамеряваше да напусне?
Ала Сам бързо поклати глава.
— Не, тук ми харесва. Не става дума за агенцията… но… Не знам как да ти го обясня, свързано е с Ню Йорк.
— Сам — той вдигна ръка да я спре. — Предупреждавам те, че ако си дошла да ми кажеш, че се местиш в Атланта при майка си, ще припадна. В такъв случай по-добре веднага се обади на лекаря ми.
Тя се засмя и отново поклати глава.
— Не, уверявам те, че не е това.
— Какво е тогава?
— Скрих нещо от теб, Харви. — Сам погледна виновно своя дългогодишен началник. — Приятелката ми Каролайн ми остави ранчото си.
— Оставила го е на теб? — изненадано възкликна той. — Ще го продадеш ли?
Саманта бавно поклати глава.
— Не мисля. Тъкмо за това става дума.
— Няма да го задържиш, нали, Сам? Какво би правила с него?
— Много неща. — Погледна го и в същия момент разбра какъв ще е отговорът й. — Просто трябва да се захвана с една работа. Може би няма да успея, може да се окаже, че не е по силите ми и да претърпя ужасен провал, но искам да опитам. Имам намерение да го преобразя в място, където деца инвалиди ще се учат да яздят, да бъдат независими, да се движат и по друг начин, освен с инвалидни колички: на кон. Харви я гледаше безмълвно.
— Мислиш, че съм луда, нали?
Той тъжно се усмихна.
— Не, мислех си, че ако ми беше дъщеря, щях да ти пожелая успех и да ти дам всичките пари, които имам, за да го осъществиш. Бих искал да ти кажа, че те смятам за луда, Сам, ала не е така. Все пак това е твърде различно от работата като специалист по рекламите на Медисън авеню. Сигурна ли си, че наистина го желаеш?
— Смешното е, че до момента, когато ти го казах, не бях сигурна. Но сега знам, сигурна съм. — Въздъхна леко и попита: — Какво ще правиш с мястото? Ще го дадеш ли на Чарли?
Харви се позамисли и кимна.
— Предполагам. Той ще се справи добре.
— Убеден ли си, че искаш да се оттеглиш, Харви? — Трябваше обаче да признае, че той изглежда готов за пенсия и че на негово място би постъпила по същия начин.
— Да, Сам, убеден съм, както и ти за своето ранчо. С други думи, искам да се пенсионирам, но е
