този, който определяше не само общите им цели, но и начините за постигането им. В този смисъл взаимоотношенията й с Бил бяха поставени на много по-равноправна основа и това й допадаше.
По-късно след обяд двамата поеха обратно към Тибърн. Когато пристигнаха, всички деца си бяха у дома. Мегън повдигна въпросително вежди, когато я видя да слиза от колата на Бил, но не каза нищо. Повдигна въпроса късно вечерта, когато по-малките деца вече спяха, а Питър се бе затворил в стаята си, за да се подготви за училище.
— Защо се върна с колата на Бил? — най-накрая я попита Мегън. — С него ли прекара уикенда?
Лиз се поколеба за момент, след което кимна. Ако наистина възнамеряваше да се омъжи за него след време — а след всичко казано през уикенда отношенията им като че ли се развиваха именно в тази посока — тя трябваше да бъде напълно откровена с дъщеря си.
— Да. Бяхме заедно в Напа Вали.
— Мамо! — възмутено възкликна Мегън. — Това е отвратително!
— Защо? Той ме обича. А и аз много държа на него. В това няма нищо лошо, Мег. С нашата връзка не нараняваме никого. Двамата просто се обичаме.
Това обаче се оказа мъчителен удар за дъщеря й, която се оказа неподготвена да го преглътне.
— Ами татко! — В очите й се появиха сълзи.
— Татко ти го няма, Мег. Обичах го с цялата си душа и винаги ще го нося в сърцето си. Връзката ми с Бил не е същата. По-различна е. Както за мен, така и за всички нас. Но аз не мога да живея сама до края на живота си. Имам право да обвържа живота си с друг мъж.
Лиз говореше с ласкав и изпълнен с разбиране глас. Знаеше, че наранява момичето, но това бяха неща, които трябваше да бъдат изречени на глас.
— Но това е гадно! — кресна гневно Мегън, вбесена от думите на майка си. — Не е изминала и година от смъртта на татко. Изобщо не съм предполагала, че си толкова пропаднала, мамо…
Очите й искряха сърдито. Лиз рязко се изправи, ядосана от думите на дъщеря си. Никога не бе удряла децата си и нямаше намерение да започне точно в този момент, но пък и по никакъв начин не би позволила на дъщеря си да се държи по този начин.
— Не смей да ми говориш по този начин! Прибери се в стаята си веднага и не излизай оттам докато не си припомниш добрите маниери. Нямам нищо против да разговарям с теб, но няма да допусна да се отнасяш към мен с такова неуважение.
— Не виждам как бих могла да те уважавам! — надуто заяви Мегън, застанала на безопасно разстояние от майка си, след което затръшна вратата на спалнята, изтича в стаята на Питър и му разказа за случилото се.
Но той, вместо да й съчувства, я нарече кучка и й нареди да отиде и да се извини на майка им.
— На чия страна си ти все пак?
— На нейната — направо заяви той. — Тя обичаше татко не по-малко от нас, а след смъртта му направи всичко възможно, за да се почувстваме по-добре. Тя обаче е съвсем самичка. Няма кой да й помогне в грижите за нас. Претрепва се от работа. Бъхти се като куче заради нас и заради кантората, която поддържа най-вече заради паметта на татко. Освен това Бил е свестен мъж и аз го харесвам. Положението можеше да е много по-лошо. Така че, щом искаш да знаеш на чия страна съм, аз веднага отговарям — на нейна. И не търси от мен съчувствие, щом си позволяваш да се държиш с мама по този начин, Мег.
— Ти си задник! — гневно изкрещя Мегън, а очите й отново се напълниха със сълзи. — Мама изобщо не е сама. Тя си има нас и не й е нужен някакъв мъж, за да спи с него.
— Значи може да си спи с Джейми до края на живота си, така ли? И какво ще стане, когато ние заминем да учим в колеж? Аз заминавам следващата година. Две години по-късно ще ме последваш и ти. И тогава? Нима очакваш от нея да си стои тук съвсем самичка и да чака някой от нас да се прибере от училище, за да заживее отново? Откакто татко е починал, тя няма никакъв личен живот, Мег. Погледни я. Та тя ходи само на работа, а в останалото време ни разкарва насам-натам с колата. Мама заслужава много повече и ти го знаеш.
— Не още — заяви Мегън, седна на леглото му и се разплака, потисната от тирадата му. — Много е рано за това. И аз още не съм готова.
Питър седна до нея и я прегърна. През изминалата година той бе много възмъжал и помъдрял. Инцидентът в плувния басейн също бе помогнал за съзряването му.
— Татко много ми липсва — проплака тя и в този момент му заприлича на Джейми.
— На мен също — отвърна Питър, опитвайки се да се пребори със собствените си сълзи. Вярно, че беше много възмъжал и поумнял, но още усещаше болезнено липсата на баща си. — Появата на Бил обаче с нищо не променя нещата. Ние трябва просто да приемем случилото се и да се примирим.
— Не искам — проплака тя и омаза с грим предницата на тениската му. — Искам татко да се върне.
Не би могъл да каже нищо в отговор на подобно желание. Той само притисна към себе си разплаканото момиче и двамата потънаха в мисли за баща си.
Най-накрая, след като се успокои достатъчно, Мегън се върна в стаята на майка си и се извини. Отвори вратата, без да чука, и застана смутено на прага.
— Продължавам да не го харесвам, но те моля да ме извиниш за нещата, които ти наговорих.
Очевидно не бе готова да отстъпи повече и майка й прие извинението й със сериозно изражение.
— Съжалявам, че се чувстваш толкова нещастна, Мег. Зная, че не ти е лесно.
— Не би могла да знаеш какво изпитваме ние, защото вече си имаш него — обвинително заяви момичето.
Лиз въздъхна и я погледна внимателно.
— Това, че съм с Бил, не означава, че татко ти не ми липсва. Точно обратното — понякога самото му присъствие ми напомня още по-болезнено какво изгубихме след смъртта на баща ти. На никого от нас не му е лесно. А аз наистина разбирам колко ви е трудно на вас без баща.
Раните им постепенно заздравяваха, но процесът беше много бавен и мъчителен.
— Наистина ли го обичаш, мамо?
Мегън все още изглеждаше ужасена от думите на майка си. Искаше й се никога да не я бе чувала да изрича това.
— Да, мисля, че го обичам — искрено отвърна Лиз. — Но имам нужда от още време, за да си изясня напълно онова, което изпитвам към него. Той е добър човек. Това е всичко, което зная със сигурност в момента. Все още има много неща, свързани с татко ти, които не ми дават мира.
— На мен ми се струва, че искаш час по-скоро да го забравиш — тъжно заключи Мегън.
— Никога не бих могла да го забравя, Мег. Каквото и да правя, където и да отида… обичах го през половината от съзнателния си живот, родих му всички вас… Но нещата просто се случват, Мег. Не беше честно да го загубим. Сега обаче трябва да се справим с положението по възможно най-добрия начин и да продължим живота си така, както той би искал, ако беше жив.
— Говориш така за собствено успокоение…
— Не, говоря така, защото вярвам във всяка своя дума.
Мегън само поклати глава и се върна в собствената си стая. Думите на майка й я накараха да се замисли дълбоко. Не беше готова да сподели мислите и съмненията със сестрите си. След като Мегън излезе, Лиз се приближи тихичко до кутията за бижута, която държеше в дрешника, и свали сватбената халка, която Джак бе поставил на пръста й. Сърцето й се сви от неописуема болка. Тя обаче съзнаваше, че няма защо да отлага повече.
На следващата сутрин Питър забеляза, че халката вече не е на ръката й. Не каза нищо по въпроса нито пред майка си, нито пред сестрите си, макар че изпита дълбока тъга и печал.
През следващите две седмици обаче Мегън започна да се държи малко по-почтително с Бил. Не разговаряше много с него, но и не го нагрубяваше и Лиз й бе благодарна за усилията. За момента не би могла да се надява на нещо повече. Сред петте й деца Джейми и Питър продължаваха да бъдат най- горещите поддръжници на Бил.
Лиз прекарваше все повече време с Бил. Понякога, когато той не беше зает в болницата, двамата ходеха в апартамента му и се любеха. Случваше се, когато е на повикване, да го потърсят по спешност от отделението. В такива моменти Бил скачаше от леглото и грабваше телефона, но Лиз нямаше нищо против. Тя изпитваше дълбоко уважение към работата му, ценеше я много повече от нейната собствена. Вече на
