Майка й веднага се намеси.
— Мегън, достатъчно!
— Точно така, мамо. Достатъчно!
Тя хвърли салфетката си на масата и се изправи. Очите й плуваха в сълзи.
— Защо той трябва да е сред нас днес? Той не ни е баща. Той е само твой приятел.
Другите деца изглеждаха стъписани, а Лиз, цялата разтреперана, побърза да отговори.
— Бил е наш приятел, а днес е Ден на благодарността. Точно в това е смисълът на този празник — приятелите се събират около масата и благодарят на Бог за даровете и милостта, подават си ръка в този ден и празнуват заедно.
— Това ли правите вие двамата? Подавате си ръце! Обзалагам се, че правите много повече от това и съм сигурна, че татко те мрази заради онова, което ни причиняваш — кресна Мегън, а след това изтича нагоре по стълбите и затръшна вратата след себе си.
Питър се наведе към Бил и се извини заради поведението на сестра си. Рейчъл и Ани обаче също напуснаха масата една след друга, а Джейми използва намалението, че никой не го наблюдава, и си взе парче ябълков пай. Сладкишът беше чудесен, макар на никого около масата да не му беше до ядене.
— Дотук със семейния празник — мрачно отбеляза Бил, а Лиз го погледна, признавайки поражението си.
Вече си даваше сметка, че бе прибързала с тази покана. Съзнаваше още, че интеграцията му в семейството им нямаше да протече толкова леко, колкото се надяваха. Всъщност Лиз вече разбираше, че това ще се окаже истински кошмар.
— Ще отида да поговоря с нея — рече Питър, който се чувстваше изключително неловко заради всички тях. След това се обърна към Бил: — Съжалявам за поведението на сестрите си.
— Не се притеснявай. Разбирам ги.
Истината обаче бе, че изобщо не ги разбираше. Беше напрегнат и ядосан. Мрачно погледна Лиз, която попиваше очи с една салфетка.
— Предполагам, че на момичетата им е много по-трудно, отколкото предполагах.
— И на мен не ми е особено приятно, Лиз — рязко възрази той. — Боя се, че ролята на натрапник не ми приляга особено. Те се държат така сякаш съм престъпник. Сякаш аз собственоръчно съм убил баща им.
Егото му беше наранено, чувствата му бяха засегнати и той нямаше на кого друг да си го изкара, освен на нея. Ето че вече всички й бяха ядосани. Бил и три от децата й. Само Джейми продължаваше спокойно да си похапва. Той бе единственият, който все още седеше край масата.
— Трябва да разбереш, че на тях им е изключително трудно. Това е първият Ден на благодарността, който отбелязват без баща си.
— Зная това, Лиз. Но вината за смъртта му не е моя. — Той повиши глас докато говореше и Джейми го погледна уплашено.
— Никой не твърди, че вината е твоя. Но ти си тук, а него го няма. За всичко съм виновна аз. Вероятно не трябваше да те каня — през сълзи изрече Лиз.
Джейми продължи да ги наблюдава мълчаливо.
— Ами догодина? Още отсега ще се постарая да си уредя едно седемдесет и два часово дежурство за Деня на благодарността. Очевидно е, че в този дом няма да съм добре дошъл — поне не и докато децата ти са тук.
Бил бе изцяло погълнат от собствения си гняв и разочарование.
— Ще дойдеш ли за Деня на благодарността и догодина? — с явен интерес попита Джейми.
— Така смятах, но сега не съм толкова сигурен — рязко му отговори Бил и веднага се намрази заради грубостта си. Присегна се, докосна ръката на Джейми и сниши глас, за да не го изплаши. — Съжалявам… Просто съм много разстроен.
— Мегън се държа грубо с мама — констатира Джейми. — А също и Ани. Те не те ли харесват?
Детето изглеждаше тъжно заради своя по-голям приятел. Лиз забеляза как Бил сърдито стисна зъби, преди да отговори.
— Предполагам, че не. И точно в това е проблемът, нали?
Въпросът му бе насочен към Лиз, която отчаяно се опитваше да го успокои и да му вдъхне малко увереност.
— Предполагам, че съм persona non grata в този дом и е много наивно от моя страна да вярвам, че това положение все някога ще се промени. Мегън съвсем ясно и точно охарактеризира нещата в началото на обяда — аз не съм техен баща и никога няма да бъда.
— Никой не очаква това от теб — възможно най-спокойно го увери Лиз. — Достатъчно е само да им бъдеш приятел. Никой не иска от теб да запълниш мястото на Джак — тихичко довърши Лиз, опитвайки се да се пребори със собствените си сълзи.
Бил я изгледа сърдито.
— А може би аз искам точно това, Лиз. И може би точно тук се крие проблемът. Защото аз наивно се заблуждавах, че мога да се превърна във важен за семейството ви човек и няма да бъда вечно възприеман като натрапник, като някакъв негов второкласен заместник. Но Мегън вече даде отговор и на този въпрос. За нея аз съм… как точно го каза? Слабоумник и грубиян.
— Тя просто се опитваше да те предизвика…
Лиз се стараеше да бъде справедлива по отношение на децата си, но не можеше да пренебрегне и лоялността си към него. В резултат на възникналия скандал се бе озовала в много трудно положение.
— Е, мисля, че се справи чудесно. Всъщност — Бил се изправи и остави салфетката си на масата — май трябва вече да си дадем малко почивка. И ти, и аз. Мисля, че е време да се връщам на работа.
— Мислех, че днес почиваш — отбеляза Лиз.
Изглеждаше разстроена и объркана. Нали той лично й бе казал, че е свободен за празника. И тя го бе поканила да празнува с тях.
— Така е, но въпреки това ще отида на работа. Там поне зная какво се очаква от мен. По всичко личи, че семейните сбирки, особено пък в празнични дни, не са най-силната ми страст.
В действителност той се бе справил чудесно, но положението бе такова, че просто нямаше никакъв шанс да успее. И Бил си даваше сметка за тава. Още в самото начало бе станало ясно, че не би могъл да излезе като победител от тази ситуация.
Погледна към Лиз, но никой от двамата не се помръдна. Тя обаче съзнаваше, че с тях става нещо ужасно, макар и двамата да се страхуваха да го изрекат на глас.
— Благодаря за вечерята, Лиз. Ще ти се обадя. — Без да изрече и дума повече, той излезе през входната врата и я затръшна с все сила след себе си.
Джейми, който вече бе изял своето парче пай, вдигна поглед към майка си и отбеляза:
— Той забрави да ми каже довиждане. Сърдит ли ми е?
— Не, миличък. Сърдит е на мен. Сестрите ти се държаха много грубо с него.
— Ще ги напляскаш ли?
Лиз се усмихна на въпроса. Никога не бе удряла децата си и нямаше намерение да го стори и сега, макар че предложението на Джейми определено й допадаше.
— Не, но някой май трябва да го стори.
— Дядо Коледа ще напълни чорапите им с въглища — сериозно заяви Джейми, но Лиз само се усмихна печално.
Потреперваше при мисълта, че Коледа наближава. Тогава се навършваше една година от смъртта на Джак. А Лиз вече знаеше със сигурност, че при никакви обстоятелства не би могла да включи Бил в плановете им за празника. Бе се поучила от болезнената сцена, на която бе станала свидетел преди малко.
Двамата с Джейми почистиха масата, след което Лиз се качи на горния етаж, за да поговори с дъщерите си. Питър бе при тях, а Мегън очевидно бе плакала.
— Мразя го! — злобно заяви тя, но Лиз все пак успя да запази спокойствие. Дъщеря й бе предизвикала истинска катастрофа, но тя прекрасно знаеше какви са истинските причини за гнева й.
— Не смятам, че това е така, Мег. И защо да го мразиш? Той е добър човек. Нищо, че е играл футбол в
