този глас, тези ръце… тази свиня, този изнудвач, този изкуфял стар вълк с мазни пръсти! Боби, Боби — с болка си помисли тя, — стани добър лекар…
Но това далеч не беше всичко. Донесоха и питие. Неговият избор за едно сладко младо момиче. Флип (Б.пр.: Топло спиртно питие, примесено с мляко или яйце.) с шери. Беше прекалено сладко, а пяната отгоре излъчваше опасна решителност да се справи с червилото и. Тя отпи и остави съдията да излива сантименталната си помия върху нея, кимаше и се усмихваше и гледаше колкото може по-често да се абстрахира от гласа му и да слуша музиката. Оркестърът свиреше перфектно и чисто — Хамънд Соловокс, (Б.пр.: „Хамънд“ е една от първите марки електрически джаз-органи.) контрабас и китара — и известно време тази музика беше единственото нещо в целия гаден свят, което я крепеше.
Съдия Блует, както стана ясно, имаше малко тайно жилище над един магазин в покрайнините на града.
— Съдията работи в съда и в кабинета си — пропя той, — и притежава чудесна къща на Хълма. Ала човекът Блует също си има убежище, едно удобно местенце, диамант сред груби скали, място, където той може да захвърли черните мантии, титлите и званията си и отново да усети, че във вените му тече червена кръв.
— Сигурно е прекрасно — каза тя.
— Човек може да се скрие там — сърдечно каза той. — Бих казал, двама могат да се скрият там. Всички удобства. Цяла изба вино на една ръка разстояние, всичко за ядене на разположение. Вместо цивилизована пустиня — малко хляб, кана вино и… х-х-оууу. — Гласът му накрая представляваше дрезгав шепот, а Кей имаше безумното усещане, че ако очите му се изцъклят още малко, човек би могъл да седне върху едното и да отреже другото с трион.
Тя отново затвори очи и се замисли как да излезе от положението. Имаше чувството, че търпението и ще се изчерпа след около двайсетина секунди. Осемнайсет. Шестнайсет. О, чудесно тогава. След малко от кариерата на Боби ще остане само пушек — един облак с форма на гъба, над маса за двама.
Той събра стъпалата си под стола и се изправи.
— Би ли ме извинила за момент — каза той, като едва не си удари токовете, за да и отдаде почест. Пусна някаква шегичка по адрес на тоалетните и че явно и той е човек. Обърна се да тръгва, после се върна и отбеляза, че това била само първата от малките интимности, (Б.пр.: Игра на думи — употребената тук дума „intimacy“ означава също и „полови сношения“ като юридически термин.) които те щели да научат един за друг. Обърна се, пак се върна и каза:
— Помисли си за това. Вероятно още тази нощ бихме могли да избягаме в нашето малко царство на мечтите!
Той се обърна и ако се бе върнал за трети път, едно тънко високо токче щеше да се забие някъде в областта около джобчето на жилетката на сакото му.
Кей седеше на масата сама и видимо овесила нос. Гневът и презрението и бяха помогнали да издържи до този момент, ала сега на тяхно място се появиха страхът и умората. Раменете и увиснаха и се отпуснаха напред, брадичката и клюмна и по бузата и се търкулна една сълза. Тоест, с три деления по-зле от „ужасно“. Клиника „Мейо“, (Б.пр.: Чарлз Хорас Мейо /1865-1939/ и Уилям Джеимс Мейо /1861-1939/ — известни американски хирурзи, братя.) пълна с доктори, не заслужаваше тази твърде висока цена, кото Кей трябваше да плати. Тя искаше да се махне. Нещо трябваше да се случи, и то веднага.
И то се случи. На покривката пред нея се появиха две ръце.
Тя вдигна очи и срещна погледа на младия мъж, който стоеше там. Лицето му беше широко и не правеше впечатление с нищо. Беше рус почти колкото нея, макар че очите му бяха тъмни. Имаше красива уста. Той каза:
— Много хора не правят разлика между музикант и палма в саксия, когато тръгнат да си изливат душата на някого. Намирате се в трудна ситуация, госпожице.
Част от гнева и се възвърна, но бе удавен в дъжда от смущение, който я заля. Тя успя да каже само:
— Моля ви, оставете ме на мира.
— Не мога. Чувал съм ги тия формалности. — Той кимна с глава към тоалетните. — Има изход от това положение, ако ми се доверите.
— Предпочитам познатото зло — хладно отвърна тя.
— Изслушайте ме. Имам предвид, слушайте, докато довърша. После правете, каквото искате. Когато той се върне, го разкарайте за тази вечер. Обещайте му да се срещнете тук утре вечер. Изиграйте го наистина добре. После му кажете, че не бива да си тръгвате оттук заедно — може да ви видят. Той и сам ще се сети за това.
— И той си тръгва, а аз оставам във вашите нежни ръце и благоволение?
— Не бъдете такава глупачка! Извинете. Не, вие си тръгвате първа. Идете направо на гарата и хванете първия влак. В три часа има в северна посока, а в три и дванайсет — в южна. Вземете някой от тях. Отидете някъде другаде, укрийте се, намерете си друга работа и не се показвайте много-много.
— С какво? С три долара пари за такси?
Той измъкна дълъг портфейл от вътрешния джоб на сакото си.
— Тук има триста. Достатъчно сте умна, за да се оправите с тях.
— Вие сте луд! Не ме познавате, нито аз вас. Освен това нямам нищо за продан.
Той ядосано махна с ръка.
— Кой е споменал такова нещо? Казах да вземете влак — който и да е влак. Никой няма да ви проследи.
— Вие наистина сте луд. Как мога да ви ги върна?
— Не се притеснявайте за това. Аз работя тук. Отбийте се някой път — през деня, когато ме няма, ако желаете — и ги оставете за мен.
— Какво, за бога, ви кара да правите това?
Глсът му беше много тих:
— Да кажем, че същото нещо ме кара да нося сурова риба на уличните котки. О, стига сте спорила. Имате нужда от изход и той е пред вас.
— Не мога да направя такова нещо!
— Имате ли добро въображение? От онзи вид, който го имат художниците?
— Аз… предполагам, че да.
— Тогава, простете ми, ама ви трябва един ритник в зъбите. Ако не направите каквото току-що ви казах, оная гадина ще… — и с няколко прости, сбити изречения той и обясни какво точно ще направи оная гадина. После, с едно единствено ловко движение той пусна банкнотите в чантата и и се върна на сцената.
Тя остана да седи, отвратена и шокирана, докато Блует се върна от мъжката тоалетна. Тя имаше необикновено живо образно въображение.
— Докато бях там — каза той, като се настани на стола си и махна на келнера да му донесе сметката, — знаеш ли какво правих?
Това, помисли си тя, е точно типа въпрос, от който се нуждая в момента. Гласът и прозвуча кристално чисто:
— Какво?
— Мислих си за онова местенце и колко чудесно би било, ако мога да се измъкна след тежък ден в съда и ти ме чакаш там. — Той глупаво се усмихна. — И никой никога няма да разбере.
Кей отправи към небето едно „господи-прости-ми, не-знам-какво-върша“ и отчетливо каза:
— Мисля, че това е прекрасна идея. Просто прекрасна.
— И ти няма да… какво?
За миг тя почти го съжали. Дотук кордите му бяха все отпуснати, кукичките — наточени, макарите — смазани, ръката му държеше въдиците в желязна хватка, а тя бе „пресушила“ реката вместо него. Беше му доставила цял кораб с риба. Беше се предала.
— Добре — започна той. — Добре, аз, хм. Хм-м-м! Келнер!
— Само че — дяволито каза тя, — не тази вечер, Аа-рмънд.
