— А, може би година по-късно Човекоядецът започна да се чуди дали кристалите са се размножили и какво е излязло от това. Страхуваше се, че се е разделил с два големи, добре развити кристала, които на всичко отгоре не бяха мъртви. Когато Уорбъл му каза, че ги е приложил към издялана от него играчка, която е дал на някакво дете, и че не знае къде са, Човекоядецът го удари. Свали го на земята с един удар. Старият Уорбъл така и не се събуди, въпреки че минаха цели две седмици, преди да умре. Никой освен мен не знае това. Случи се навън, зад готварската шатра. Аз видях.
— Не знаех за това — прошепна Бъни, опулила рубинените си очи срещу Зена.
— Никой не знае — повтори Зена. — Хайде да изпием по едно кафе… ей, слънчице! Ти така и не си изяде закуската, бедничката ми!
— О, по дяволите — отвърна Бъни, — остави това сега. Продължавай да разказваш.
— Ела в кухнята — каза Зена и решително се изправи. — Не, не се учудвай, когато забележиш в Човекоядеца нещо нечовешко. Той… не е човек.
— Тогава какъв е?
— Ще стигна и дотам. Сега за кристалите — Човекоядецът твърди, че най-подходящата дефиниция за начина, по който те създават живи същества — растения и животни и прочие, е да кажеш, че те ги сънуват. И ти понякога сънуваш. Нали знаеш как нещата, които сънуваш понякога са ясни и подробни, а друг път — мъгляви, или уродливи, или с изкривени пропорции?
— Да. Къде са яйцата?
— Ето ги, скъпа. И така, кристалите понякога сънуват. Когато сънуват ясно и подробно, създават доста сполучливи растения, и истински плъхове, паяци и птици. Макар че обикновено не успяват. Според Човекоядеца това са еротични сънища.
— Какво искаш да кажеш?
— Те сънуват, когато станат готови да се чифтосват. Ала някои са твърде… млади, или недоразвити, а други вероятно просто не намират правилния партньор в подходящия момент. Но когато сънуват по този начин, те видоизменят молекулите на дадено растение и го правят като друго растение, или превръщат купчина плесен в птица… никой не може да каже какво ще им хрумне да направят, нито пък защо.
— Но… за какво им е да създават разни неща, че да могат да се чифтосват?
— Човекоядецът не смята, че те го правят точно за да могат да се чифтосват — търпеливо каза Зена. Тя ловко чукна едно яйце в тигана. — Нарича го вторичен продукт. То е все едно си влюбена и не мислиш за нищо друго, освен за любимия си и така измисляш песен. В нея може изобщо да не се пее за любимия ти. Може да е за някое поточе, или цвете, или нещо друго. За вятъра. Дори може да не е цяла, завършена песен. Тази песен би била вторичен продукт. Разбираш ли?
— Ами, значи кристалите създават същества, даже завършени същества, така както Тин Пан Алей създава песни.
(Б.пр.: Тин Пан Алей — квартал в Ню Йорк, където живеят много композитори и издатели на джазова и поп-музика.)
— Нещо такова. — Зена се усмихна за пръв път от доста време насам. — Седни, скъпа, аз ще донеса сандвича. Сега, това е мое предположение — когато два кристала се чифтосат, се получава нещо различно. Те създават завършено същество, ала не го правят от каквото и да е, както действат единичните кристали. Отначало те като че ли умират заедно. Остават така със седмици. След това започват да сънуват общ сън. Откриват нещо живо близо до тях и го преобразяват. Заменят го цялото, клетка по клетка. Промяната не може да се забележи в самото същество. Да кажем, че е куче — то ще продължава да яде и да тича насам-натам, ще вие на луната и ще гони котките. Но един ден — не знам колко време отнема целият процес — един ден то ще бъде напълно заменено, всяко атомче от него.
— Тогава какво става?
— Тогава то може да променя себе си — ако изобщо някога си помисли да се променя. Може да се превърне в почти всичко, ако пожелае.
Бъни спря да дъвче, замисли се, преглътна и попита:
— Как се променя?
— Ами, може да става по-голямо или по-малко. Да му порастнат още ръце и крака. Може да приема смешни форми — слабо като върлина, или кръгло като топка. Може да възстановява крайниците си, в случай, че се нарани. И може да прави такива неща със съзнанието си, каквито ние не можем и да си представим. Бъни, чела ли си някога за върколаци?
— Ония отвратителни същества, дето се превръщат от вълци в хора и обратно?
Зена си сръбна от кафето.
— Ммм. Е, това в повечето случаи са митове и легенди, но те може да са се родили, когато някой наистина е видял такава промяна.
— Искаш да кажеш, че тия кристални същества не са нещо ново на земята?
— О, съвсем не! Според Човекоядеца те пристигат, живеят, размножават се и умират тук непрекъснато.
— И то само за да създават особени хора и върколаци — удивено прошепна Бъни.
— Не, миличка! Създаването на такива същества не означава нищо за тях! Те живеят свой собствен живот. Даже и Човекоядецът не знае какво правят, за какво мислят. Съществата, които създават, са несъществени неща за тях, като безмислени драсканици на лист хартия, който изхвърляш в коша за боклук. Човекоядецът обаче смята, че ще може да ги разбира, ако успее да си набави този посредник.
— Че защо му е да разбира нещо толкова налудничаво?
Дребното лице на Зена потъмня от гняв.
— Когато узнах защо, започнах да го слушам много внимателно — и да се надявам, че един ден ще успея да го спра. Бъни, Човекоядецът ненавижда хората. Той мрази и презира всички хора.
— О, да — каза Бъни.
— Дори и сега, при мизерния контрол, който успява да упражнява над кристалите, той е успял да накара някои от тях да изпълняват желанията му. Бъни, той е разпръснал кристали навсякъде в една блатиста местност, пълна с яйца на маларични комари. Наловил е коралови змии (Б.пр.: Вид дребни, отровни змии, разпространени в южните щати на САЩ и субтропиците на Америка, с коралово-червени, жълти и черни напречни ивици по тялото.) от Флорида и ги е заселил в Южна Калифорния. Такива работи. Това е една от причините да се занимава още с панаира — с него обикаля цялата страна, по един и същ маршрут година след година. Той се връща отново и отново, намира кристалите, които е оставил и следи колко вреда са причинили на хората. Непрекъснато открива още кристали. Намира ги навсякъде. Броди по горите и прериите и от време на време изпраща… нещо като мисловен сигнал, той си знае какъв точно. Той наранява кристалите. Когато те усетят болка, той го разбира. Души наоколо, дебне кристалите, докато болката им не го заведе право при тях. Но, тъй или иначе, има ги навсякъде, по много. Изглеждат като камъни или буци пръст, преди да се изчистят от мръсотията.
— О, колко… колко ужасно! — В очите на Бъни проблеснаха сълзи. — Той трябва да бъде… убит!
— Не знам дали е възможно да бъде убит.
— Смяташ, че той действително е едно от ония същества на кристалите?
— Мислиш ли, че едно човешко същество е способно на това, което той прави?
— Но… какво ще направи той, ако се сдобие с посредник?
— Ще му промие мозъка. Съществата, създадени от два кристала, представляват онова, което те мислят, че са. Човекоядецът ще каже на посредника, че той е слуга и трябва да изпълнява заповедите му. Посредникът ще му повярва и ще възприема себе си този начин. Чрез него Човекоядецът ще има истинска власт над кристалите. Вероятно би могъл да ги накара да се чифтосват и да „изсънуват“ заедно всяка ужасия, която пожелае. Би могъл да предизвика епидемии, болести по растенията и отрови, докато най- накрая не остане нито един човек на земята! А най-лошото в цялата работа е, че кристалите не показват и най-малко желание да правят такива неща! На тях им стига животът им да си продължава както досега — да създават от време на време по някоя котка или цвете, да се занимават с техните си мисли и изобщо да живеят по техния си начин, независимо колко странен ни изглежда на нас. Те нямат нищо против хората! Тях просто хората не ги интересуват.
— О, Зен! И ти си носила със себе си този товар толкова години! — Бъни заобиколи масата и я целуна. — О, миличка, защо не си го споделила с някого?
