съобщим, че вашият брат Чарлз Траск се помина на 12-и октомври от белодробно заболяване, продължило две седмици. Тялото му почива в гробището на Благотворителния орден. Гробът му не е означен с камък и ние предполагаме, че ще пожелаете да се нагърбите сам с това печално задължение.“
Адам си пое дълбоко дъх, задържа го и прочете още веднъж пасажа. Изпусна въздуха бавно, да не излезе като въздишка.
— Брат ми Чарлз е починал — каза той.
— Моите съболезнования — обади се Ли.
— Наш чичо ли е той? — попита Кейл.
— Да, това беше чичо ви Чарлз — рече Адам.
— И мой ли? — попита Арон.
— И твой.
— Не знаех, че сме имали чичо — каза Арон. — Не може ли да занесем на гроба му цветя? Абра ще ни помогне, това й харесва.
— Само че е много далече, на другия край на Америка.
— Знам! — възбудено каза Арон. — Като занесем цветя на майка ни, ще отделим и за чичо Чарлз. Ех, защо не съм го познавал, преди да умре — жалко тъжно добави той. Мъртвите близки ставаха все повече. — А добър ли беше?
— Много добър — каза Адам. — Нямах друг брат, както и ти нямаш друг освен Кейл.
— И вие ли бяхте близнаци?
— Не, не сме близнаци.
— А богат ли беше? — попита Кейл.
— Не, разбира се — отвърна Адам. — Откъде ти хрумна?
— Ами ако е бил богат, ние ще получим всичко, нали?
— Срамота е — строго рече Адам — да се говори за пари, когато има смърт. Ние скърбим, защото е умрял.
— Как ще скърбя — каза Кейл, — когато дори не съм го виждал?
Ли вдигна ръка да прикрие усмивката си. Адам се върна на писмото — с новия ред настроението отново се променяше.
„Като адвокати на покойния, за нас е приятно задължение да ви информираме, че благодарение на своето трудолюбие и здрав разум брат ви е натрупал значително състояние, което в брой, земя и ценни книжа възлиза на доста повече от сто хиляди долара. Ние разполагаме със завещанието му, което беше съставено и подписано в нашата кантора, и при поискване можем да ви го изпратим. Съгласно клаузите му всички пари, имущество и ценни книжа трябва да се разделят поравно между вас и съпругата ви. В случай че съпругата ви се е поминала, всичко остава за вас. Завещанието предвижда още, че ако вие сте покойник, цялото имущество да премине във владение на жена ви. Като съдим от писмото ви, че все още населявате земята на живите, бихме желали да ви отправим своите поздравления. Ваши покорни слуги, Белоус и Харви. Подпис: Джордж Б. Харви“ В долната част на страницата бе надраскано следното: „Драги Адам, не забравяй слугите си в деня на своето благополучие! Чарлз никога не е похарчил дори един петак. Стискаше долара така, че чак орлето на герба пищеше. Надявам се, че ти и твоята съпруга ще се зарадвате на парите. Не се ли намира при вас свободно място за един добър адвокат? Имам предвид себе си. Твой стар приятел, Дж. Харви.“
Адам погледна момчетата и Ли над ръба на писмото. И тримата го чакаха да свърши. Устата му се сви в права линия, сгъна писмото, върна го в плика и грижливо го напъха във вътрешния си джоб.
— Някакви усложнения? — попита Ли.
— Никакви.
— Просто ми се стори, че се угрижихте.
— Не. Мъчно ми е за брат ми. — Адам се мъчеше да подреди в главата си фактите от писмото, но те шаваха и се въртяха като кокошка-носачка, преди да се намести в полога. Почувства, че трябва да остане сам, за да възприеме всичко. Качи се в автомобила и невиждащо се взря в механизмите. Не помнеше нито една подробност.
— Да ви помогнем ли? — попита Ли.
— Смешно! — каза Адам. — Забравил съм как се пали.
Ли и момчетата тихо заповтаряха:
— Вдигаме нагоре, натискаме газта, включваме на АКУ.
— Да бе, разбира се! Разбира се! — И щом оглушителната пчела в бобината забръмча, Адам завъртя манивелата, спусна се да дръпне аванса и да превключи на динамо.
Изкачваха бавно неравния път към къщата под дъбовете, когато Ли се обади:
— Забравихме да купим месо.
— Така ли? Вярно. Не можем ли да ядем нещо друго?
— Какво ще кажете за сланина с яйца?
— Чудесно, много добре.
— Утре и без това ще поискате да пратите отговор на писмото — каза Ли. — Тогава ще купите месо.
— Вярно — рече Адам.
Докато се приготовляваше гозбата, Адам седна и насочи поглед в пространството. Разбираше, че ще се наложи да поиска помощ от Ли, па макар и само като слушател, за да си избистри мислите.
Кейл бе отвел брат си навън и го дръпна под навеса за колите, където си отдъхваше високият „Форд“. Отвори вратата, настани се зад кормилото и подвикна:
— Хайде, качвай се!
— Татко каза да стоим по-далече — възпротиви се Арон.
— Той няма да разбере. Качвай се! — Арон плахо се качи и се отпусна на седалката. Кейл завъртя кормилото. — Би! Бий! Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че чичо Чарлз е бил богат.
— Не е бил.
— На всякакъв бас, че е бил!
— Според теб татко ни е излъгал?
— Не казвам това. Само се обзалагам, че е бил богат. — Известно време мълчаха. Кейл въртеше като луд по въображаемите завои. — На бас, че ще ти докажа!
— Как?
— Какво даваш?
— Нищо — рече Арон.
— Даваш ли свирката от еленовия крак? Залагам ей това топче срещу свирката от еленовия крак, че довечера след вечеря веднага ще ни пратят да спим. Хващаме ли се?
— Добре де — неохотно се съгласи Арон. — Но не виждам защо.
— Татко ще поиска да си говори с Ли — каза Кейл. — И аз ще подслушвам.
— Да не си посмял!
— Мислиш, че ме е страх?
— Ами ако те обадя?
Очите на Кейл охладняха, лицето му помръкна. Наведе се много близо и зашепна:
— Няма да ме обадиш. Иначе ще кажа кой му открадна ножа.
— Никой не му е крал ножа. У него си е. Днес отвори писмото с него.
— Ами утре? — Кейл мрачно се усмихна и Арон схвана мисълта му, разбирайки, че няма да го издаде. Нищо не би могъл да стори. Кейл беше в пълна безопасност.
Кейл забеляза объркването и безпомощността в лицето на Арон, усети, че е по-силен, и се зарадва. Можеше да надхитря брат си, да измисля по-добри номера. Започваше да смята, че може по същия начин да се отнася и с баща си. Пред Ли номерата му не минаваха, тъй като спокойният разум на Ли без никакво усилие се движеше много пред него и винаги го причакваше с разбиране и с едно сдържано предупреждение в последния момент: „Не прави така!“ Кейл уважаваше Ли и малко се боеше от него. Но Арон, какъвто си е безпомощен, беше като буца влажна глина в ръцете му. Неочаквано Кейл изпита безпределна обич към брат си и порив да го брани заради слабостта му. Обгърна го с ръка. Арон не се дръпна, нищо не направи. Само
