— Много добре тогава. — Ли внезапно изсумтя и на лицето му се изписа израз на удивление, а тъничката му малка ръка прихвана закръглената брадичка. — По дяволите! — сепна се той. — Как не се сетих!
Адам неловко трепна.
— Да беше ми казал какво те боде — раздразнено рече той.
— Караш ме да се чувствам прозрачен.
Ли измъкна от джоба си лула с дълго и тънко абаносово стъбло и подобна на чаша малка пиринчена глава. Напълни напръстничето с тютюн, тъй ситно нарязан, че приличаше на коса, сетне го запали, дръпна продължително четири пъти и остави лулата да угасне.
— Опиум ли е това? — попита Адам.
— Не — каза Ли. — Евтин китайски тютюн с неприятен вкус.
— Тогава защо го пушиш?
— Знам ли? — рече Ли. — Предполагам, напомня ми нещо… нещо, което свързвам с по-голямата яснота. Не е много сложно. — Отпусна си клепачите наполовина. — Добре тогава, ще се постарая да измъкна мислите ви като макарони и ще ги оставя на слънце, да поизсъхнат. Жената все още е ваша съпруга и все още е жива. Съгласно буквата на завещанието тя наследява някъде над петдесет хиляди долара. Доста пари са това. С тях могат да се извършат значителен брой добрини, но и много злини. Ако знаеше къде е и с какво се занимава, щеше ли брат ви да й завещае тези пари? Съдилищата гледат винаги да спазват желанието на завещателите.
— Брат ми не би го направил в такъв случай — каза Адам. И в този миг си спомни момичетата от горния етаж на кръчмата и редовните посещения на Чарлз.
— Може би ще се наложи да помислите вместо брат си — каза Ли. — Каквото върши сега жена ви, не е нито добро, нито лошо. От всяка земя могат да се родят светци. Да кажем, с тези пари тя би могла да направи нещо прекрасно. Нечистата съвест е най-доброто стъпало към филантропията.
Адам изтръпна.
— Тя ми е казвала какво смята да извърши, ако й паднат много пари. По-близко е до убийство, отколкото до благотворителност.
— Значи мислите, че не бива да получава тези пари?
— Казваше, че щяла да съсипе редица уважавани мъже в Салинас. В състояние е да го направи.
— А-ха, доволен съм, че мога да погледна на нещата отстрани. Сигурно панталоните на репутацията им тук-там са се протрили. Значи от морална гледна точка вие сте против това тя да получи своя дял.
— Да.
— Добре, да вземем предвид следното: тя няма нито име, нито минало. Една разблудница, поникнала направо от земята. И без ваша помощ, дори и да знаеше за това, не би могла да прояви претенции към парите.
— Предполагам, че е така. Да, разбирам, без моя помощ тя не ще може да претендира за тях.
Ли пое лулата и почисти тютюна с една тънка бронзова игла, след което наново я напълни. Докато поемаше своите четири бавни всмуквания, тежките му клепачи се повдигнаха и той се загледа в Адам.
— Извънредно деликатен морален въпрос — рече той. — С ваше позволение ще го предложа на обсъждане от моите почтени сродници, естествено, без да споменавам имена. Те ще го разчоплят от всички страни, както момчетата пощят куче за кърлежи. И, сигурен съм, ще стигнат до някои интересни резултати. — Остави лулата си на масата. — Но нали вие нямате избор?
— Какво искаш да кажеш с това? — запита Адам.
— Имате ли или не? Нима се познавате по-малко, отколкото аз ви познавам?
— Не зная как да постъпя — призна Адам. — Трябва здравата да се обмисли.
— Значи аз си губя времето! — ядосано каза Ли. — И себе си ли лъжете или само мене?
— Не ми говори така! — рече Адам.
— Защо не? Винаги съм ненавиждал измамата. Вашият път е начертан. Каквото има да правите, писано ви е. Писано е във всяка глътка въздух, която сте поел. Ще говоря, както си искам. Аз съм човек на приумиците, не ме свърта на едно място. Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл. Изправен пред два вида морал, човек избира онзи, на който е научен. Това, на което казвате обмисляне, няма да промени нещата. Нищо няма да се промени и от това, че жена ви е проститутка в Салинас.
Адам се изправи с гневен израз.
— Сега, понеже си решил да ни напускаш, ставаш и нагъл — викна той. — Казвам ти, не съм решил какво да правя с парите.
Ли въздъхна дълбоко. Подпрял ръце на коленете си, стана, приближи се до вратата и я отвори. След това се извърна към Адам и се усмихна.
— Дрън-дрън! — каза приветливо, излезе и затвори.
3
Кейл тихо се измъкна от тъмния вестибюл и се шмугна в стаята, където спяха с брат си. Върху възглавницата на двойното легло забеляза очертанията на Ароновата глава, но не можа да установи дали брат му спи. Съвсем леко се намести откъм своята страна, извърна се бавно, сплете пръсти зад главата си и се загледа в безчетното множество разноцветни точици, от които се състои мракът. Завесата на прозореца бавно се изду навътре, полъхна нощният вятър и износеното платно тихо шляпна стъклото. Налегна го безцветна, задушаваща меланхолия. Дощя му се от все сърце Арон да не беше го изоставял под сайванта за колите. От все сърце съжаляваше сега, че е клечал да подслушва на вратата във вестибюла. Задвижи устни в тъмното, думите се оформяха в главата му безшумно, но въпреки това ги чуваше:
„Мили боже, нека да бъда като Арон! Не ми позволявай да ставам лош! Не искам. Ако изоставиш всички като мен… та аз съм готов целия свят да ти дам! Пък като го нямам, какво, ще се напъна да го получа. Не искам да съм лош. Не искам да остана сам-самичък. Исус да ми е на помощ, амин!“
По страните му полека се стичаха парещи сълзи. Стегна се цял, напъвайки се да не се разплаче на глас и да не подсмърча. От възглавницата му в тъмнината долетя шепотът на Арон:
— Замръзнал си. Да не си настинал? — протегна се и докосна настръхналата кожа по ръката на Кейл. — Имал ли е пари чичо Чарлз? — нечуто попита той.
— Не — каза Кейл.
— Ама доста се забави. За какво искаше да си говори татко? — Кейл стихна и се помъчи да уравновеси дишането си. — Не искаш ли да ми кажеш? Голяма работа, ако не ми кажеш!
— Ще ти кажа — прошепна Кейл и се обърна с гръб към брат си. — Татко е решил да изпрати на майка ни един венец. Един голям, грамаден венец от карамфили.
Арон се полунадигна и развълнувано попита:
— Наистина? А как ще го прати чак дотам?
— По влака. Не говори толкова високо!
Арон зашепна отново:
— Но как ще стигнат, без да увехнат?
— С лед — рече Кейл. — Целия ще го опаковат с лед.
— Няма ли да трябва много лед? — попита Арон.
— Адски много лед! — отвърна Кейл. — Заспивай сега.
Арон помълча и пак се обади:
— Дано стигне свеж и хубав!
— Ще стигне — каза Кейл, а в съзнанието си изкрещя: „Не ми позволявай да бъда лош!“
Глава 31
1
