му бе превързана в единайсет, а към пет следобед вече се намираше на собствения си стол, пред собствената си маса, съскащ от треска, докато Том вареше кокошка, за да го нагости със супа.
Три дни пролежа Самуел в борба с трескавите призраци, като им измисляше всякакви имена, и накрая огромната му сила срази възпалението и то скимтящо побягна.
Вдигайки поглед към Том, с прояснени очи той каза:
— Трябва да ставам. — Опита се, но се отпусна безпомощно назад и се закиска — това бе звукът, който издаваше, когато някоя сила в света се случеше да го порази. Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението. А Том продължаваше да му поднася пилешка супа, от което вече му идваше да го усмърти. Бабините деветини все така владееха света и все още се намираха хора да вярват, че пилешката супа лекува всяко страдание и болест, та дори би добре дошла и за погребение.
4
Лайза не се прибра цяла седмица. Почисти къщата на Траскови от тавана до всяка жилка на дъсчените подове. Изпра всичко, което позволяваше да бъде сгънато и напъхано в корито, а останалото изми със сюнгер. За новородените състави делова програма и с радост отбеляза, че плачат почти през цялото време и са почнали да наддават на тегло. Използваше Ли като роб, тъй като не му вярваше особено. На Адам не обръщаше внимание, понеже не можеше за нищо да го вкара в работа. Накара го да измие прозорците и щом той приключи, изми ги втори път сама.
С Кати прекара достатъчно време, за да реши, че е разсъдливо момиче, което не говори много и не се мъчи да учи баба си как се прави баница. Прегледа я обстойно и установи, че е напълно здрава, че не е нито разранена, нито заразена и че няма да може да кърми.
— Толкоз по-добре — бе заявила тя. — Тия двамата дръвници могат да изсмучат такъв дребосък като тебе до последната капчица кръв. — Бе забравила, че е по-дребна от Кати и че бе откърмила всичките си деца.
В съботния следобед Лайза прегледа още веднъж какво е свършила, остави списък с напътствия, дълъг колкото ръката й, в който се изчерпваше всичко — от колики до развъждане на къщни мравки, стегна пътната си кошница и нареди на Ли да я откара у дома.
Свари къщата си във вид на противно мръсен обор и се залови да я почисти с размаха и отвращението на един Херкулес. Самуел я издебваше да прелети наблизо, за да я пита.
— Как са децата?
— Добре са, растат.
— Как е Адам?
— Как! Носи се уж като жив, но по нищо не му личи. Мъдър е Господ, че е дал пари на такива особени хора, иначе биха загинали от глад.
— Как е мисис Траск?
— Кротка, отпусната, като повечето източни богаташки (Лайза не бе срещала нито една източна богаташка), но от друга страна, послушна и почтителна.
— Чудна работа — рече Лайза, — не мога да видя у нея нито един истински недостатък, освен може би дето е малко мързелива, но пак нещо не ми харесва. Да не е пък заради тоя белег? От какво й е?
— Не знам — отвърна Самуел.
Лайза насочи показалеца си като пистолет между очите му.
— Ето какво ще ти кажа. Без и самата да го съзнава, тя някак е омагьосала съпруга си. Върти се около нея като болен гъсок. Мен ако питаш, още не е успял да си види близнаците както трябва.
Самуел изчака Лайза да се завърти около него и пак попита:
— Добре де, щом тя е мързелива, а той я обикаля като месечина, кой ще ги гледа тия чудесни дечица? Близнаците искат грижа!
Лайза остави метлата, дръпна един стол до него и седна с ръце на коленете.
— Не забравяй, никога не бих казала истината, ако ти не ми вярваш!
— Аз и не мисля, че можеш да излъжеш, скъпа — каза той, а тя се усмихна, вземайки думите му за комплимент.
— Добре, ще ти кажа нещо, дето може да ти се стори прекалено. Понеже нищо не знаеш.
— Кажи!
— Самуел, нали го знаеш този китаец с дръпнатите очи и плитката, със заваления говор?
— Ли? Разбира се, знам го.
— Хубаво. Не би ли казал направо, че е езичник?
— Отде да знам?
— Виж, Самуел, всеки ще си го помисли. Но той не е. — И тя се изправи.
— А какъв е?
Тя го потупа по ръката с железния си пръст.
— Презвитерианец, при това доста умен, доста умен, ти казвам, като му пресееш шантавите приказки. А? Какво ще кажеш?
В старанието си да задържи смеха гласът на Самуел излезе съвсем неравен:
— Не може да бъде!
— Пък аз ти казвам, че може! Е, сега кой, мислиш, се грижи за близнаците? Аз на езичник от начало до край вяра нямам, но на презвитерианец… Разбра всичко, на което го научих.
— Нищо чудно тогава, че наддават — рече Самуел.
— Похвала заслужава, че и молитва!
— И туй ще направим — съгласи се Самуел, — двамата!
5
Една седмица Кати отдъхваше и събираше сили. Втората събота на октомври тя не излезе от спалнята си цялата сутрин. Адам реши да влезе, но беше заключено.
— Заета съм — извика му тя и той се отдалечи.
Сигурно си подрежда тоалетната масичка, помисли той, защото я чу да отваря и затваря чекмеджета. Късно следобед Ли се приближи до Адам, приседнал на стъпалата.
— Миси ме плаща до Кинг Сити да купи бибелон — с нежелание съобщи той.
— Добре, върви — каза Адам, — нали ти е господарка.
— Миси казва да не се влъща до понеделник. Да вземе…
— От дълго време не е вземал почивен ден — спокойно се обади Кати от вратата. — Една почивка ще му дойде добре.
— Разбира се — рече Адам. — Просто не съм се сетил. Приятно прекарване! Ако имам нужда от нещо, дърводелците нали са тука…
— Неделя мъжете плибилат у дома.
— Ще извикам индианеца. Лопес ще ми помогне.
Ли почувства погледа на Кати.
— Лопес пиян. Намелих бутилка уиски.
— Аз мога да се справя, Ли! — сприхаво рече Адам. — Стига си спорил!
Ли погледна Кати, застанала на прага. Сетне наведе очи.
— Може вълне късно — каза той и му се стори, че между очите й се появиха две тъмни резки, които веднага изчезнаха. — Довиждане — рече той и се обърна.
Когато се свечери, Кати се прибра в стаята си. В седем и половина Адам почука на вратата.
— Приготвил съм ти вечеря, скъпа. Не е много.
Вратата се отвори, сякаш е чакала току зад нея. Беше спретнато облечена в тоалет за път, с обточен с черен ширит жакет, с черни кадифени ревери и големи смолисти копчета. На главата си имаше широкопола сламена шапка с миниатюрно дъно, която се прикрепяше от дълги игли за коса с катраненочерни камъни. Адам зяпна. Но тя не му даде възможност да се обади.
