Ли изчезна и след миг се върна.
— Влезте — рече той. — Аз взима кон.
Адам лежеше на балдахиновото легло, където се бяха родили близнаците. Подпираше се на висока купчина възглавници, а лявото му рамо и половината гърди бяха превързани на топка с каквото се е намерило в къщата. Стаята миришеше на Холовия балсам. (По-късно Хорас бе рекъл на жена си: „Ако някога си виждала смъртта в очите, това беше!“) Страните на Адам се бяха слепили с костта и опъваха кожата на носа му. Очите му сякаш щяха да изскочат от главата и заемаха цялата горна половина на лицето, светещи от страданието, напрегнати и късогледи. Кокалестата му дясна ръка стискаше завивката.
— Здравейте, мистър Траск — рече Хорас. — Чух, нещо сте пострадал. — Почака за отговор и продължи: — И си казах, я да го наобиколя и да видя как е. Та как стана? — По лицето на Адам премина прозрачният израз на някаква неудържима досада. Той едва се помести в завивките. — Ако ви боли, като говорите, шепнете — доброжелателно додаде Хорас.
— Само като си поема дълбоко дъх — нечуто каза Адам. — Чистех си револвера и той гръмна.
Хорас и Джулиъс се спогледаха. Адам улови този поглед и страните му порозовяха от притеснение.
— Редовно се случва — каза Хорас. — Под ръка ли ви е револверът?
— Мисля, че Ли го прибра.
Хорас пристъпи до вратата.
— Хей, Чан Чун! Я донеси револвера!
В същия момент Ли пъхна револвера с дръжката напред през полуотворената врата. Хорас го огледа, измъкна барабана, изсипа патроните и помириса цилиндъра на единствената празна клетка.
— Тия проклетии се чистят по-добре, ако са насочени навън, а не към човека. Ще се наложи да дам доклад в околията, мистър Траск. Няма да ви отнемам много време. Вие сигурно сте чистил цевта с шомпол, револверът е гръмнал и ви е улучил в рамото.
— Точно така, сър — живо отговори Адам. — Защото при чистенето не извадихте барабана.
— Именно.
— А вие пъхахте шомпола с дулото към вас и със запънат ударник? — От бързото вдишване дъхът на Адам заскриптя. — И навярно шомполът също е изхвръкнал, пронизал ви е и ви отнесъл лявата ръка, така ли? — Бледите, измити от слънцето очи на Хорас не се отделяха от лицето на Адам, когато добронамерено добави: — Какво се случи, мистър Траск? Кажете ми какво стана.
— Казвам ви честно, сър, нещастен случай.
— Нали не бихте искал да напиша в доклада си това, което току-що разказах? Шерифът ще си помисли, че съм полудял. Какво стана?
— Как да кажа, аз много-много с револвери не съм боравил. Може и да не е станало точно така, но го чистех и той изгърмя.
В носа на Хорас нещо засвири и той пое въздух през устата, за да го спре. Приближи се бавно от краката към главата и облещените очи на Адам.
— Вие пристигнахте неотдавна от Източните щати нали, мистър Траск?
— Точно така, от Кънетикът.
— И сигурно там хората вече не използват толкова много огнестрелните оръжия?
— Не много.
— Дивечът ли намаля?
— Е, все има.
— Значи сте свикнал повече на пушки.
— Така е. Но аз не съм ходил често на лов.
— Предполагам, че почти не сте използвал револвери, тъй че и не знаете как да си служите с тях.
— Това е вярно — искрено рече Адам. — Малцина там имат пистолети.
— И значи, щом пристигнахте тук, купихте си този четирийсет и четвърти калибър, понеже тук всички имат, и искахте да се научите как се борави, нали?
— Ами помислих, че няма да е зле да се науча.
Джулиъс Юскадай стоеше напрегнат, с израз и тяло готов да погълне всичко, заслушан, но мълчалив. Хорас въздъхна и дръпна погледа си от Адам. Очите му се плъзнаха покрай Джулиъс и над него, след това се върнаха отново към собствените му ръце. Остави револвера върху тоалетната масичка и прилежно подреди до него оловно-пиринчените патрони.
— Знаете ли — поде той, — аз съм шерифски наместник от скоро време. Мислех си, че ще е приятна работа и подир някоя година току виж, кандидатирам се за шериф. Но работата изисква доста кураж. И хич не ми е приятна. — Адам го наблюдаваше с неспокойствие. — Смятам, че досега никой не се е страхувал от мене. Да ми е сърдит, да, но не и да се страхува. Долно е, би ме накарало да се чувствам подлец.
— Хайде сега! — раздразнено се обади Джулиъс. — Не можеш да си подадеш оставката по никое време.
— Това е гнусотията, че не мога, дори да исках. И така, мистър Траск, вие сте служил в кавалерията на Съединените щати. А кавалерията е въоръжена с карабини и револвери. Вие… — Млъкна и преглътна. — Какво точно стана, мистър Траск?
Очите на Адам сякаш се разшириха, влажни и почервенели по краищата.
— Нещастен случай беше — прошепна той.
— Имаше ли свидетели? С вас ли беше жена ви, когато стана?
— Адам не отговори и Хорас го видя, че затваря очи. — Мистър Траск, зная, зле ви е. И гледам всичко да бъде колкото може по-безболезнено. Хайде сега, почивайте, пък аз в това време ще поговоря с нея. — Почака миг, после се обърна към вратата, където бе застанал Ли. — Чан Чун, кажи на господарката, че ще бъда възхитен, ако си поговорим няколко минути.
Ли остана безмълвен. Без да отваря очи, Адам каза:
— Жена ми отиде на гости.
— И не е присъствала на нещастието? — Хорас хвърли поглед към Джулиъс и видя странното изражение на устните му. В ъглите устата му се бе извила нагоре едва забележимо, като в язвителна усмивка. През мисълта му блесна: „Джулиъс е стигнал по-далеч от мене, бива го за шериф.“ — Разкажете — рече той, — това ми е някак любопитно. Жена ви роди дете, всъщност близнаци, преди две седмици, а сега е отишла на гости. Да не е заминала с децата? Стори ми се, преди малко ги чух. — Хорас се наведе над леглото и бутна лакътя на стиснатата дясна Адамова ръка. — Противно ми е, но сега не мога да зарежа всичко. Траск! — викна той. — Искам да ми кажете какво се е случило! Това вече не е от любопитство, а в името на закона. Хайде, по дяволите, отворете си очите и разкажете! Иначе, Господ ми е свидетел, ще ви отведа при шерифа, нищо, че сте ранен.
Адам вдигна клепачи — очите му бяха празни като на сомнамбул. Гласът му бе равен, без никаква интонация, без чувство. Произнасяше сякаш съвършено точно думи от език, който не разбира.
— Жена ми замина — каза той.
— Къде отиде?
— Не зная.
— Как да разбирам това?
— Не зная къде е отишла.
Обаждайки се за първи път, Джулиъс ги прекъсна:
— Защо е заминала?
— Не знам.
— Внимавайте, Траск! — ядоса се Хорас. — Почвате да играете опасна игра, а на мен хич не ми допада онова, което почвам да си мисля. Длъжен сте да знаете защо е заминала.
— Не зная защо е заминала.
— Болна ли беше? Имаше ли в поведението й нещо необичайно?
— Не.
— Чан Чун — Хорас се обърна към Ли, — ти знаеш ли нещо по този въпрос?
— Събота бил Кинг Сити. Влъща се май дванайсет плез нощта и намила мистъл Тласк на земята.
— Значи и ти не си бил, когато е станало?
