Вдигнал се от Гонсалес за съботната нощ, Оскар Трип отбеляза:
— Не може да е без думи. Толкова е хубаво!
Една вечер всички получиха подаръци, тъй като домът на Фей минаваше за най-доброто заведение, най-чисто и най-уютно в цялата околия. А кой би могъл да е отговорен за това? Разбира се, момичетата, кой друг! Нима друг път са бивали така възнаградени за своето старание?
Алекс се прибра в кухнята и свенливо обърса очи с опакото на ръката си. Зарече се, че може да направи такъв сливов пудинг, от който да им изскочат очите.
Джорджия взе всяка сутрин да става в десет и да взима уроци по пиано от Пердето, а ноктите й вече не бяха мръсни.
Връщайки се една неделя от обедната литургия, Грейс сподели с Трикси:
— Бях готова да се омъжа и да зарежа курварлъка. Представяш ли си?
— Та това е прекрасно! — рече Трикси. — Момичетата на Джени дойдоха да опитат тортата за рождения ден на Фей и не можаха да повярват на очите си. За нищо друго не говорят, само за това как било при Фей. Джени е бясна.
А видя ли тази сутрин равносметката на дъската? — Как да не съм! Осемдесет и седем сеанса за една седмица.
— Я да видим дали Джени или Черната ще успеят да ни достигнат, когато няма празници!
— Празници я! Не помниш ли, че сме Велики пости? Сега при Джени не бутат нито един сеанс.
След болестта и лошите съновидения Фей, потисната, притихна. Кейт знаеше, че постоянно я наблюдават, но друг изход нямаше. Бе сторила всичко, за да се увери, че свитъкът все така се намира в кутията и че всички момичета или са го видели, или поне са чули за него.
Един следобед Фей вдигна поглед от своя пасианс — Кейт бе почукала и влязла в стаята й.
— Как се чувстваш, майко?
— Направо чудесно. — В очите й светна нещо потайно. Не беше много умна Фей. — Знаеш ли, Кейт, дощя ми се да отида до Европа.
— Та това е прекрасно! Заслужаваш го, а и можеш да си го позволиш.
— Но не искам да пътувам сама. Искам и ти да дойдеш с мене.
Кейт я погледна с изненада.
— Аз? Искаш да ме вземеш?
— Естествено, защо не?
— О, сладката ми! Кога можем да потеглим?
— Ти искаш ли?
— Вечно съм мечтала за това. Кога можем да тръгнем? Нека да е по-скоро!
Подозрението в погледа на Фей се изпари, лицето й се поотпусна.
— Да кажем, на лято — рече тя. — Да го заплануваме за лятото, а, Кейт?
— Добре, майко.
— Но ти… нали повече няма да ми правиш никакви номера?
— Че защо? Ти си толкова добра към мен.
Фей бавно прибра картите, подравни колодата и я пусна в чекмеджето на масата. Кейт придърпа един стол.
— Искам да ми дадеш съвет за едно нещо — каза тя.
— За какво?
— Нали знаеш, мъча се да ти бъда в помощ.
— Та ти вършиш всичко, мила.
— Знаеш, че най-много харчим за храна, през зимата излиза още по-скъпо.
— Да.
— Е, в момента могат да се купят плодове и всякакви зеленчуци на цената на спанака. А през зимата, както знаеш, трябва да плащаме за консервирани праскови, за консервиран зелен фасул…
— Да не си намислила да консервираш?
— Хубаво де, а защо не?
— Ами Алекс какво ще каже?
— Ако щеш вярвай, майко, но можеш да го попиташ. Алекс го предложи.
— Не може да бъде!
— Е, питай го! Честен кръст!
— Хайде бе! Да ми изсъхне… прощавай, щях да се изпусна!
Кухнята се превърна в консервна работилница. Помагаха всички момичета. Алекс наистина повярва, че идеята е била негова. В края на сезона вече притежаваше сребърен часовник, на чийто капак за доказателство бе изгравирано името му.
Обикновено Фей и Кейт се хранеха на дългата маса в трапезарията, но в неделните вечери, когато Алекс си взимаше почивката, а момичетата вечеряха тлъсти сандвичи, Кейт поднасяше вечеря за двама в стаята на Фей. Биваше приятно, като в истинска женска компания. На масата винаги имаше нещо по- особено, някакво малко лакомство — било гъши пастет, било бъркана салата или кейк, купен от пекарната на Ланг отсреща. Вместо с бяла мушама и хартиени салфетки, както беше в трапезарията, масата на Фей бе винаги застлана с бяла дамаска, а салфетките бяха ленени. Това внушаваше чувството за празненство, слагаха свещи и нещо рядко за Салинас — купа със свежи цветя. Кейт умееше извънредно красиво да подрежда цветя, само цветните главички, които береше от буренаците по полето.
— Какво умно момиче! — казваше Фей. — Всичко може, идва й отръки. Нали ще ходим в Европа! И знаете ли, Кейт говори френски! Да, най-сериозно. Като останете насаме, помолете я да ви каже нещо на френски. Сега ме учи. Знаете ли как е хляб на френски? — Фей се забавляваше чудесно. Кейт й носеше трепет и вечни проекти.
4
На четиринайсети октомври, събота, над Салинас прелетяха първите диви патици. Фей ги видя от прозореца: едно исполинско V, полетяло на юг. Когато Кейт я навести преди вечеря, както правеше всякога, Фей й разказа.
— Мен ако питаш, зимата е вече на прага. Трябва да накараме Алекс да сложи печките.
— Готова ли си за лекарството, майко?
— Готова съм. Като ме глезиш така, ставам мързелива.
— Обичам да те глезя — каза Кейт. Извади от шкафчето шишето със сиропа на Пинкам и го вдигна срещу светлината. — На свършване е, ще трябва да вземем още.
— Мисля, че са ми останали още три шишета, нали бях взела цяла дузина.
Кейт взе чашата.
— Вътре има муха — рече тя, — ще отида да я измия.
В кухнята изплакна чашата, а от джоба си извади капкомер, чието връхче бе запушено с късче картоф, както някои хора захапват чучурите на газените бидони. Сетне внимателно отброи няколко бистри капки стрихнинова тинктура. Обратно в стаята при Фей, доля трите лъжици билков сироп и разклати съдържанието. Фей го изпи и се облиза.
— Малко нагарча — отбеляза тя.
— Така ли, скъпа? Я да опитам — и Кейт изпи една лъжица от шишето, след което се намръщи. — Такъв му е вкусът — рече тя. — Изглежда, дето е стояло толкова време… Ще го изхвърля. Вярно, горчи. Ще ти донеса чаша вода.
По време на вечеря лицето на Фей пламна. Спря да яде и сякаш се заслуша.
— Какво има? — попита Кейт. — Майко, какво става? Като че Фей едва откъсна вниманието си от нещо друго.
— Знам ли? Нещо ми притрепера сърцето. Изведнъж просто се уплаших и сърцето ми се разтупа.
— Не искаш ли да те заведа в стаята ти?
— Не, мила, вече нищо ми няма.
— Ама съвсем ти се е зачервило лицето — обади се Грейс и си остави вилицата.
