В началото Ли гледаше да събуди живота у Адам, но Ли си имаше и друга работа. Готвеше, переше, къпеше близнаците, хранеше ги. Старателен и настойчив, обикна двете момченца, говореше им на кантонски и всъщност първите думи, които различаваха и се мъчеха да повтарят, бяха китайски.
На два пъти Самуел Хамилтън понечваше да изтласка Адам от неговото вцепенение. Накрая Лайза го сгълча:
— Не искам да ходиш там. Връщаш се друг човек. Самуел — каза му тя, — не можеш да го промениш. Той тебе променя. Като те погледна, все едно че него виждам.
— А ти помислила ли си за двете момчета? — попита я.
— За твоето собствено семейство съм помислила — сопна му се тя. — Или искаш да ни наложиш траур за дни напред?
— Ясно, майко — каза той, но се натъжи; такъв беше Самуел — и личната си работа не можеше да гледа, ако знае, че друг някой страда. И съвсем не му беше лесно да остави Адам, потънал в своето усамотение.
Адам му беше платил за труда, платил му беше дори за частите на вятърните двигатели, но самите двигатели не пожела. Самуел продаде съоръженията и прати на Адам парите. Но отговор не получи. Усети, че го е яд на Адам Траск. Взе да му се струва, че Адам намира някакво удоволствие в своята печал. Но време за размишления не оставаше. Джо бе отишъл да учи в колежа, основан от Леланд Станфорд17 и построен от него в имението му близо до Пало Алто. Том тревожеше баща си, все повече се задълбочаваше в книгите. Добре гледаше и другата си работа, но Самуел разбираше, че Том не живее с пълно сърце. Уил и Джордж напредваха в търговията, а Джо пишеше писма в римувани стихове и в рамките на здравословното отправяше хитроумни нападки срещу редица общоприети истини.
Самуел писа на Джо:
„Щеше да ме разочароваш, ако не беше станал безбожник — бях радостен да прочета, че на тази възраст и с този ум си възприел агностицизма тъй, както човек приема парчето баница на пълен стомах. Ще те помоля обаче от дъното на цялата си разбираща душа: не се старай да покръстваш майка си в друга вяра. Последното ти писмо тя посрещна единствено като знак, че не си добре. Майка ти не вярва, че съществуват многобройни злини, които да не могат да се изцелят посредством един хубав силен бульон. Тя отдава смелия ти поход срещу устоите на нашата цивилизация на стомашни смущения. И това я тревожи. Нейната вяра е като планина, а ти, сине мой, още нямаш дори лопата.“
Лайза старееше. Самуел виждаше това на лицето й, макар сам да не се чувстваше стар, нищо че брадата му беше побеляла. Затова пък Лайза живееше със старото време и това доказваше всичко.
Бе време, когато тя гледаше на неговите кроежи и пророчества като на невъздържани детински крясъци. Сега беше на мнение, че са недостойни за един възрастен мъж. В ранчото бяха останали само тримата — Лайза, Том и Самуел. Юна се бе омъжила за другоземец и сега живееше далеч. Деси въртеше шивашкото си ателие в Салинас. Олив се омъжи за младия си приятел, а Моли, също омъжена, живееше, представете си, в апартамент в Сан Франциско. В спалнята й ухаеше на парфюми, пред камината бе просната кожа от бяла мечка, а с кафето си след вечеря Моли пушеше цигара със златен мундщук марка „Вайълет-Майло“.
Един ден, като вдигаше бала сено, Самуел си изкълчи кръста и от това го заболя повече душата, отколкото гърбът, тъй като не можеше да си представи един живот, в който Сам Хамилтън да е лишен от възможността да вдигне една бала сено. Почувства се така оскърбен от този свой кръст, сякаш някое от децата му се е показало безчестно.
В Кинг Сити доктор Тилсън го прегледа основно. С течение на годините свръхнапрегната работа докторът бе станал още по-взискателен.
— Изкълчил си кръста.
— Изкълчих го — рече Самуел.
— И биеш толкова път, за да ми кажеш, че си изкълчил кръста си, пък аз да ти взема два долара?
— Ето ти ги двата долара.
— Искаш също да знаеш как да се лекуваш, нали?
— Точно така.
— Повече не се пресилвай. А сега си вземи парите. Уж не си глупав, Самуел, но се вдетиняваш.
— Но ме боли.
— Разбира се, че боли. Иначе как щеше да познаеш, че кръстът ти е изкълчен?
— Добър човек си ти — засмя се Самуел, — тази добрина струва повече от два долара. Задръж ги.
Лекарят внимателно го изгледа.
— Надявам се, че казваш истината, Самуел. Ще задържа парите.
Самуел отиде да се види и с Уил в новия му приветлив магазин. Едва позна сина си — Уил бе почнал да пълнее и да преуспява, носеше сако и жилетка, а на малкия пръст — златен пръстен.
— Приготвил съм за мама едно пакетче — каза Уил. — Разни консерви от Франция. Гъби, пастет от черен дроб и сардини, ама толкова малки сардини, че с просто око не се виждат.
— Тя ще ги изпрати на Джо — рече Самуел.
— Накарай я да си хапне, не можеш ли?
— Не мога — каза баща му. — Но с радост ще ги изпрати на Джо.
В този момент в магазина влезе Ли. Очите му светнаха.
— Здлавейте, мистъл! — поздрави той.
— Здрасти, Ли! Как са момчетата?
— Момчета много добле.
— Ли, тъкмо отивам да изпия една бира отсреща. Ела и ти, много ще се радвам.
Ли и Самуел седнаха в кръчмата на малка кръгла маса и Самуел зарисува по избеленото дърво разни фигурки с влагата от бирената си чаша.
— Исках да дойда и да ви видя какво правите с Адам, но си рекох, че с нищо не мога да ви бъда от полза.
— Но нямаше да причините и никаква вреда. Все мислех, че ще го преодолее. Но продължава да се движи като сянка.
— Не мина ли повече от година? — попита Самуел.
— Три месеца отгоре.
— Хубаво, с какво мога да помогна според тебе?
— Не знам — рече Ли. — Но ако предизвикате някое ново сътресение… Друго нищо не помага.
— Не ме бива по сътресенията. Може да стане така, че аз да се потреса. Кажи, впрочем, какви имена даде той на близнаците?
— Нямат никакви имена.
— Шегуваш се, Ли!
— Аз не се шегувам.
— А той как ги нарича?
— Нарича ги „ония“.
— А когато говори с тях?
— Когато говори с тях, казва им „ти“ или „вие“.
— Що за глупост! — ядоса се Самуел. — Що за бунак е този човек?
— Все мислех да намина и да ви кажа. Като мъртъв е, освен ако не го събудите.
— Ще дойда — каза Самуел, — и камшика ще донеса. Нямали имена! Дяволски си прав, Ли, трябва да дойда.
— Кога?
— Утре.
— Ще заколя кокошка — рече Ли. — Близнаците тце ви харесат, мистър Хамилтън. Великолепни момчета. Но на мистър Траск няма да казвам, че ще дойдете.
2
