— Не ми харесва — каза Кейт. — Да бяхме извикали доктор Уайлд.
— Не, сега всичко е наред.
— Стресна ме — рече Кейт. — Друг път ставало ли ти е?
— Е, понякога не ми стига дъхът. Но предполагам, че съм почнала много да пълнея.
В тази съботна вечер Фей не се чувстваше много добре и Кейт я придума да си легне в десет часа. На няколко пъти надникна при нея, додето се увери, че е заспала.
На другия ден Фей се чувстваше напълно добре.
— Сигурно просто въздухът не ми достига — обясни тя.
— Тогава ще дадем на моята любимка храна като за болен човек — каза Кейт. — Направила съм ти пилешка супа и салата от зелен фасул, точно както я обичаш, с олио и оцет, а после и чаша чаец.
— Честна дума, Кейт, съвсем нищо ми няма.
— Няма да ни навреди, ако хапнем нещо леко. Снощи така ме изплаши. Имах една леля, умря от сърце. Такова нещо не се забравя, както знаеш.
— Аз никога не съм се оплаквала от сърце. Само дето се задъхвам по стъпалата.
Кейт отиде в кухнята и сложи приборите на два подноса. Отмери олиото и оцета в чашка и поля фасулената салата. Върху подноса на Фей постави любимата й купичка, а супата премести към огъня да се стопли. Накрая извади капкомера от джоба си, изстиска две капки силно очистително от млечка в салатата и я разбърка. Прескочи до стаята си и погълна съдържанието на едно шишенце свещена кора16, после бързо се върна отново в кухнята. Напълни купичките с гореща супа, доля в чайника кипяща вода и отнесе подносите в стаята на Фей.
— Уж мислех, че не съм гладна — поде Фей, — ама както ухае тази супа…
— Приготвих ти специална салата — рече Кейт, — по стара рецепта, с розмарин и чубрица. Виж дали ще ти хареса.
— М-м-м, много е вкусна! — каза Фей. — Има ли нещо, което да не умееш, скъпа моя?
Първо подейства на Кейт. По челото й избиха капчици пот, присви се и застена от болка. Очите й се втренчиха, от устата й потече слюнка. Фей се втурна във вестибюла и се развика за помощ. Момичетата и неколцината неделни посетители нахълтаха в стаята. Кейт се гърчеше на пода. Двама от редовните клиенти я вдигнаха върху леглото на Фей и се помъчиха да я изопнат, но тя изпищя и отново се присви. Потта се лееше от тялото й и мокреше дрехите.
Фей попиваше челото й с кърпа, когато я прихвана и нея.
Мина час, додето открият доктор Уайлд, който бе седнал с един приятел на сантасе. Довлякоха го две от вече пощурелите блудници. Фей и Кейт лежаха безжизнени от повръщане и разстройство, а спазмите продължаваха на пресекулки.
— Какво сте яли? — попита доктор Уайлд. Сетне забеляза подносите. — Домашно консервиран ли е този фасул?
— Разбира се — отвърна Грейс, — тук си го правихме.
— Яде ли някоя от вас?
— Не. Нали виждате…
— Вървете и строшете всички буркани! — нареди доктор Уайлд. — Долнопробен зелен фасул! — И измъкна помпата за промивки.
Във вторник дойде да види двете прибелели, изтощени жени. Леглото на Кейт бяха внесли в стаята на Фей.
— Сега вече мога да ви кажа — рече той, — но не мислех, че ще оживеете. Голям късмет! И повече никакъв домашно консервиран зелен фасул! Купувайте си от готовите консерви.
— Какво е било? — попита Кейт.
— Ботулизъм. Много нещо за това отравяне не се знае, но извънредно малко хора оцеляват. Само дето вие сте млада, а пък тя е по-яка. — После се обърна към Фей: — Още ли тече кръв от червата?
— Да, малко.
— Ето ви тук няколко хапчета морфин, ще ви стегнат. Сигурно нещо ви се е разранило. Но нали има една приказка, курвата лесно не умира. Хайде сега, горе главата, и двете!
Това беше на седемнайсети октомври.
Фей така и не се оправи. За малко се посъвземаше, но пак рухваше. На трети декември й стана много зле и този път възстановяването доста се проточи. На дванайсети февруари кръвотечението се засили и напрежението, изглежда, отслаби сърцето й. Доктор Уайлд дълго я преслушва. Кейт измършавя, стройната й снага се превърна в кожа и кости. Момичетата се помъчиха да я заместят в грижите за Фей, ала Кейт не искаше и да чуе.
— Бог знае кога за последен път е спало това момиче — каза Грейс. — И ако рече Фей да пукне, сигурна съм, че това ще убие Кейт.
— Абе тя само дето не се е побъркала — добави Етел. Доктор Уайлд изведе Кейт в притъмнената гостна и остави черната си чанта на един стол.
— По-добре да ви кажа — почна той. — Сърцето й, боя се, няма да понесе. Отвътре цялата е разкъсана. Това проклето отравяне! По-лошо и от гърмяща змия. — Дръпна поглед от изпитото й лице и продължи: — Затуй сметнах, че е по-добре да ви кажа, да сте подготвена. — Гласът му омекна и той сложи ръка на кльощавото й рамо. — Малцина могат да бъдат толкова верни. Ако приеме, давайте й по малко топло мляко.
Кейт донесе леген топла вода и го сложи на масата до леглото. Когато Трикси надникна, Кейт миеше Фей и я подсушаваше с кърпите от финия лен. След това изчетка правите й руси коси и ги сплете. Кожата на Фей се бе смачкала, очертаваше челюстите и черепа, а в огромните й очи нямаше нищо. Опита се да продума, но Кейт я смъмра:
— Ш-ш-шт! Пази си силите! Силите пази!
Донесе от кухнята чаша топло мляко и го остави на масата. От джоба си извади две шишенца и всмукна по малко с капкомера и от двете.
— Отваряй устата, майко. Това е ново лекарство. Не се страхувай, ужасно е на вкус. — Изстиска течността навътре върху езика на Фей и повдигна главата й, за да пийне мляко и да убие лошия вкус. — Почивай сега, аз след малко ще се върна.
Кейт се измъкна безшумно от стаята. В кухнята бе тъмно. Отвори външната врата, излезе и се шмугна в тревния гъстак. Земята бе влажна от пролетните дъждове. В дъното на празното място изкопа малка дупка с едно заострено колче и пусна в нея шепа стъклени шишенца заедно с един капкомер. Натроши стъклата с колчето и ги покри с пръст. Когато Кейт се прибра, отново започваше да вали.
В началото се наложи да вържат Кейт, за да не се нарани. От бяс изпадна в мрачно вцепенение. И мина дълго време, докато здравето й се възстанови. А завещанието бе забравила. Най-сетне Трикси й припомни.
Глава 22
1
Адам Траск се затвори в себе си. Недовършената къща на Санчес остана да зее към дъждовете и ветрищата, дъските по новонакования под се изметнаха и набъбнаха от влага. Проектираната зеленчукова градина се отдаде на буйството на плевелите. Адам бе сякаш обвит в някаква лепкава ципа, която забавяше движенията и задържаше мисълта му. На света гледаше като през мътна вода. От време на време съзнанието му се силеше да изплува и достигнеше ли светлината, разсъдъкът го заболяваше и той отново се отдръпваше в своята сивота. Знаеше, че близнаците съществуват, само защото ги чуваше да се смеят или да плачат, но към тях изпитваше единствено далечно омерзение. За Адам те символизираха неговата загуба. Съседите влизаха с колите си в долинката му и тъй като всеки от тях бе познал както гнева, така и скръбта, помагаха му. Но бяха безсилни да се преборят с облака, надвиснал отгоре му. Адам с нищо не им се противеше. Той просто не ги виждаше и като мина още време, съседите престанаха да се движат по пътя под дъбовете.
