В 4 часа същия ден излязох и се отправих към 171 Ист стрийт за срещата с мисис Майкъл М. Моллой, уредена от Фреър. В таксито на път за Ист стрийт, ако някой ме беше спрял да ми каже, че съм попаднал в целта, бих се хванал. Обикновено оставам случайността да ме води, но държа аз да избера момента.
На 52-ра улица — изток намерих стара жилищна сграда, ремонтирана отвън и отвътре заедно с останалите около нея, боядисани в хубаво сиво с детайли в различни тонове — жълто, синьо, зелено. Пред входа натиснах звънеца с надпис МОЛЛОЙ и вдигнах слушалката. След секунда някой се обади. Казах си името. Резето на вратата щракна, отворих я и се качих с асансьора до бия етаж. На излизане хвърлих бегъл поглед към стълбище то. Тук беше извършено престъпление, а като следовател ме интересуваше всичко.
— Мистър Гудуин?
Обърнах се. Тя стоеше на вратата. Мисис Моллой бе само на 8 крачки и докато стигна до нея, бях наясно със себе си — нещо, което други жени при мен се получава след много дълго време. Не смеех да се загледам никъде. От пръв поглед разбрах, че ако си го позволя, ще стане страшно и няма да мога да се спра да не я пожелая цялата. В случая това беше абсурдно — главно заради положението, в което се намираше П. Х.. Повтарях си, че оттук нататък трябва да мисля само за работата, която бях дошъл да върша. Признавам, че се усмихнах, когато минах покрай нея. Почти успях да си внуша колко професионално го направих.
Въведе ме в чудесна голяма всекидневна с три прозореца. Детективът у мене се досети, че в тази стая П. Х. беше намерил трупа. Килимите и мебелите бяха по неин вкус. Не ме питайте как разбрах… Та аз бях там и ги видях, видях и нея с очите си! Моллой седна до прозореца. Покани ме да направя същото. Взех си стол и го поставих срещу нея. Мистър Фреър й казал по телефона за консултациите си с Улф и той обещал да изпрати своя помощник Гудуин да говорят. Не попита какво искам.
— Трудно ми е да започна — казах, — защото сме на различни мнения по един много важен въпрос. Фреър, Улф и аз мислим, че Питър Хейс не е убил съпруга ви, а при вас е обратното.
Тя рязко вдигна глава.
— Защо ми казвате това?
— Защото не си струва да увъртаме нещата. Просто няма какво друго да мисли човек на вашето място и изобщо е невъзможно да се съсредоточи. Такъв жесток удар лишава от всякакъв разсъдък. При нас е друго. Нашите мозъци трябва да работят в такива случаи. Искаме да сме наясно с едно — желаете ли да докажем, че сме прави и да го оправдаем, без да ви давам голяма надежда за това.
— Наистина ли… — проплака тя. Устните й бяха полуотворени. Опита се да го повтори, но този път се чу само шепот.
— Приемам реакцията ви като съгласие. Трябва да забравите, че сме мислили раз лично, това е без значение вече. Фреър беше пет часа с Нироу Улф днес и моят шеф ще се опита да докаже невинността на Питър Хейс. Той знае какво сте разказали на Фреър, но това не му помага много. Като секретарка на Моллой една година и негова съпруга в продължение на три години Улф се надява, че все нещо знаете. Според него някой друг е убил Моллой. Не го забравяйте! Той трудно може да си представи ситуация, която да за върши с убийството му и вярва, че съпругът ви с нищо не е показал пред вас заплахата, която го грози.
Тя поклати отрицателно глава, без да гледа към мен.
— Може да се е опитал, но не съм забеля зала.
— Разбирам ви. Ако имаше нещо, щяхте да го споделите с Фреър. Улф ще разнищи случая, в това съм убеден. Всъщност той не ви покани в кантората, защото се занимава с орхидеите си два часа всеки следобед, а в 6 часа е извикал четирима от своите хора, които ще получат нови задачи по разследването на делото Хейс. Затова се наложи при вас да из прати мен. Позволете да ви дам един пример преди да започнем. Веднъж присъства на разпита между него и някаква млада жена.
Осем часа й задава най-различни въпроси. Никой не я подозираше. Трябваше му по не един единствен факт, от който да тръгне и го откри — вестник с отрязано от главната страница парче. Това му беше достатъчно да докаже, че е извършено убийство. Разбрахте ме, нали? Започваме отначало, когато вие сте била секретарка на Моллой. Въпросите ще задавам аз, а вие ще отговаряте. Ще продължим, докато можете да издържите.
— Струва ми се… — ръката й потрепна. Тогава забелязах колко красиви ръце има, но си припомних взетото от мен решение. — Имам чувството за празнота — каза тя. — Искам да кажа в мен няма нищо…
— Убеден съм, че е точно обратното. У вас се е натрупало твърде много. Кога и къде се запознахте с Моллой?
— Преди четири години. Но начинът, по който… това, което се опитвате да направите… всъщност не е ли възможно да не започваме съвсем отначало? Ако е имало нещо, както твърдите, то сигурно се е случило по-късно. Как мислите?
— Откъде да знае човек, мисис Моллой? — Изглеждаше ми твърде официално и неестествено да я наричам мисис Моллой. Напълно заслужаваше да й казвам Зелма. — Инструктиран съм от мистър Улф, а между другото пропуснах нещо. Трябваше да ви кажа колко просто би могло да бъде. Решавам да убия Моллой и да натопя Питър Хейс. Смесеният магазин на ъгъла е много подходящ за случая. Разбирам, че ви няма в къщи вечерта и Моллой е сам в апартамента. В 9 часа се обаждам на Питър Хейс по телефона от аптеката и му казвам — знаете от Фреър какво съм казал на Питър. После идвам тук и застрелвам Моллой. Оставям пистолета на един стол, сигурен, че няма да разберат на кого е, слизам долу и чакам да пристигне Питър Хейс с таксито и да влезе в сградата. Връщам се в аптеката да се обадя в полицията, че съм чул изстрел на последния етаж на Ист стрийт — 52. Няма нищо по-просто от това.
Опитваше да се концентрира, свивайки очи. Ъгълчетата им се повдигнаха леко.
— Разбирам — каза тя. Това не е просто… — Не посмя да продължи.
— Просто един пример? Не. Сигурни сме, че е станало така. Облегнете се назад и се отпуснете! Кога и къде се запознахте с Моллой?
Ръцете й се вплетоха една в друга. Очевидно не можеше да се успокои.
— Исках да работя нещо по-различно. Не ми харесваше да съм манекен. Владея стенография и от една агенция ме изпратиха в неговата кантора. Той ме взе на работа.
— Знаехте ли нещо за него преди това?
— Не.
— Какво ви плащаше?
— Започнах с 60 долара, а след две седмици станаха 70.
— Кога за пръв път прояви интерес към вас?
— Още веднага. Втората седмица ме покани на вечеря. Не приех, но ми хареса реакцията му. Знаеше как да се държи, когато иска. Той беше винаги мил с мен преди да се оженим.
— Какви бяха задълженията ви като секретарка? Знам го от Фреър; сега искам да отговорите по- подробно.
— Не вършех кой знае какво, искам да кажа, че нямаше много работа. Отварях кантората сутрин. Той не идваше по-рано от 11 часа. Пишех по няколко писма и отговарях на телефона. Подреждах и документи — това, което трябва. Той сам отваряше пощата.
— Водехте ли книжата му?
— Той нямаше книжа. Аз поне не съм ги виждала.
— Теглехте ли с чекове?
— В началото не, но после го правех понякога.
— Къде си държеше чековата книжка?
— В едно от чекмеджетата на бюрото. Заключваше го. В кантората нямаше сейф.
— Правехте ли му лични услуги — например да му купувате билети за състезанията по борба или вратовръзка?
— Не. Много рядко. Той сам вършеше това.
— Беше ли се женил преди вас?
— Не, поне така каза.
— Ходехте ли с него на състезанията?
— Понякога. Не обичам борба. През последните години почти не излизахме заедно.
