гласност. Предупредих го, че ако премълчава важни факти, ще се наложи да се откажа от защитата. Попита ме какво ще стане, ако наистина го сторя, а той не наеме друг адвокат. Обясних, че съдът ще му назначи служебен; при извършване на такова престъпление трябва задължително да бъде представян от адвокат. Искаше да знае дали нещата, които споделя с мен, ще бъдат изнесени на процеса. Успокоих го, че това няма да стане без негово съгласие. Фреър отпи глътка вода от чашата, която Фриц междувременно допълни.
— След тази уговорка Хейс ми разказа някои неща. — продължи адвокатът. — Вечерта на 3-ти януари е бил сам в апартамента си и току-що е включил новините в 9 часа, когато телефонът иззвънял. Вдигнал слушалката и чул мъжки глас: „Пит Хейс? Обажда се един приятел. Преди малко си тръгнах от Моллой. Майк започна да я бие! Чуваш ли ме?“. Хейс казал „да“ и искал да пита още нещо, но мъжът затворил телефона. Тогава Хейс грабнал шапката и палтото си и изтичал навън. Взел такси, отключил входната врата, качил се с асансьора на петия етаж и като видял вратата на Моллой открехната, влязъл. Моллой лежал на пода. Обиколил апартамента. Нямало никой. Върнал се при тялото на Моллой и разбрал, че е мъртъв. На един стол до стената на 15 стъпки от трупа забелязал пистолет. Взел го и го сложил в джоба си. Тогава чул шум в антрето. За миг си помислил да се скрие, но се отказал. Тръгнал към вратата и там се сблъскал с полицая. Всичко това го знам от Хейс; аз съм единственият, който го знае. Бих могъл да издиря таксито, с което е дошъл, но пари откъде. А и всичко може би беше станало както ми беше разказано, с една малка разлика — Моллой да е бил все още жив, когато Хейс го е намерил.
Улф изсумтя.
— Предполагам, че не това ви е убедило в невинността на Хейс.
— Прав сте. Ще стане дума и за това. Бих искал да поясня още нещо. На въпроса ми за ключа, той отговори, че е изпратил мисис Моллой в Новогодишната нощ и е взел нейния ключ, за да й отвори. После е забравил да го върне. Звучи малко вероятно.
— Не мисля, че този факт е от значение.
Тук става въпрос за убийство, а не за кавалерски обноски. Друго нещо?
— Казах на Хейс, че личи отношението му към мисис Моллой и опитите му да я защити. Начинът, по който се отзовава на анонимното обаждане, това, че прибира пистолета и отказът му да разговаря с полицията, потвърждават напълно заключението ми. Тези неща обаче навеждат и на мисълта за известни съмнения у него — съмнения, че, тя може да е убила съпруга си. Хейс не го потвърди, но не го и отхвърли. Що се отнася до мен, аз бях сигурен в последното. Ако, разбира се, самият Хейс не е убил Моллой. Тогава му споменах, че ако се съмнява, може и да не го казва, но при условие, че мисис Моллой е невинна, от него се очаква да се опита да ми помогне. Тя беше чиста; жената и двамата мъже, с които бе ходила на театър, потвърдиха, че е била с тях през цялото време. Показах му вестника с показанията им. Започна да се тресе, вестникът затрепери в ръцете му и непрестанно се молеше да ме благослови бог. Казах, че той има повече нужда от това в момента.
Фреър прочисти гърлото си и отпи голяма глътка вода.
— После отново прочете всичко, вече по-бавно и изражението на лицето му се смени. Разкри ми колко са близки жената и мъжете с мисис Моллой и са готови на всичко за нея; че няма да се поколебаят да излъжат, ако тя за известно време е напуснала представлението. Изведнъж взе решение да спре да „пее“, както каза той, ако обвинението не падне от него, а това било малко възможно… Дори да го признаят за невинен, щяла да бъде заподозряна Моллой, а алибито й поставено под съмнение. В случай, че се окаже фалшиво, тя щяла да се озове на неговото място. Не можах да го оборя.
— Трудно е — съгласи се Улф.
— И все пак бях убеден в невинността му. Почти истеричното му облекчение, когато разбра, че Моллой има алиби, после съмнението и промяната на лицето му като прочете написаното във вестника и опита му да го разтълкува — ако всичко това е лицемерие, мисля, че е време да се разделя с адвокатската си кариера.
— Не мога да кажа нищо, тъй като не съм го видял. — заяви Улф. — Моето убеждение е, че нещата не са така елементарни както изглеждат, но не се опитвам да оспоря вашето. Друго?
— Нищо в полза на обвиняемия. Точно обратното. Трябваше да обещая, че няма да провеждам кръстосан разпит с мисис Моллой и да не се отказвам от защитата. Аз и не исках това. Приех нежеланието му да свидетелства. Ако той е жертва на измама, главното е да се открие мъжът, позвънил му вечерта на 3 януари. Клиентът ми се е мъчил с часове да свърже гласа му с някой познат — дрезгав, гърлен глас, вероятно подправен, но усилията му се оказали напразни. Твърди, че няма такива врагове, които биха искали да видят осъден за убийство и не познава човек, на когото Моллой да пречи. Между другото, Хейс знае много малко за Моллой и аз му вярвам. Истинският убиец е желаел съпругата му за себе си. С един удар е искал да отстрани него и Питър Хейс, но той и тук не се сеща за никого. Мисис Моллой също.
— Разговаряхте ли с нея?
— Три пъти — единият път твърде кратко, Искаше да се види с Питър, но той отказа. Не научих много за отношенията им и не настоявах. По-скоро говорихме за съпруга й — с какво се е занимавал и с кого е работил — почти всичко за него. Не можах да оправдая клиента си, тъй като не намерих с кого да го заместя. Тя ми каза всичко, което знаеше, а то не беше малко. Накрая усетих, че нещо я гнети. Не беше трудно да се разбере. Беше помислила, че Питър е убил съпруга й. Бедното момиче се разстрои — непрекъснато питаше за пистолета. Всичко си представяше. Мъчеше се да повярва, че Питър е действал в пристъп на ревност, но защо е трябвало да взема пистолета. Загатнах дали не е възможно този пистолет да е бил на съпруга й. От рече. Тогава заявих, че клиентът ми не е потвърдил вината си. Тя изведнъж се втренчи в мен. Исках да знам дали е напускала представлението онази вечер. Каза, че не е, но явно мислеше за Хейс… Моллой не разбра да ли й вярвам. Не разследвах казаното от нея за съпруга й, защото нямах средства…
Фреър спря да говори. Влезе Фриц и обяви, че обядът е готов.
Улф се изправи.
— Останете да обядвате с нас! Има достатъчно за всички — пилешки дробчета, гъби задушени в бяло вино, и оризени питки Фриц, сложи още един прибор!
VI
След приключване на обяда тримата се върнахме в кантората и продължихме. Фреър се обади да изиска всичките сведения по делото. Като пристигнаха, ги преровихме основно. Към 6 часа трябваше да дойдат Сол Панзър, Фред Дъркин, Ори Кедър и Джони Кимс, основните ни сътрудници. На всеки се плащаха по 160 долара на ден чисто. Тридесет дни по 160 са 4 800 долара — честолюбието на Улф щеше да му струва доста скъпо. Нищо не се получи от проверката по свидетелските показания на мисис Моллой за съпруга й и не се учудвам. С това се бяха заели някакъв чиновник от кантората на Фреър и едно глупаво парвеню, препоръчано от детективското бюро Харлънд. Все пак бяха успели да се докопат до някои подробности.
Моллой бе разполагал с две канцеларии в 24-етажния кошер на 46-та улица до Медисън Авеню. На вратата имало надпис МАЙКЪЛ М. МОЛЛОЙ — НЕДВИЖИМИ ИМОТИ. Поддържал секретарка и помощник за различни услуги. Наемът за януари беше платен, почти похвално, тъй като 1 януари е празник, а той умря на 3-ти. Завещание не се намери. Моллой си падаше по борба и хокей на лед. През последните 6 месеца бяха ходили с тогавашната му секретарка Дилиа Брандт на вечеря в ресторант по два-три пъти в седмицата. Служителят на Фреър и контето спрели дотук.
Мисис Моллой не разказала кой знае какво за бизнеса на съпруга си. Докато тя заемала поста секретарка, повечето сделки били сключвани извън кантората и не е могла да знае нищо. Шефът е преглеждал пощата сам — не е била много. Тя написвала по 1012 писма в седмицата, само няколко от които свързани с пряката му дейност. Основните задължения на мисис Моллой са били да говори по телефона и да приема съобщения за мистър Моллой; той често отсъствувал. Очевидно се е интересувал предимно от провинциални имоти. Не е сключвал сделки в Ню Йорк. Никой не знае какви са били приходи те му.
Що се отнася до евентуални лица, които биха могли да го убият, мисис Моллой беше посочила четирима мъже в лоши отношения със съпруга й, но при проверката те не предизвикаха съмнения. Само единият от тях беше обиден жестоко от отказа на Моллой да плати загубен от него облог, под претекст за неяснота в условията. Мина ми през ума, че този същият можеше спокойно да ликвидира Моллой и да намери някой като Питър Хейс да опере пешкира. За това се иска характер.
