любимото си питие. Адвокатът отказа и седна на червения стол без покана.
Започнах, както бях прав.
— Срещнахме се и разговаряхме. Вместо с „да“ и „не“ искам да ти предам дословно какво си казахме. Може ли и мистър Фреър да слуша?
Улф взе чашата с бира от подноса.
— Имаме ли да крием нещо?
— Не, сър.
— Тогава започвай!
Нямаше нужда да играя. Предадох им точно думите, което изобщо не ме затрудни. Разликата между магнетофона и мен винаги е била една — магнетофонът не лъже. Позволявам си да лъжа Улф за неща, които не го засягат. Това пряко го засягаше. Както вече казах, не разиграх ситуацията, но за по-голяма яснота описах доста картинно състоянието, в което беше Пол Херълд — стегнатите му челюсти, треперенето, свитите юмруци и погледа, особено когато каза, че няма да може да издържи. През цялото време бях прав, с юмруци върху бюрото на Улф, за да се приближа максимално до истинската ситуация. Като свърших, извадих стола и седнах.
— Ако искате едно категорично заключение, то е, че затворникът е Пол Херълд.
Улф остави чашата, пое дълбоко въздух и затвори очи.
Фреър непрестанно клатеше глава.
— Никога не съм имал подобен случай — каза го явно на себе си, — и никога не искам да имам друг такъв. — Погледна към Улф. — Какво ще правите? Не можете просто да си затворите очите!
— Очите са си мои — сдъвка той, като продължаваше да ги държи затворени. — Арчи? Затова ли искаше мистър Фреър да чуе всичко, за да види колко сложни са нещата?
— Безспорно. — повдигнах рамене.
— Изпрати моля те телеграма на мистър Херълд, че сме намерили сина му жив и здрав в Ню Йорк. Това беше нашата задача. Той сигурно ще пристигне.
V
Питър Хейс беше обвинен, че е убил съпруга на жената, която обича, на 3-ти януари вечерта — беше го застрелял в главата над лявото ухо с пистолет „Марли 38“. Ще обяснявам някои неща от време на време, но за пистолета зная само, че е изчезнал при кражба с взлом от една къща в Паукипси през 1947 година. Обвинението не дава обяснение как Питър Хейс се е сдобил с него.
Жертвата е Майкъл М. Моллой, 43-годишен, търговец на недвижими имоти, семеен, без деца. Със съпругата си са живеели в единствения апартамент на последния етаж на пететажна сграда. 52-ра улица — изток. В 21,18 ч. на трети януари някакъв мъж телефонира в полицията и казва, че току-що е чул изстрел на горните етажи в съседното жилище. Дава адреса — 171 изток 52-ра улица, но забравя да си каже името. Не е открит и досега, независимо от щателното разследване по съседните къщи. В 9,23 ч. полицай от патрулираща кола влиза в сградата. Когато стига на горния етаж, проверявайки първо третия и четвъртия, намира вратата на семейство Моллой отворена и влиза. В апартамента вижда двама мъже — единият вече убит. Мъртвият Моллой е лежал на пода във всекидневната, а Питър Хейс се е канил очевидно да тръгва, когато е спрян от полицая. Опитва се да се отскубне, но бива задържан. Полицаят го претърсва и намира пистолет в джоба на палтото му.
Всичко това бе публикувано във вестниците, както и следните данни:
Питър Хейс е работил в голяма рекламна агенция в продължение на 8 години. Досието и репутацията му са безупречни. Не е семеен. През последните 3 години преди арестуването му живее в стая, кухня и баня на 63-та улица — изток. Играе тенис, ходи на кино и театър и е в добри отношения с всички. Има канарче, 5 ката дрехи, 4 чифта обувки и три шапки. Кола няма. На ключодържателя му е намерен ключ за входната врата на жилището на 52-ра улица. В сградата е имало от най-старите асансьори. Портиер нямало.
Областната прокуратура и служителите в Отдел „Убийства“ — изток, всички вестници и милиони граждани съжаляват за Питър Хейс, като са убедени, че е извън играта. Прокурорът и полицаите не са изслушали неговата версия, а вестниците не могат да я предложат за анализ на експертите, защото негова версия няма. Откакто е арестуван, до произнасяне на присъдата, отказва да прави всякакви изявления. Накрая, подтикнат насила от адвоката си, отговаря на един въпрос, зададен му от прокурора — застрелял ли е Моллой. Отговорът е „не“. Защо и кога е ходил в апартамента, какви взаимоотношения е имал с Моллой и съпругата му, защо ключът от входната им врата е у него, а пистолетът в джоба му — никакъв отговор, както и на последвалите десетки други въпроси.
Някои свидетели обаче се разбъбрят. Домашната помощница на семейство Моллой заявява, че е видяла мисис и обвиняемия прегърнати три пъти през шестте последни месеца, но от добри чувства към нея не казва на съпруга й. Просто не й е работа да се бърка. Някой друг се е намерил да „отвори очите“ на мистър Моллой, а може той самият да е видял или чул нещо. Пак прислугата става свидетел как Моллой ругае жена си и й извива ръката до припадък. Към края на ноември бива нает частен детектив. Той проследява мисис Моллой и Питър Хейс до един ресторант, където те се срещат четири пъти на обяд, но нищо друго по- пикантно не се случва.
В центъра на вниманието на защитата е вдовицата Зелма Моллой, на 29 години — 14 години по-млада от съпруга си и доста фотогенична, ако се съди по снимките във вестниците. Призоваването й за свидетел предизвиква спор. Заместник — прокурорът предявява иск да й бъдат зададени няколко въпроса с оглед на това, че е под подозрение. Съдията отказва да го уважи. Например, въпросът на заместник-прокурора „Питър Хейс любовник ли ви е?“ се задава по такъв начин: „Какви бяха връзките ви с Питър Хейс?“
Тя отговаря, че харесва много Хейс и го счита за свой добър приятел, когото обича. Твърди, че чувствата им са взаимни. В края на краищата отношенията между тях не са квалифицирани като изневяра. Що се отнася до семейството, година след началото на общо 4-годишния брак мисис Моллой е сигурна, че е направила грешка, макар че би трябвало да познава Моллой добре; 12 месеца преди да се оженят е работила при него като секретарка. Обвинението изстрелва към нея неочаквания въпрос: „Мислите ли, че той трябваше да бъде убит?“ Тук Фреър се противопоставя и бива подкрепен, а обвинението продължава: „Какъв човек беше съпругът ви?“. И на него следва реакция от страна на Фреър. Тогава искат мнението на свидетелката и възниква нов спор. Става ясно, че съпругът неоснователно е обвинил съпругата си в изневяра, малтретирал я е, нанасял й е обиди пред непознати и е отказвал да й даде развод.
С Питър Хейс се срещат в Новогодишната нощ 3 дни преди убийството и не се виждат вече до деня на разпита на свидетелката. Говорили са по телефона на 1 и 2 януари, но тя не си спомня подробности — освен, че нищо особено не са си казали. Около 7,30 часа вечерта на 3-ти януари се обажда нейна приятелка да й предложи билет за театър. Когато мисис Моллой се прибира в полунощ, заварва полиция в апартамента и научава за случилото се.
Фреър не беше провел кръстосан разпит с мисис Моллой. Една от подробностите, които си разменят клиентът и адвокатът му и която Фреър сподели с нас, бе обяснението защо не е имало кръстосан разпит. Той беше обещал на Питър Хейс да не го провежда.
Улф изпръхтя, но този път не беше смях. Въпросът му беше много съществен:
— Не е ли прокурорът този, който определя стратегията и тактиката на защитата?
— Когато това е възможно, да. — Вече 45 минути Фреър ни запознаваше със свидетелските показания и отговаряше на въпроси по тях. Беше изпил само чаша вода. — Този клиент е различен. Казах това още в началото. Мисис Моллой беше последната свидетелка на обвинението. Моите свидетели бяха пет, но никой не помогна с нищо. Да говорим ли за тях?
— Не. — Улф погледна стенния часовник. Оставаха 20 минути до обяд. — Четох изявленията във вестниците. Искам да зная защо сте убеден, че Хейс е невинен.
— Това е сложен комплекс, съставен от най-различни неща — израза на лицето му, тона на гласа му, реакциите му на моите въпроси, неща, за които той ме е питал… Но между тях има едно, което заслужава по-особено внимание. По време на първия ни разговор, веднага след арестуването му, разбрах, че отказва да отговаря на въпросите, за да защити мисис Моллой. Не искаше да я обвинят в убийство или съучастничество. Стремежът му беше да я държи вън от играта. При следващата ни среща му казах, че разговорите между адвоката и клиента остават обикновено между тях и не е задължително да им се дава
