защото знам, че деветдесет процента от разследването на едно убийство се състои в обикаляне на погрешни адреси, но нещата се проточиха прекалено дълго. Къде се намираме сега? Независимо какви са фактите, аз във всички случаи ще изляза с достойнство. Ако мис Ести си е измислила всичко, не съм ви нужен, за да ви помагам да откриете защо. Ако казва истината и съм й направил въпросното предложение от свое име, вече уведомихте мистър Улф по телефона и той е този, който ще ме пече на шиш, не вие. Ако Улф ме е изпратил при нея с предложението, както предпочитате да мислите, за какво се вдига толкова шум? Той би могъл да пусне обява във вестника и да предложи копие от разговора си с мисис Фром на всеки, който е готов да заплати цената. Това може да не е много благородно и не би ви харесало, но за какво бихте го подвели под отговорност? Дойдох тук по ваше искане, а сега желая да си отида вкъщи и да се помъча да убедя работодателя си, че не е хранил змия в пазвата си.
Не беше чак толкова лесно, но след още пет минути ми разрешиха да си тръгна, без да се наложи да си пробивам път със стрелба. Джийн Ести не предложи да ме целуне за довиждане.
Наистина исках да се прибера вкъщи, защото трябваше да вечерям рано и след това да отида на среща с Ори Кедър. Към пет часа той беше пристигнал в офиса с доклад, който ми даваше основание да обезпокоя Улф и аз го качих горе. Улф беше кисел, но го изслуша. Продавачът от „Буде“ не бил виждал обици във форма на паяци — нито златни, нито някакви други, но беше дал на Ори списък с имена на хора, свързани с производители, вносители и търговци на едро и дребно, а Ори ги беше проверил, главно по телефона. Към четири часа вече почти се канел да докладва, че в Ню Йорк никога не е имало дори една обица във форма на паяк, когато представителят на един търговец на едро го посъветвал да поговори, с доставчика на фирмата, мис Грамън.
Мис Грамън заявила, че видяла обици-паяци и не останала възхитена. Един ден преди няколко седмици — не можела да посочи точната дата — минавала по Четирийсет и шеста улица, спряла да разгледа една витрина и ги видяла — две големи обици-паяци в кутийка със зелено кадифе. Сторили й се ужасни, със сигурност никога не би предложила такъв модел на своята фирма и се изненадала, че ги вижда на витрината на „Джулиъс Гърстър“, защото повечето бижута, предлагани в неговото магазинче, говорели за отличен вкус.
Дотук добре. Но Ори отишъл веднага в магазина на Гърстър и ударил на камък. Той твърдеше, че подходил майсторски, като казал на Гърстър, че е видял обиците на витрината и иска да ги купи. Но Гърстър си затворил устата още от самото начало. Не отрекъл, но и не потвърдил, че е имал в магазина подобни обици. Позицията му, изразена много пестеливо, била, че няма спомен за такъв артикул, а ако е бил изложен на витрината, не помни как и на кого го е продал. Позицията на Ори, изразена без да пести думи, беше, че Гърстър е долен лъжец и иска разрешение да го залее с бензин и да го запали. И така, двамата с Ори щяхме да посетим мистър Гърстър в дома му вечерта, въпреки че не ни беше поканил.
През деня се случиха различни други събития, които не си струва да описвам в подробности — обадиха се Сол Панцър и Фред Дъркин, които не бяха открили нищо ново, а също и Лон Коен с цел да подпитва. Трябва да спомена отсъствието на едно събитие — не получихме призовка от Джеймс Албърт Мадокс да върнем сумата. Нашият адвокат Паркър се почувства пренебрегнат.
С Ори се срещнахме в осем часа на ъгъла на Седемдесет и четвърта и Кълъмбъс Авеню и тръгнахме на изток към адреса близо до Сентръл Парк Уест, през ситния дъжд, който заваля късно следобед. Ако жилищните сгради в Ню Йорк могат да се разделят на две категории — си без навеси — тази попадаше по средата. Стълбовете от входа до улицата стояха, но върху тях нямаше опънато платно. Във фоайето казахме на портиера: „Отиваме при Гърстър“ и влязохме в асансьора. Човекът, който го обслужваше, ни съобщи, че апартаментът е 11Р.
Отвори ни осмокласник на възрастта и с телосложението на Пит Дросос, но много по-спретнат и чист. Щом го видях, моментално се отказах от стратегията, която бяхме разработили и избрах друга. Казах на Ори:
— Благодаря, че ме изпрати. До скоро виждане. Трябваше му около секунда да разбере, което за него беше постижение.
— Няма защо — каза той и тръгна към асансьора. Момчето ме поздрави, аз отвърнах, казах му името си и че искам да се видя с мистър Джулиъс Гърстър.
— Ще му предам, сър. Моля, почакайте — каза то и изчезна. Не прекрачих прага.
След малко излезе един мъж. Беше малко по-нисък и по-възрастен от мен. Имаше дребно лице и черна, пригладена назад коса, а по спретнатост и чистота не отстъпваше на сина си — надявах се, че момчето му е син.
— Искали сте да ме видите? — попита той любезно, но хладно.
— Да, ако е удобно. Казвам се Гудуин и работя при Ниро Улф, частния детектив. Искам да ви питам нещо във връзка с убийството на едно момче — дванайсетгодишно момче на име Питър Дросос.
Изражението му не се промени. Както щях да се убедя по-нататък, то никога не се променяше.
— Не знам нищо за убийството на никакво момче — заяви той.
— Не, знаете, но не се сещате — възразих аз. — Това, което знаете, може да е от съществено значение за разкриването на убиеца. Мистър Улф смята така. Може ли да вляза за пет минути и да ви обясня?
— Полицай ли сте?
— Не, сър. Частен детектив. Момчето е било прегазено умишлено с кола. Става въпрос за брутално убийство.
— Влезте. — Той се отдръпна и ми направи път да мина. Не ме покани в хола, откъдето излезе, а ме поведе по коридора в обратната посока и влязохме в малка стая, чийто стени бяха покрити с книги и картини. В ъгъла имаше малко бюро, до прозореца — маса за шах и два тапицирани стола. Покани ме на единия стол и седна на другия.
Разказах му за Пит, не надълго и нашироко, но достатъчно, за да разбере цялата история — за разговора му с Улф, за второто му посещение на другия ден, само няколко часа преди Стъбинс да ни донесе новината за смъртта му, и за визитата на мисис Дросос с цел да ни предаде последните думи на Пит и четирите долара и трийсет цента. Предадох всичко без излишна емоционалност. После се заех с него.
— Има усложнения, с които няма да ви занимавам, освен ако не пожелаете. Например, мисис Деймън Фром носела обици във форма на златни паяци, когато била убита в петък през нощта. Но онова, за което ви моля, е да ми помогнете да разкрием убиеца на момчето. Полицията не е стигнала доникъде. Както и мистър Улф. Според него най-добрата възможност да открием някаква следа са обиците, които според Пит носела жената от колата. Не можем да намерим никой, който е виждал жена с такива обици — с изключение, разбира се, на мисис Фром — и мистър Улф реши да се помъчи да почне от другия край. Възложи на един човек, казва се Кедър, да открие някой, който продава такива обици. До днес следобед Кедър вече беше почти сигурен, че в Ню Йорк няма нито такъв човек, нито такава фирма, и после се натъкна на нещо. Едно надеждно лице, което може да потвърди, ако е необходимо, му съобщило, че е видяло такива обици на вашата витрина преди няколко седмици. Той дошъл при вас и сте му казали, че не си спомняте.
Направих пауза, за да му дам възможност да отговори, но той не изяви такова желание. По дребното му лице не личеше никаква реакция.
Продължих:
— Разбира се, бих могъл да повиша глас и да се държа по-грубо. Бих могъл да ви кажа, че не е за вярване неотдавна да сте имали в магазина си такава необикновена стока и да не си спомняте нищо за нея. Вие бихте могли да ми отвърнете, че не е за вярване, но е така. После бих могъл да ви кажа, че паметта ви трябва да се поосвежи, но тъй като аз не разполагам със средство затова, ще се наложи да се обърна към някой друг, а именно инспектор Креймър от Отдел „Убийства“, колкото и да ми е неприятно.
Облегнах се спокойно на стола.
— Затова не казвам нищо. Предпочитам да ви изложа работата по същество. Момчето е преднамерено убито от човек, на когото не е сторило нищо лошо. Това стана преди пет дни и досега не е открита никаква следа. Възможно е никога да не се открие, освен ако не намерим жената, която е карала тази кола. Носела е обици във форма на паяци, явно единствените такива в Ню Йорк, и те са били забелязани на витрината ви преди по-малко от месец. Питам ви, мистър Гърстър, това няма ли никакво въздействие върху паметта ви?
Той облиза устни с крайчеца на езика си.
