Игън седна срещу Фред и сложи пистолета пред себе си.
— За кого работиш, Дъркин?
— Казах ти, Игън, за себе си. Кажи ми само дали си видял жена ми с Бърч — да или не — това е всичко!
Фред успя да довърши изречението си, но леко изохка и замръзна от болка. Сигурно можех да издържа още малко, да речем две минути, а и би било полезно да видя колко ще издържи Фред, но ако му счупеха някой пръст, Улф трябваше да плаща сметката на доктора, а аз обичам да се грижа за интересите на моя работодател. Затова се преместих надясно, облегнах пистолета на капака на колата, прицелих се в ръката на Игън и стрелях. После с един скок се озовах от другата страна и полетях с всички сили към вратата.
Помнех, че Морт сложи пистолета на Фред в левия си джоб и стига да не беше работил като жонгльор, по мои изчисления разполагах с около три секунди, още повече че беше застанал на колене. Той обаче не направи опит да се изправи — още преди да стигна до вратата се хвърли по лице зад Фред. Залегнах, погледнах под стола и видях, че вади пистолета от джоба си с лявата ръка. Бях готов и стрелях. После пак скочих на крака — или по-точно във въздуха — и се приземих зад стола на Фред. Морт все още беше на колене и протягаше дясната си ръка към пистолета, който беше на половин метър от него. Изритах го в корема, видях как се присви от болка и се обърнах към Игън. Той беше на три метра от мен и се навеждаше да вдигне пистолета си. Ако знаех в какво състояние е, щях само да стоя и да гледам. Както научих по- късно, куршумът ми не го беше засегнал. Бях улучил барабана на пистолета и го бях избил от ръката му. Той го беше стискал толкова силно, че сега пръстите му бяха изтръпнали и като се помъчи да го вдигне, не можа. Тъй като не знаех това, аз се хвърлих към него, блъснах го в стената, взех пистолета, чух шум зад себе си и се обърнах.
Фред по някакъв начин беше стигнал заедно със стола до мястото, където лежеше неговият пистолет и го беше настъпил с два крака. Морт се гърчеше на пода.
Останах неподвижен, като дишах дълбоко и все още треперех от възбуда.
— Боже милостиви! — възкликна Фред.
Не можех да говоря. Игън се беше облегнал на стената и разтъркваше дясната си ръка. От лявата ръка на Морт течеше кръв. Постоях още малко, докато дишането ми се успокои. Когато напълно се овладях, пъхнах пистолета на Морт в джоба си, извадих ножа си, приближих се до Фред и прерязах въжето. Той отмести крака от пистолета си, вдигна го, стана и се помъчи да ми се ухили.
— Отиди да полегнеш малко.
— Да. — Вече дишах почти нормално. — Онази птица горе може да полюбопитства какво става тук. Ще се кача да проверя. Гледай тези двамата да не вдигат шум.
— Нека аз да отида. Ти си свърши работата.
— Не, аз ще погледна. Наблюдавай тези пиленца.
— Бъди спокоен.
Излязох от стаята, приближих се до стълбите, спрях и се ослушах. Нищо. С пистолет в ръка, като гледах нагоре, бавно и предпазливо се заизкачвах. Съмнявах се дали пазачът на гаража ще представлява голяма заплаха, но можеше да се обади за помощ — възможно беше и Липс Игън да не е дошъл сам. След като току-що бях доказал пред публика, че съм като герой от криминален филм, възнамерявах да остана жив, за да се порадвам на аплодисментите. Затова щом погледът ми се изравни с пода на горния етаж, отново спрях да се огледам и ослушам. Пак нищо. Продължих и стъпих на бетона. Пътят, по който бях дошъл, беше не по-лош от всеки друг и поех обратно през лабиринта от коли и камиони. На всеки няколко крачки спирах да се ослушам и по средата усетих, че наблизо от дясната ми страна има някой. Това често ми се случва. Сигурно и миризмата играе някаква малка роля, но според мен човек по-скоро усеща такива едва доловими неща, когато зрението и слухът му са изострени докрай. Все едно, там имаше някой. Спрях и приклекнах.
Останах неподвижен, плътно притиснат до някакъв камион, напрягайки зрението и слуха си в продължение на десет часа. Е, добре — нека да е било десет минути. Започнах да се придвижвам към задната част на камиона със скорост трийсет сантиметра в минута. Исках да се огледам оттам. Стори ми се цяла вечност, но накрая успях. Застанах неподвижно, ослушах се, после протегнах шия и надзърнах предпазливо с едно око. На половин метър от мен стоеше човек и ме гледаше право в очите. Преди да успее да направи някакво движение, показах цялата си глава.
— Здравей, Сол — прошепнах аз.
— Здравей, Арчи — прошепна той.
12
Приближих се към Сол.
— Къде е пазачът? — попитах пак шепнешком.
— С Ори го вързахме горе в стаичката. Ори остана на входа.
Престанах да шепна.
— Ура! Ще те предложа за повишение. Вие ли проследихте Липс Игън дотук?
— Не знам как се казва, но тръгнахме след него. Решихме да влезем да се скрием от дъжда, пазачът ни видя и се наложи да го опаковаме. После чухме два изстрела, върнах се да видя какво става, подуших те и спрях да помисля. Много тропаш като ходиш!
— И ти! Проглуши ми ушите! Вече може да говориш високо. Игън е в мазето с един приятел, а Фред ги наглежда да не правят бели.
Трудно е да учудите Сол, но тази новина му въздейства.
— Наистина ли?
— Ела да видиш.
— Как успя? С радар?
— О, обикновено съм там, където има нужда от мен. Наричат ме Готиния Гудуин. Ще ти разказвам после. Сега имаме малко работа. Нека да поговорим с Ори.
Тръгнах напред, а той ме последва. Ори стоеше недалеч от входа и при вида ми щеше да падне от изненада.
— По дяволите! Какво става?
— После. Фред е долу — държи двама души. Сол и аз слизаме да поиграем сантасе. Тук може да се появят какви ли не екземпляри, затова внимавай! Пазачът добре ли е?
— Със Сол се погрижихме да е добре.
— Хубаво. Животът ни е в твоите ръце, така че може да спиш спокойно. Хайде, Сол.
Долу в мазето Фред владееше положението. Седеше на стола на Морт с лице към вратата. Самият Морт лежеше проснат по гръб до стената с вързани глезени, а Игън се намираше близо до него на пода, подпрян на стената и вързан по същия начин. Появата на Сол с мен причини известно оживление.
— Значи затова се забави толкова — каза недоволно Фред. — Да не би да ни трябва цяла армия?
Липс Игън промърмори нещо.
— Не — обясних на Фред, — не съм го викал. Намерих го горе. Проследил е Игън. И Ори е тук — всичко е в наши ръце.
— Дявол да го вземе! Дай да видя пистолета на Морт. Извадих го от джоба си, подадох му го и той го разгледа.
— Да, така си помислих. Ето тук, на барабана. Не си засегнал Игън. Ръката на Морт е малко поразмазана, но го превързах с носна кърпа и ще издържи известно време. С ритника си му качил стомаха в гърлото. Казах му да седне, за да го понамести, но той предпочита да лежи.
Отидох до Морт, клекнах и го огледах. Цветът на лицето му не ми хареса, но очите му бяха отворени и не се беше оцъклил. Натиснах го леко няколко пъти в корема и го попитах дали боли. Без дори да примигне, той ме прати да правя нещо неприлично, затова станах, приближих се до Игън и застанах над него. Сол дойде при мен.
— Казвам се Арчи Гудуин — съобщих му аз. — Работя за Ниро Улф. Както и моите приятели тук. Нали питаше Фред Дъркин за това? Сега може да се успокоиш — ние сме на ред. Ти за кого работиш?
Той не отговори. Дори не си направи труд от учтивост да ме погледне, а продължи да се взира в