глезените си. Казах на Сол:
— Аз ще пребъркам него, а ти се заеми с другия. Занесох плячката си на масата. Сол стори същото. В дареното от Морт нямаше нищо, което заслужава да бъде поставено в рамка, с изключение на шофьорска книжка на името на Мортимър Ървин, но в купчинката на Игън намерих нещо многообещаващо — дебел бележник с размери дванайсет на двайсет сантиметра, към сто страници. На всяка бяха записани десетина имена и адреси. Прелистих го набързо. Всички имена звучаха доста екзотично, а адресите бяха все в Ню Йорк. Подадох го на Сол и докато го преглеждаше, отидох до шкафа — единствената част от мебелировката в тази стаичка, където може би имаше нещо — и го прерових. Не открих нищо интересно.
— Последното записано име тук е Леополд Хайм, заедно с адреса — извика Сол. Хвърлих един поглед.
— Това е интересно. Не го забелязах.
Пъхнах бележника в празния си джоб — в другия беше пистолетът на Морт — и се приближих към Игън. Той ме изгледа с истинска злоба и после пак насочи очи към глезените си.
— Ако в този бележник има хиляда имена — казах му аз — и всяко струва десет хиляди, това прави общо десет милиона долара. Може би преувеличавам, но дори да намалим цифрата с деветдесет процента, пак ще ти остане една приятна сумичка. Какво ще кажеш?
Не получих отговор.
— Няма да те чакаме цяла нощ — продължих аз, — но трябва да ти обясня нещо — макар принципно да не одобряваме изнудването като бизнес, особено в тази форма, в момента не се занимаваме с това. Разследваме убийство, по-точно три убийства. Ако разпитвам за твоя рекет, то е само за да стигнем до убиеца. Например, Матю Бърч участваше ли в рекета?
Той повдигна рязко глава и изрева срещу Сол:
— Мръсен келеш такъв! Кимнах.
— Добре му го каза, сега ще ти олекне. Бърч участваше ли в рекета?
— Не.
— Кой ти даде името на Леополд Хайм?
— Никой.
— Колко е твоят дял от парите и кой получава останалите?
— Какви пари? Свих рамене.
— Значи си го просиш. Хвани го за ръцете, Сол.
Аз го хванах за краката и двамата го пренесохме до отсрещната стена. Сложихме го до масичката с телефона. Той се помъчи да се изправи и да се облегне на стената, но аз казах на Сол:
— Дръж го долу, докато проверя дали телефонът работи. Вдигнах слушалката и набрах един номер. Само след два сигнала чух глас:
— Ниро Улф.
— Арчи. Само проверявам дали телефонът тук работи.
— Вече е полунощ. Къде си, по дяволите?
— Тук сме и четиримата. Обслужваме един гараж на Десето авеню. Чакат ни клиенти и нямам време за разговори. Ще ви се обадим по-късно.
— Каня се да си лягам.
— Разбира се. Приятни сънища.
Прекъснах линията, бутнах масичката настрана да не ни пречи, сложих телефона на пода до рамото на Игън и извиках на Фред:
— Дай ми онова въже! Фред го донесе и попита:
— На кръст ли?
— Точно така. Трябва ми парче към два метра и половина. Докато той режеше въжето, аз обяснявах на Игън:
— Не знам дали си запознат с този научен метод за стимулиране на гласните струни. Щом решиш, че вече не ти е приятно, телефонът ти е под ръка. Можеш да се обадиш или в Централното управление, което е на 226 2000, или в Шестнайсето управление, 246 0416 — то е съвсем наблизо. Но не прави опити да се обаждаш на никакъв друг номер. Ако позвъниш на ченгетата, ще изключим научната апаратура и може да им кажеш каквото искаш, няма да ти пречим. Гарантирам ти. Добре, Сол, дръж го за раменете. Вземи, Фред.
Приклекнахме от двете страни на Игън. Не е сложно, но е малко деликатно, ако пациентът има крехки кости. Първо, правите примка и пъхате в нея левия глезен. После кръстосвате краката му, като десният отива върху левия и нагласявате пръстите на дясната обувка под тока на лявата. Усуквате надясно. За целта коленете трябва да са свити. Издърпвате десния глезен надолу, така че да се изравни с левия, омотавате двойното въже около двата крака три пъти здраво, правите хлабав възел и готово! Ако хванете свободните краища на въжето и дръпнете силно право надолу, пациентът вероятно ще припадне, така че не правете това. Дори лекото подръпване не е правилен метод. Достатъчно е да държите въжето опънато. Междувременно колегата ви натиска раменете на пациента, въпреки че и без него владеете напълно ситуацията. Ако се съмнявате, пробвайте.
Сол натисна раменете на Игън, Фред взе краищата на въжето, аз преместих един стол, седнах и се вгледах в лицето му. Той се мъчеше да не показва, че го боли.
— Теб те боли повече, отколкото мен — казах му аз, — така че щом пожелаеш, можеш да повикаш ченгетата. Ако краката ти са в много неудобно положение и ти е трудно да се обърнеш и да набереш номера, ще прережа въжето. Опъни малко, Фред. Съвсем леко. Бърч участваше ли в рекета?
Почаках десет секунди. Лицето му се сгърчи, а дишането се ускори.
— Бърч беше ли в онази кола във вторник следобед? Той затвори очи и се помъчи да освободи раменете си.
Изминаха още десет секунди.
— Кой те прати при Леополд Хайм?
— Искам ченгетата — обади се той с дрезгав глас.
— Добре. Режи, Фред.
Вместо това Фред разхлаби възела, размота въжето, така че пръстите на лявата обувка се върнаха върху тока на дясната. Игън бавно и внимателно започна да раздвижва коленете си.
— Без художествена гимнастика — казах му аз. — Върти номера.
Той се обърна по хълбок, вдигна слушалката и започна да набира. Сол и аз го наблюдавахме. Навъртя точните цифри — 226 2000. От другата страна се обадиха и той попита:
— Полицията ли е? — После затвори и ми каза: — Копеле гадно, наистина ми даваш да се обадя в полицията!
— Разбира се — отвърнах аз. — Гарантирах ти. Преди да те стимулираме пак, няколко уточнения. Разполагаш с още една възможност да звъннеш на ченгетата и край! Иначе може да ни разиграваш цяла нощ. Второ, може би ще е по-хитро да изпееш всичко сега. Ако смяташ, че бележникът с адресите така или иначе ще стигне в полицията, грешиш. Аз ще го предам на мистър Улф, а той разследва убийство и според мен едва ли би искал да издаде всички тези хора на властите. Неговите възгледи са други. Не обещавам нищо, само ти казвам. Хайде, Фред. Дръж го, Сол.
Този път разменихме краката — сложихме левия върху десния и стегнахме въжето малко повече. Фред взе краищата, а аз се върнах на стола. Реакцията беше по-бърза и по-силна. След десет секунди лицето му се сви от болка. След още десет челото и вратът му плувнаха в пот. Кожата му придоби още по-сив цвят, а очите му се изцъклиха. Вече се канех да кажа на Фред да отпусне малко, когато той изстена:
— Стига.
— По-леко, Фред. Само дръж въжето. Бърч беше ли в рекета?
— Да!
— Кой е шефът?
— Бърч. Махни това въже.
— След малко. По-ефикасно е от клещите. Кой е шефът сега?
— Не знам.
— Глупости. Тогава нека въжето си стои. Видя ли Бърч в една кола с една жена миналия следобед?
