сняг, пръснати юзди, връви и хамути (които падащият сняг бързо покриваше), почти неразличимите форми на мъртъв кон. И над всичко това, близко до скалист хълм, сред хаос от изпочупена дървения и онова, което бе останало от кадифените седалки, лежеше каретата.
— Мария — произнесе младият мъж, а след това извика: — Мария! — като същевременно полагаше усилия да се измъкне изпод снега.
Главата му пулсираше. Пръстите му горяха. Представата за крехкото й тяло, смазано сред останките от екипажа, го накара да изохка на глас. Заудря с юмрук камъка до себе, докато болката не го накара да се отпусне и да се обърне по гръб върху снега. Затвори очи.
Някакъв звук.
Въздишка.
Шепот.
Надигна се и се огледа.
Скалата, върху която лежеше, извиваше надясно и на върха й растяха храсти и магарешки бодили. На нейното било, край островърхи черни скали, лежеше някаква тъмна фигура. Солтърдън се надигна отново, премигна, тъй като ледените капки му пречеха да вижда, и се взря натам.
Мария!
Запълзя към нея. Тя лежеше по гръб в снега, а сребристите коси бяха разпилени около главата й. Беше без обувки. Малките й розови пръстчета надничаха през дупките в чорапите й. Брадичката й беше одрана. Точно над лявото й око започваше да се образува пурпурна подутина.
Щом се добра до нея, Трей я хвана здраво и я придърпа към себе си. Тя изохка, раздвижи се, завъртя глава към неговата и очите й се отвориха.
— Ваше височество?
— Не мърдай. Не говори. Боже! — Засмя се облекчено. — Помислих, че си мъртва.
— На мъртва ли приличах, сър?
— Ужасяващо мъртва, любов моя. Като ангел. Снежен ангел, с ледено-кристални устни.
— Студено ми е, сър.
— Ела насам. Внимателно. Можеш ли да се движиш?
Успя да разтвори горната си дреха и, като притисна мекото й тяло към себе си, загърна наметалото. Младата жена се сгуши в него, плътно прилепена към гърдите му, темето й се допираше до брадичката му. Беше обвила ръце около кръста му, краката им бяха преплетени като на задоволени любовници, готвещи се да спят.
Херцогът я целуна по главата, която ухаеше на наквасени със сняг виолетки. Тя се притисна отново и прошепна:
— Не се притеснявайте, ваше височество. Аз съм тук, ако имате нужда от мен.
„Ако имате нужда от мен.“
Боже милостиви, колко прелестно невинно.
От време на време прокарваше длани нагоре-надолу по ръцете й, размачкваше гърба й, масажираше врата й… всичко, с което можеше да запази топлината й, докато минутите се точеха мъчително бавно и преминаваха в часове, а дневната светлина започваше да посивява.
Къде, по дяволите, беше Тадеус? Дали не бе полетял надолу заедно с каретата и конете?
Несъмнено скоро някой щеше да дойде да ги потърси. Надигаше се буря, вятърът пъшкаше и въртеше снега във въздуха, приличен на остри иглици. Солтърдън не смееше да затвори очи: щеше да умре. Тя щеше да умре.
Притискаше я силно към гърдите си, разтърсваше я, не й даваше да заспи окончателно, принуждаваше я да поглежда от време на време към него. Големите й сини очи със заскрежени ресници се взираха безизразно в лицето му и това го изпълваше с паника.
— Говори ми — помоли той.
Очите й се затвориха.
Покри устните й с отчаяна целувка, докато опитваше да разтвори челюстите й с пръсти. Целуна я още по-силово, като я принуди да отвори уста, провря езика си в нея. Младата жена се размърда и изохка.
— Целуни ме — процеди през зъби херцогът и усети, че тялото й потрепера.
Дишането й се учести. Студената й кожа се затопли, придоби гъвкавост, а тя самата изохка гърлено.
Ръката му се плъзна по гръдния й кош, намери едната й гърда, обхвана я и я стисна, леко в началото, след това по-силно, по-грубо, докато усети малките й длани да се извиват в ризата на гърба му. Кракът й го придърпа по-близо, толкова близо, че усети топлината между бедрата й. Мария обърна нежните си, разтворени устни към рамото му и въздъхна дълбоко.
Кръвта му се бе стоплила.
Челото му започваше да се поти.
С разтуптяно сърце, Трей измъкна ръце от дрехите й, притисна я силно в обятията си… докато дишането й се успокои и тя се отпусна тихо в ръцете му. Извърна лице към падащия сняг и се разсмя. Смя се толкова много, че от очите му покапаха сълзи и потекоха по замръзналите му бузи.
Най-накрая мис Аштън се обърна към него и премигна. Посинелите й устни промълвиха:
— Не мога да разбера кое е толкова смешно; та ние умираме от студ.
Херцогът сграбчи лицето й между дланите си и възкликна:
— Мария… студено ми е на прътите на краката.
Тя се намръщи.
— Мария… краката ме болят.
— Краката ли?
Той кимна и я целуна здраво по устата, преди да се разсмее отново.
Замаяна, младата жена се изправи. Най-накрая, осъзнала значението на това откритие, започна да опипва тялото му, като слизаше надолу по краката и стискаше.
— Да! — извика той и заудря с юмруци по снега. — Усетих го, Мария.
— А там?
— Да!
— Тук? Можеш ли да ги движиш?
Като скърцаше със зъби Солтърдън, направи опит да помръдне долните си крайници — нищо. Опита отново. Изтощен се отпусна на земята, пое си дълбоко въздух…
— Ваше височество! — възкликна мас Аштън. — Стъпалото ви. Помръднахте ли го?
Той кимна и се надигна с усилия на лакти. Застанала на колене, неговата компаньонка приличаше на призрак сред падащия сняг и мрак, загърната в тънката си пелерина, която не можеше да я защити от суровото време. Стиснала длани под брадичката си, обърнала лице към небето, тя плачеше толкова тихо, че херцогът почти не я чуваше.
— Ела тук, преди да си замръзнала — предложи той.
— Не, не и преди да съм благодарила на Бога за неговото милосърдие.
— Ако не дойдеш, за да ме топлиш, мис Аштън, страхувам се, че не след дълго и двамата ще разговаряме лице в лице с Господ.
— Но…
— Гопод е търпелив, момиче. Аз — не.
Сграбчи я за ръката, дръпна я на земята, уви треперещото й тяло с богатото кожено наметало и се съсредоточи върху тръпненето, което се движеше от пръстите към прасците и още по-нагоре — към коляното. Ако опитваше достатъчно упорито, можеше би глезенът му щеше да успее…
— Помислете само какво щастие и облекчение ще почувстват вашите роднини — промълви Мария, завряла лице в гърдите му.
Умивката му се изпари.
— Ще можете да продължите да живеете както сте планирали. Ще бъдете като нов. Представете си удоволствието на херцогинята…
— Шшт, Мария.
— Тя ще…
