Покри устните й с настойчива целувка. Тя се съпротивлява кратко, докато господарят й успя да провре език в устата й. После насочи ръце към реверите на сакото му с намерението да го отблъсне, но единственото, което успя да направи, бе да се притисне към гърдите му, да разпери пръстите си върху тях, да изпусне дълбока въздишка и да се разтвори в устните му.
О, как бе стигнала дотук? Беше се превърнала в робиня на копнежа си за него, в ненаситна жена, без всякакъв респект към младото същество, което чакаше търпеливо да му стане съпруга.
Внезапно младият мъж я отблъсна. Дишането му бе тежко, а лицето му — изкривено като че ли от агония.
Завъртя се несръчно на пети и се отпусна на стола до бюрото си. С един замах запрати листи, мастилница и перо на пода и извика:
— Излез! Излез, по дяволите!
Като потропваше решително с бастуна с украсена със скъпоценни камъни дръжка, херцогинята, придружена от Еджкъм, вървеше из коридора, вирнала брадичка, без да отделя поглед от Мария; тя, заедно с Гъртруд и още неколцина слуги стоеше пред вратата на Солтърдън.
— Какво означава това? — попита вдовицата. — Отговорете ми, за Бога. Какви са тези нелепи приказки, че Трей уж се бил затворил в стаята си и отказвал да пусне когото и да било?
Икономката, която трепереше с цялото си тяло, пристъпи напред и протегна напред връзката ключове.
— Ключът от стаята на негово височество липсва, ваше височество. Изпратих Лили да донесе резервния.
Възрастната дама се обърна към вратата, взира се в нея в продължение на цяла минута, и заяви:
— Трей, отвори незабавно тази врата!
— Върви по дяволите! — бе единственият отговор.
— Държиш се като капризно, разглезено дете.
Той се изсмя като луд.
— Отвори вратата на минутата или ще накарам някой да я разбие.
— Ще прострелям първия, който се опита.
— О, така значи, а? — промърмори под носа си лейди Солтърдън и насочи вниманието си към смутената слугиня, която току-що бе изнесла подноса с вечерята от стаята на мис Аштън.
— Ти — излая херцогинята. — Ела тук!
Момичето си проби път с лакти през групичката шашнати прислужници. Вдовицата грабна един нож от таблата, пъхна го в ръцете на лекаря и заяви:
— Направете каквото трябва, добри ми човече.
Пребледнял като смъртник, Еджкъм се взря в оръжието в ръцете си, а след това — във вратата. С треперещи пръсти провря колкото можеше по-надълбоко острието в пролуката между вратата и рамката, в близост до ключалката, и го разклати. След това повтори процедурата по-буйно.
Разнесе се изстрел.
Слугите се пръснаха.
Чаената чаша върху подноса, който носеше слугинята, се счупи и върху пода полетяха парчета порцелан.
Всички погледнаха към голямата колкото палец дупка в стената.
— Проклятие! — извика един слуга. — Та туй си й баш дупка от куршум. Побърканият сега пък стреля по нас.
С тези думи си плю на петите и изчезна.
Лекарят огледа дупката през монокъла си, преди да се обърне към херцогинята.
— За Бога — възкликна той. — Мисля, че той има право.
При тези думи лейди Солтърдън се свлече на пода в несвяст.
Гъртруд изпищя.
Еджкъм занемя. Отпусна се на пода на колене, провря ръка под врата й, грабна една носна кърпа и започна да й вее с нея.
— Хайде, Изабела, успокойте се. Дишайте дълбоко, скъпа. Всичко ще се оправи. Незабавно ще изпратим да повикат доктор Сайвънрайт от Ройял Оукс.
— Ройял Оукс? — възкликна Мария, обхваната от паника. — Болницата?
— Нямаме друг избор, скъпа. Не можем да помогнем на този човек. Той прибегна до убийство!
— Не е убил никого!
— Пистолетът — извика лейди Солтърдън, която точно в този момент дойде на себе си. Вкопчи се в жакета на лекаря и успя да се поизправи донякъде. — Той има оръжие. Мили Боже. Нищо чудно да се нарани.
Младата жена стоеше, съсипана от тази ужасяваща перспектива. Приближи се до вратата, притисна ухо в нея и се заслуша. Най-накрая повика тихо:
— Ваше височество. Умолявам ви да отворите вратата. Няма да им позволя да ви отведат в Ройял Оукс.
— Нямало да позволи… — понечи да изрази гнева си лекарят.
— Шшт! — секна го Гъртруд, в резултат на което веждите на Еджкъм за малко не изскочиха над главата му, а лицето му почервеня.
— Ваше височество? — Мис Аштън си налагаше да диша равномерно. — Помислете какво правите. Идва момент, когато всеки трябва да приеме онова, което му е отредено. Аз може и да мечтая за приказен живот, но си давам сметка, че съм дъщеря на викарий и трябва да се задоволя с тази съдба. Вие сте роден сред великолепие, богатство и власт. Това е вашата съдба, сър.
Наостри уши с усещането, че сърцето й е заседнало в гърлото. Затвори очи и си го представи: отпуснат на стола, заобиколен от разхвърляните останки от своята страст — музиката, с мургаво лице, обрамчено от прекрасни немирни коси; в скута му лежи пистолет, а дългите му пръсти го поглаждат несъзнателно.
— Помислете за красивите деца, които ще имате, ваше височество. Помислете за ценностите, на които ще можете да ги научите. Помислете за техните собствени надежди, мечти и стремежи, за това, как властта и богатството ще помогнат на вашите синове и дъщери да ги постигнат. Не е нужно да правите с тях същите грешки, които са допуснали спрямо вас вашите родители. Ще обичате децата си заради това, което са.
Притича една слугиня с ключа в ръка.
— Открих резервния — прошепна тя и го пусна в дланта на Мария.
Тя го стисна, пъхна го в ключалката и бавно го превъртя.
— Божке, момиче, внимавай! — възкликна икономката. — Той й способен дъ тъ надупчи в мига, в който влезеш.
— Той няма да ми направи нищо лошо — обяви младата жена и отвори вратата.
Точно както си го бе представяла, той седеше пред бюрото си, леко разкрачен, с отпуснат в скута пистолет.
— Убих ли някого? — попита той, като се усмихна самодоволно.
— Не, ваше височество, но една чаена чаша и нейната чинийка пострадаха здраво… както и бедната прислужница, която ги държеше.
— Жалко.
— Баба ви се пооправи от припадъка си.
Херцогът се усмихна.
— Ще ми дадете ли оръжието?
— Кажи „моля“.
— Моля ви — промълви мис Аштън.
Солтърдън захвърли пистолета върху леглото си е се отпусна отново на стола си.
— Кой може да каже дали ще мога да имам деца? — попита уморено той.
Облегната на един стол, херцогинята гледаше към подредените слуги и по-специално към Мария. В това
