— Ето — каза той. — Това са снимките, за които ти говорех. Това не са рисунки, а фотографии. Ела. Вземи ги и ги виж.
Корнуол се приведе над бюрото, без да се докосва до така наречените снимки. От там го загледаха цветни рисунки — рисунки на браунита, таласъми, троли, феи, танцуващи върху омагьосана поляна, хиленето и злонравния ужас, който принадлежеше на Адските Хрътки, двуетажна къща, разположена върху един хълм, а пред нея каменен мост. Корнуол протегна ръка и внимателно вдигна рисунката с къщата. Приближи я по-наблизо, за да я види по-добре.
— Къщата на Магьосницата — каза Джоунс.
— Но това са рисунки — нетърпеливо избухна Корнуол. — Миниатюри. В Двора много занаятчии използват рисунки от този вид за часови книги и други цели. Но те ги поставят в рамки, обикновено изрисувани с цветя, птици, насекоми и други неща, които според мен ги правят много по-красиви. Те работят над тях дълго и без да пестят усилия, правят рисунката много точна.
— Погледни отново — каза Джоунс. — Виждаш ли някакви следи от замаха на четката?
— Това не доказва нищо — упорито каза Корнуол. — И в миниатюрите няма следи от замаха на четката. Занаятчиите работят толкова внимателно и толкова добре, че не оставят никакви следи от четката. Но ако трябва да бъда искрен, има някаква разлика в тяхната работа и тази тук.
— Страшно много си прав. Има разлика. Аз ги правя с тази машина — каза той и потупа с ръка странния черен предмет, разположен на масата — и с други като нея. Насочвам, машината, натискам едно копче, а то отваря капака, покриващ един специален филм, за да може той да види това, към което фотоапаратът е насочен. След това получавам снимки — такива, каквито камерата ги е видяла. По-добри и по-верни, отколкото човешкото око може да ги види.
— Магия — каза Корнуол.
— Отново се започна — промърмори си Джоунс. — Казвам ти, че тук има толкова магия, колкото и в мотора. Това е наука, технология, начинът, по който се развиват нещата.
— Науката е философия — каза Корнуол — и нищо повече. Тя поставя света в един определен ред. Опитва се да вложи в него някакъв смисъл. А тези неща, които ти правиш, не могат да станат с философия. Трябва да са направени от магия.
— Къде е непредубедеността, за която говориш? — попита Джоунс.
Корнуол остави снимката и, едва сдържащ яростта си, се отдръпна от масата.
— Ти ме доведе тук, за да ми се подиграваш — каза той със злоба, но и с мъка в гласа. — Искаш да ме унижиш с твоята по-велика магия, като се опитваш да ме накараш да повярвам, че не е магия. Защо искаш да ме накараш да се чувствам дребен и глупав?
— Не е така — каза Джоунс. — Бъди сигурен, че не е така. Търся твоето разбиране. Когато за пръв път пристигнах тук, се опитах да го обясня на Малкия Народ. Дори и на Госипър, въпреки че е пропаднал и невеж. Опитах се да им кажа, че няма никаква магия, че не съм магьосник. Те настояваха, че съм и отказваха да разберат. След това аз открих, че може да имам полза от това, да ме смятат за магьосник и затова не се опитвах повече. Обаче по някаква необяснима за мен причина, имам нужда от някого, който поне ще ме изслуша. Мислех си, че като учен именно ти си човекът, когото търся. Предполагам, че имам някаква необходимост поне да се опитам 1 да обясня как седят нещата. А освен това и някак си се презирам, защото се представям за нещо, което не съм.
— А какво си тогава? — попита Корнуол. — След като не си магьосник, какво си?
— Аз съм просто човек — каза Джоунс. — Не по-различен от теб. Обаче се случи така, че живея в един друг свят.
— Бърбориш за мой свят, твой свят — каза Корнуол, — а няма друг свят, освен този. Това е единственият свят, който имаме — аз и ти. Освен, ако разбира се не говориш за Царството Небесно, което е друг свят, но ми е много трудно да повярвам, че идваш от там.
— По дяволите — каза Джоунс, — какъв е смисълът на всичкото това? Трябваше да знам. И ти си толкова упорит и твърдоглав, колкото и другите.
— Тогава ми обясни — каза Корнуол. — Ти продължаваш да ми казваш кой не си. Сега искам да ми кажеш кой си ти!
— Тогава слушай внимателно. В началото, както и ти каза, имало само един свят. Не знам колко отдавна е било — може би преди стотици хиляди години — няма откъде да знаем. И тогава един ден нещо се случило. Не знам точно какво, никога не можем да знаем със сигурност какво точно е било и откъде е дошло. И тогава, на този ден, един мъж направил едно определено нещо — би трябвало да е бил само един мъж, защото това, което направил било толкова уникално, че нямало шансове повече от един човек да го е направил. Така или иначе, той го извършил или пък го изрекъл, или си го е помислил, или направил нещо такова. И от този ден нататък имало вече два свята, а не един — или поне възможност за съществуването на два свята, а не на един. В началото разликата помежду им била незначителна, но с течение на времето, разликата се увеличила и световете започнали да се различават. Трябвало е да се различават, защото са били несъвместими. Те или по-точно хората, които ги обитавали, следвали различни пътища. В началото имало един свят, а след това той се разделил на два. Не ме питай как се е случило или какви физически и метафизически закони са били отговорни за това, защото не знам, нито пък има някой, който знае. В моя свят има много малко хора, които изобщо знаят, че се е случило. Всички останали от тях, а те са милиони, изобщо не го предполагат. На тях изобщо никога не им е хрумвало, а и никога няма да има откъде да чуят, че се е случило.
— Магия — твърдо каза Корнуол. — Ето как се е случило.
— По дяволите, пак се започна. Само да се срещнеш с нещо, което не разбираш и веднага тази дума. Та ти си образован човек. Учил си с години.
— Шест — каза Корнуол. — Шест години, изпълнени с бедност и непрекъснато привеждане над книгите.
— В такъв случай, трябва да познаваш тази магия.
— Разбирам от магии повече от вас, сър. Изучавал съм магия. В Уалузинг трябва да я учиш. Предметът е задължителен.
— Но църквата.
— Църквата няма нищо против магията, а само срещу неправилното й използване.
Джоунс тежко седна на леглото си.
— Явно няма никакъв начин — каза той — аз и ти да разговаряме. Аз ти говоря за технологии, а ти ми казваш, че това е магия. Моторът бил дракон, фотоапаратът — злобно око. Казвам си; Джоунс, защо просто не се откажеш?
— Не разбирам за какво ми говориш — каза Корнуол.
— Да, предполагам, че не разбираш.
— Ти казваш, че светът се разделил — каза Корнуол. — Че някога е имало един свят и той се е разделил и след това имало два свята.
Джоунс кимна.
— Точно така стоят нещата. Трябвало е да бъде по този начин. Тук е твоят свят. В него няма технологии, няма машини. За последните петстотин, че и повече години, вие не сте напреднали технически. Вие дори не сте чували тази дума. Имали сме, разбира се и някои общи неща, които са ни се случили. Например възхода на Християнството. А как се е случило това, нямам никаква представа. Но тук вие не сте преминали през Ренесанса, Реформацията, Индустриалната Революция.
— Употребяваш термини, които са ми непознати.
— Съжалявам — каза Джоунс. — Май че малко се поувлякох. Моля за извинение. Нито едно от тези събития не са се случили тук, при вас не съществуват нито едно от тези повратни точки в историята. Има и още нещо. Тук вие сте запазили магията и народа от стария фолклор — истинските, живите същества. А в нашия свят те не са нищо повече от фолклор. В моя свят сме загубили магията и там тези същества вече не съществуват и ми се струва, че от това никак не сме спечелили.
Корнуол седна до него на леглото.
— Ти търсиш някакво обяснение за това разделяне на световете — каза той. — Аз обаче дори и за момент не приех тази налудничава история, която ми разказа, макар че трябва да призная, че съм озадачен от странните машини, които използваш.
