— От вас се научих — отвърна Уелингтън, върна се и седна на дивана.
— Представям си какво му е на стопанина на Белия дом — рече сенаторът. — Много му е дошло. Може би повече, отколкото може да понесе. Трябва да вземе толкова много решения. Да, адски много решения.
— Не му завиждам — каза Уелингтън.
— Най-ужасното нещо, което може да сполети човек — продължи сенаторът. — Като имаш предвид, че догодина предстоят избори. Постоянно ще си го мисли и това няма много да му помогне. Проблемът е, че трябва да каже нещо, да направи нещо. Всички други могат да си траят, но не и той.
— Искате да кажете, че аз не трябва да говоря и да правя нищо — рече Уелингтън. — Никога не използвайте такива завоалирани изрази, сенаторе. Това не ви се удава много добре.
— Ами, не зная — каза сенаторът. — Не можеш направо да кажеш на някого да си държи устата затворена.
— Ако тези хора наистина са от бъдещето…
— О, от бъдещето са, няма съмнение. Откъде другаде може да са дошли?
— В такъв случай няма как да сбъркате с тях — отвърна Уелингтън. — Те са наши потомци. Просто хлапета, които тичат вкъщи, след като са се ударили.
— Хм, не зная — рече сенаторът. — Макар че нямах предвид точно това. Въпросът не е в тях, а в Сам в Белия дом. Той е човекът, който трябва да направи нещо. Няма как да не допусне грешки и ние трябва внимателно да го наблюдаваме, за да ги преценяваме. Можем да се нахвърлим отгоре му заради някои от тях, заради други не можем. Възможно е дори да има неща, с които да ни се наложи да се съгласим — не трябва да сме прекалено неблагоразумни. Но в момента важното е самите ние да не се ангажираме с нищо. И двамата с теб знаем, че много хора искат да се кандидатират на изборите следващото лято, и аз мисля, че ти ще си онзи, който ще ги спечели. Някои от другите момчета ще решат, че откриват възможности в действията на човека в Белия дом, ще станат нетърпеливи и ще започнат да се изпускат. Казвам ти, Грант, хората няма да си спомнят кой е бил първи, а само кой се е оказал прав.
— Аз, разбира се, оценявам загрижеността ви — отвърна Уелингтън, — но разкарването ви дотук е било напразно, защото нямам намерение да заемам позиция. Не съм сигурен, че в момента изобщо има позиция, която може да се заеме.
Сенаторът вдигна празната си чаша и каза:
— Би ли ми налял още малко?
Уелингтън напълни чашата му и сенаторът отново се отпусна на стола си.
— Този въпрос — каза той — изисква продължително и задълбочено обмисляне. Още може да не е станало очевидно, но ще има позиции, които на практика ще молят някой да ги заеме, и човек внимателно трябва да ги огледа и подбере. Прав си като казваш, че онези хора били наши потомци. Ти си човек от стар и славен род и можеш да мислиш така, разбира се. Но не трябва да забравяш, че родословието на мнозина не е старо и славно и че тези хора, които съставляват огромната част от добрите стари Съединени щати, няма да дадат и пукната пара, че някои им били потомци. Възможно е това още повече да влоши положението. В последно време толкова много семейства си имат ужасни неприятности със собствените си преки потомци. През тунелите вече пристигнаха няколко милиона и продължават да се изливат. И макар че можем да вдигаме ръце в благочестив ужас и да се питаме как ще се погрижим за тях, действително сериозната реакция ще дойде, когато тези милиони започнат да оказват въздействие върху икономиката ни. Храната и други стоки внезапно могат да се окажат дефицитни, цените ще скочат, ще се появят проблеми с жилищата и с безработицата. Просто няма да има достатъчно стоки и макар че сега всичко това са само приказки, скоро няма да е така и всички обитатели на нашата прекрасна земя ще го почувстват. И тогава ще трябва да плащаме. И в този момент човек като теб ще трябва да избере позицията си и да проучи всички аспекти, преди да я заеме.
— Мили Боже — рече Уелингтън, — онова, което става… собствените ни потомци от бъдещето бягат при нас… а ние двамата седим тук и се опитваме да разработим сигурна, безопасна политическа позиция…
— Политиката — прекъсна го сенаторът — е много сложна и изключително практична работа. Трябва да гледаш на нея практично. Не можеш да си позволиш да подхождаш емоционално. Първото нещо, което трябва да запомниш, е никога да не подхождаш емоционално към нищо. Е, добре е да изглеждаш емоционален. Понякога това има известно въздействие върху електората. Но преди да си позволиш това, трябва вече внимателно да си обмислил всичко. Можеш да проявяваш емоции за ефект, но никога защото наистина си развълнуван.
— Така, както го казвате, не ми звучи много добре, сенаторе. На човек му остава малко гаден вкус в устата.
— Естествено, зная — отвърна старецът. — Познавам този вкус от собствен опит. Просто изключи мозъка си за него, това е всичко. Разбира се, чудесно е да си велик държавник и хуманист, но преди да станеш държавник, трябва да си мръсен политик. Първо трябва да те изберат. А това никога не може да стане, без да се почувстваш малко мръсен.
Той остави чашата на масичката до стола си, потърси с ръка бастуна си, откри го и тежко се надигна.
— А сега запомни — каза сенаторът. — Преди да кажеш каквото и да било, първо се свържи с мен. Може да се каже, че съм развил политически инстинкт за слабите места и рядко греша. Там горе на Капитолия научаваме разни неща. Имаме доста добри канали. Ще разбера, когато предстои да стане нещо, така че ще имаме време да го обмислим.
19.
Пресконференцията беше минала добре. Бяха подготвили телевизионното изявление на президента. Часовникът на стената показваше, че минава шест. Телетипите тихо продължаваха да тракат.
— Най-добре да си тръгваш — каза Уилсън на Джуди.
— Време е да затваряме кепенците.
— Ами ти?
— Ще поостана още малко. Вземи моята кола. Аз ще си повикам такси и ще я прибера от вас.
Той бръкна в джоба си, извади ключовете и й ги подхвърли.
— Когато дойдеш — рече Джуди, — качи се при мен да пийнем по нещо. Ще те чакам.
— Може да стане късно.
— Ако е прекалено късно, защо да си правиш труда да се прибираш? Миналия път си остави четката за зъби у нас.
— А пижама? — попита той.
— Че кога ти е трябвала пижама?
Уилсън лениво й се усмихна.
— Добре — съгласи се той. — Значи четка за зъби и без пижама.
— Може би така ще се компенсираш за днес следобед — каза Джуди.
— За какво днес следобед?
— Не си ли спомняш? За онова, което бях замислила.
— А, онова ли?
— Да, „а, онова ли“. Никога не съм го правила така.
— Ти си едно безсрамно хлапе. А сега, бягай.
— От кухнята ще пратят кафе и сандвичи в залата за пресконференции. Ако им се примолиш, все ще ти подхвърлят някоя коричка.
Той седна и я проследи с поглед. Тя вървеше уверено, но с изящество, което винаги го интригуваше и озадачаваше, сякаш беше фея, съзнателно опитваща се да се представи за земно същество.
Уилсън подреди на купчина разхвърляните по бюрото листове и ги отмести настрани.
Поседя неподвижно и се заслуша в странните шумове на сградата. Някъде звънеше телефон. Чуваха се стъпки. В залата за пресконференции някой пишеше на машина. Телетипите до стената продължаваха да тракат.
Всичко това бе лудост. Пълно безумие. Никой нормален човек не би го повярвал. Времевите тунели и
