озъбени завинаги усти.
На столове до огромното огнище седяха двама души, единият от които стана при влизането ни. Беше висок и сух, със слабо и тъмно лице — потъмняло, помислих си аз, докато го гледах, не толкова от слънце и живот на открито, колкото от мислите в главата му. Носеше тъмнокафяво расо, вързано леко през кръста с наниз от мъниста, а на краката си имаше груби сандали.
— Капитан Рос, това е отец Тък — представи го Сара Фостър.
Той протегна кокалеста ръка:
— Официално името ми е Хюбърт Джаксън, но предпочитам отец Тък. По време на скитанията си, капитане, съм чувал много за вас.
— Много ли сте скитали? — погледнах го аз. Бях виждал такива като него и преди и те не ми бяха харесали.
— Достатъчно много — кимна той — и винаги в търсене на истината.
— До истината понякога е много трудно да се достигне — забелязах аз.
— А това, капитане — бързо добави Сара, — е Джордж Смит.
Вторият мъж също се бе изправил и бе протегнал отпуснатата си ръка към мене. Беше тантурест дребосък с някакво нечисто излъчване, а очите му бяха млечнобели.
— Както виждате — каза Смит, — аз съм съвсем сляп. Ще ме извините, че не станах веднага, когато влязохте.
Стана ми неудобно. Не беше нужно да изтъква слепотата си.
Стиснах ръката му. Беше мека и отпусната каквато изглеждаше. Той веднага се върна опипом на стола си.
— Може би ще седнете на този стол — посочи Сара. — Напитките ще дойдат веднага. Знам какво искат останалите, но…
— Ако имате малко уиски — прекъснах я аз.
Седнах на стола, който ми бе предложила, тя се настани на друг и четиримата се озовахме заедно — събрани пред високата камина, заобиколени от главите на същества от десетина различни планети.
— Забравих — обърна се тя към мен, като видя, че ги разглеждам. — Извинявайте. Вие изобщо не сте чували за мене — докато получихте бележката ми, искам да кажа.
— Извинете, мадам.
— Аз съм балистичен ловец — представи се тя с повече гордост, според мене, отколкото поводът изискваше.
Положително бе забелязала, че не разбирам.
— Използвам само балистични пушки — обясни тя. — От тези, които стрелят с куршум, изтласкан от взрив. Това е единственият спортен начин за ловуване. Необходимо е да умееш добре да си служиш с пушката, а понякога и да си смел. Ако не уцелиш жизненоважната точка върху съществото, по което стреляш, то има възможност да се нахвърли върху тебе.
— Ясно — кимнах аз. — Спортна дейност. И вие, разбира се, я владеете до съвършенство.
— Не винаги е така.
Един робот внесе напитките и ние се настанихме по-удобно с чаши в ръце.
— Имам чувството, капитане — подхвана Сара, — че на вас това не ви допада.
— Нямам никакво мнение — отвърнах аз. — Нямам данни, които биха ми позволили да оформя мнението си.
— Но вие сте убивали диви същества.
— Няколко, но никога не съм бил воден от онова, което се нарича спортен инстинкт. Понякога за храна. Друг път, за да спася живота си. — Отпих от чашата си. — Не съм поемал рискове. Служа си с лазерна пушка. Тя ги прогаря дотогава, докато не сметна, че е достатъчно.
— Тогава вие не сте спортист, капитане…
— Не съм. Аз съм — нека кажем — бях ловец на планети. А сега изглежда вече съм излязъл в пенсия.
Докато седях там, се чудех за какво е всичко това. Сигурен бях, че не ме е поканила заради компанията ми. Не подхождах нито на стаята, нито на къщата. Не повече отколкото и останалите двама гости. Каквото и да се гласеше, те двамата щяха да участват в него и мисълта, че би могло да се събера с тях не ми вдъхваше никакъв ентусиазъм.
Тя навярно бе прочела мислите ми:
— Навярно се чудите, капитане, за какво става дума.
— М-м-м — кимнах аз, — мина ми подобна мисъл.
— Чували ли сте за Лорънс Арлън Найт?
— Скитника — досетих се аз. — Да, чувал съм. Истории, които се разказват за него. Това е било отдавна. Много преди моето време.
— А историите?
— Обикновените истории. Космически небивалици. Имало е и още има мнозина като него. Той просто е успял да привлече вниманието на разказвачите. Навярно заради името си. В него има нещо звучно. Като Джони Апълсийд1 или сър Ланселот2.
— Но сте чули…
— Че е преследвал нещо? Разбира се. Те всички преследват нещо.
— Но той е изчезнал.
— Който стои там достатъчно дълго време — обясних аз — и си навира носа в непознати области, рано или късно ще изчезне. Не може да не попадне на нещо, което да му види сметката.
— Но вие…
— Аз не се задържам дълго — продължих аз. — А и не съм изпадал в затруднено положение. Единственото, което търсех, бяха нови планети. Никакви Седем града на Сибола3, никакво мистично Елдорадо, никакви докарващи те до транс кръстоносни походи на душата.
— Вие ни се подигравате — обади се отец Тък. — Не обичам подигравчиите.
— Не съм искал да се подигравам — говорех все на Сара Фостър аз. — Космосът е пълен с легенди. Тази, която вие споменахте, е само една от многото. Забавно е да ги слушаш, когато си нямаш друга работа. А мога да добавя и че не обичам забележки от псевдосвещеник с мръсни нокти.
Оставих чашата си на масичката до стола и се изправих:
— Благодаря за почерпката. Може би някой друг път…
— Само минутка — спря ме тя. — Моля ви седнете. Извинявам се заради Тък. Но вие имате работа с мене, не с него. Имам предложение, което може би ще ви се стори привлекателно.
— Оттеглил съм се — подсетих я аз.
— Може би сте видели кораба на космодрума. През две клетки от мястото, където вие се приземихте.
— Да, видях кораба. И много го харесах. Ваш ли е?
Тя кимна:
— Капитане, имам нужда от човек, който да управлява кораба. Бихте ли се заели с тази работа?
— Защо точно аз? — попитах я. — Положително има и други хора.
— На Земята? — Тя поклати глава. — Колко квалифицирани космонавти мислите, че има на Земята?
— Предполагам, че не са много.
— Няма никакви — отсече тя. — Или почти никакви. Няма хора, на които бих могла да поверя този кораб.
— Нека се разберем. — Аз отново седнах. — Откъде знаете, че можете да поверите този кораб на мене? Какво знаете за мене? Откъде разбрахте, че съм пристигнал на Земята?
Тя ме погледна право в очите, като малко примижа, както навярно примижаваше, когато насочваше пушката си към нападащия я звяр:
— Мога да ви имам доверие, защото няма къде да отидете. Навсякъде из космоса ви търсят. Можете да намерите сигурност единствено, ако се придържате към кораба.
