— Не се тревожи за това — успокои го Джон. — Съвсем скоро ще знаем отговора. Важното е, ти се справи много добре. Остави ги да гадаят. Трябва да са силно озадачени. Реакциите ти не бяха типични за ситуацията и това ги разтревожи. Не знаят какво да мислят. Те са там горе сега, мъчейки се да направят психологически анализ.
— Няма значение какво е станало — намеси се Марта. — Не бива да го приемате така трагично. Това не е въпрос на живот и смърт.
— За мен е — каза Джейсън. — Както и за Червения облак. Не можем да ги оставим да поставят всичко под контрол.
— Но те може би нямат намерение да го правят — възрази Марта.
— Още една планета, която да овладеят — напомни и Джейсън. — Мислиш ли, че те ще пропуснат такъв шанс?
— Но планета — подхвърли Джон — с изчерпани ресурси. Те знаят, че планетата не разполага с ресурси. Нали те ги изчерпаха.
— Полезните изкопаеми, да — уточни Джейсън. — Полезните изкопаеми са изчерпани и по-голямата част от твърдите горива. Макар че те вероятно могат да използват минералните отпадъци от руините — не всички са се разпаднали от ръжда. Градовете ще бъдат като каменоломни за строителни материали. От изчезването им насам горите отново са се възстановили. Днес те са също така девствени както когато европейците са стъпили на континента. Същото важи и за останалата част от света. Земята се е върнала назад към праисторическите лесове. Огромно количество дървен материал за градеж и за огрев. Земята се е обновила. Тя отново е плодородна, каквато е била, преди човекът да направи първата бразда и да хвърли в нея семена. Морето е пълно с риба.
— Можем да се спогодим с тях — каза Марта. — Ако поговорим…
— Няма за какво да се договаряме — прекъсна я Джейсън с горчивина. — Можем да апелираме към доброто у тях, но не се надявам да откликнат.
По коридора се чуха провлачени стъпки. Джейсън скочи на крака.
— Езекия е — успокои го Марта. — Тачър го повика.
Езекия влезе в стаята.
— Нямаше кой да съобщи за пристигането ми — каза той. — Надявам се не греша като влизам.
— Разбира се, че не грешиш — каза Марта. — Благодаря ти, че дойде. Няма ли да седнеш?
— Няма нужда да сядам — отвърна Езекия с официален тон.
— По дяволите, Езекия! — ядоса се Джейсън. — Престани с тази твоя превзетост. Тук ти си един от нас.
— Благодаря ви, господин Джейсън — каза Езекия и седна на дивана. — Трябва да призная, че съм пристрастен по отношение на този човешки навик. В моя случай няма причина за това, но ми е приятно, макар и да подозирам, че моята радост е малко греховна. Казаха ми, че сте се свързали с хората, които пътуват насам. Като изключим проблема, възникващ с тяхното непосредствено пристигане, безкрайно съм заинтригуван от възможността да получа от тях известна информация как се е развила религията им и какъв е обектът на тяхната вяра. Ще бъде добре…
— Няма да бъде добре — сряза го Джон. — Не бива да се надяваш на нищо подобно. Не открих никакви свидетелства за религиозни вярвания докато бях на планетата им.
— Никакви свидетелства ли, сър?
— Никакви — кимна Джон. — Нямат църкви, нямат места за поклонение, нито питаят чувство на преклонение към някого или към нещо. Нямат свещенослужители, нито проповедници, нито жреци. И недей да се изненадваш толкова. Доказано е, че едно общество може да съществува и да благоденства, при това без каквато и да било религия. Фактически, преди изчезването на хората, ние вече живеехме почти без вяра. И ако продължаваш да се съмняваш, няма никакви доказателства, че липсата на религиозна вяра има нещо общо с изчезването на хората.
— Не ни интересува толкова в какво вярват или не вярват — каза Джейсън. — Нека да не се отклоняваме. Как можаха хората да разберат, че тук е останал някой. Това е въпросът. Джон, нали не си споменал случайно…
— Не. Сигурен съм, че не съм. Положих всички усилия да не им дам повод да мислят, че съм от Земята. Знам, че не съм се изпуснал…
— Но откъде тогава знаят? Никой от нашите хора не е бил там. Ако са били, щяха да ни кажат. Не е нещо, което биха скрили от нас. През всичките тези години се питахме какво ли е станало с хората. Това е въпрос, който винаги сме си задавали.
— Не ти ли идва наум, че хората може да са го научили от някои други разумни същества? Не сме си правили труда, докато пътувахме из галактиката, да крием откъде идваме или как пътуваме…
— Значи мислиш, че могат да знаят също така и за звездните ни пътешествия?
— Възможно е — предположи Джон. — Не забравяйте, че хората също са звездни скитници. Те имат своите кораби. Може да са посетили много планети. Знам, че са пътували между звездите. По време на своите пътувания може да са осъществили контакт с други разумни същества, между които и с такива, с които и ние сме били в контакт.
— Нашите контакти не бяха задоволителни.
— Може и техните да не са били. Но ако са установили някакъв контакт въобще с разумните същества, с които ние сме се срещали, едно от първите неща, които щяха да научат, е, че други като тях са посещавали планетата им, при това по съвсем различен начин от техния. Тези хора не са глупаци, Джейсън. Могат да съберат две и две.
— Но нали не си чул нищо такова? Дори и намек за това? През цялото време, докато си бил на планетата, не си чул нищо, нали?
Джон поклати глава.
— Само че все пак са открили Земята и няколко месеца след това са изпратили изследователски кораб да я посети. Трябва да разберете обаче, че не успях да проникна в техните държавни или научни кръгове. Всичко, което чух, беше мнението на обикновените хора.
— Мислиш ли, че ако правителството им е знаело за това, то е могло да го запази в тайна?
— Сигурно. Не знам по каква причина, но е напълно възможно. В света винаги е съществувала секретност.
Леко течение достигна до тях откъм коридора.
— Това е Червеният облак — надигна се Джейсън и отиде да посрещне стария си приятел, който в този момент влезе в стаята.
— Съжалявам, че те измъкнах така, Хорас — каза той, — но ги очакваме призори.
— За нищо на света не бих пропуснал такова бдение — каза Червения облак.
— Бдение?
— Разбира се. Обичай на старите варвари отвъд Голямата вода, а не приумица на индианците.
— Имаш предвид бдението до леглото на смъртника?
— Ала този път — каза Хорас, — смъртникът е една планета и един народ. Моята планета и моят народ.
— Възможно е да са се променили — обади се Марта. — Разполагали са с хиляди години, за да развият нов начин на мислене и нов морал, малко да поузреят. Това може да е — вече различна култура.
Джейсън поклати глава.
— От това, което ни каза Джон, не личи да е така. Той е прекарал известно време с тях и според него това е същата култура, малко по-напреднала може би, малко по-прецизна в действията си. Стереотипите трудно се променят. Една машина винаги влияе зле на човека. Тя го прави по-брутален. Той служи като буфер между себе си и обкръжението си и това е пагубно за него. Това поражда опортюнистични инстинкти и алчност, което дехуманизира човека.
— Изплашен съм — продума отново той, — ако това е, което искате да чуете от мен.
— Изпратих кану нагоре по реката — каза Червения облак — да съобщи на Стенли. Нали така се казваше? Не разбирам защо си създаваме грижи с него…
— Проблемът засяга всички нас. Той има право да бъде тук, стига да пожелае. — Спомни си каква измишльотина каза. Били сме „временен фактор“…
