След него изведоха и Нефер. Тя искаше да отиде във вътрешните зали на двореца след Миринри, но грубата ръка на войника, вървящ наред с нея, се впи в нежното рамо на девойката и я отблъсна.
— Пусни ме! — гневно извика девойката. — Ти нали чу, че е заповядано да ме пуснат на свобода?
— Нима? — злорадо се засмя войникът. — Ще успееш, ще успееш!
И натискайки рамото на Нефер с желязната си ръка, той я тикаше напред. На завоя зад стената към него се присъединиха още няколко въоръжени хора като заобиколиха треперещата с цялото си тяло девойка, те я поведоха по шумните улици на Мемфис.
15. В подножието на престола
Необходимо е да се върнем назад и да разкажем на читателя какво стана наскоро преди това в двореца. Разбира се, извеждането на Миринри от затвора беше дело на Нитокрис. Щом девойката узна, че Миринри не е избягал, както й беше казано от прислужника, а изнемогва в подземната тъмница, тя се спусна в покоя, дето фараонът се занимаваше с държавни работи, и поиска обяснение.
Смутен от упреците й, фараонът отстрани нежеланите свидетели — чиновника и писаря — и пристъпи към преговори с любимата си дъщеря.
— Ти ме излъга, ти ме излъга! — викаше гневно Нитокрис. — Аз доведох в дома ни човека, който спаси живота ми, а ти го хвърли в смраден гроб!
— Той е враг на нашия дом! — твърдеше фараонът.
— Направи го наш приятел и той ще бъде щит между нас и гнева на народа!
Пепи побледня. Тази мисъл не му беше дохождала още в главата.
Да, може би девойката е права!
Досега той беше се опитвал да задави явното недоволство на народа със свирепи средства. Изпращаше на заточение размириците в ужасните ливийски рудници или масово ги избиваше. А вълните на общата ненавист все растяха и растяха и отвсякъде в двореца се стичаха сведения, че целият Египет ще бъде обхванат от народни вълнения… Няма на кого да се надява, тъй като всички слуги са продажни. Достатъчно беше да се появи един призрак от миналото, достатъчно беше да дойде от пустинята някакво си момченце и народът вече ще има знаме, около което ще се събере за миг!
Пепи уморено притвори очи.
Да, в лош, в лош час стана всичко това! — помисли той. — Ако аз не изоставех трупа на брат ми Тети на бойното поле, може би короната на Египет би ми се паднала по законен път. Тя нищо не ми донесе освен тревоги…
— Е, какво, татко? Нима ти що опозориш дома си с тайно убийство? Нима ти ще допуснеш народът ти да каже, че твоята дъщеря е измамила и хванала в примка съперника ти, а ти си станал негов палач?
Нитокрис беше цяла в огън, много възбудена: тя лошо спа тази нощ, вълнувайки се за участта на Миринри, ровейки се в догадки какво е заставило юношата да напусне двореца, а сега, когато знаеше, че Миринри изнемогва в тъмницата, очаквайки всеки миг смъртта, нервите на Нитокрис вече едва издържаха. Но тя се срамуваше да открие на баща си тайната на сърцето си, за пръв път докоснато от крилото на богинята на любовта, страстната и същевременно трагична Хатор, египетската Афродита.
Пепи беше вече овладян от други мисли: Всъщност ще произлезе нов смут. Трябва най-сетне да се види що за кученце ще полази по стъпалата на трона. Но, разбира се, то ще може да се отритне всеки момент и… да се унищожи така, че никой да не узнае. По-далеч от двореца…
— Нека бъде по твоему! — каза със студен глас фараонът, обръщайки се към дъщеря си. — Ти знаеш ли, че този юноша уверява, че е син на моя починал брат, великия фараон Тети? Ние ще му окажем достоен прием. Заповядай да приготвят пиршествената зала, дай нареждане да доведат твоя спасител тук, да му се дадат чисти дрехи, защото той, струва ми се, е странствувал по Мемфис под маската на просяк…
Нитокрис, зарадвана, побърза да излезе от покоите на баща си и направи нужните разпореждания, като не забеляза ироничния тон на Пепи и мрачните му погледи.
Едва се отдалечи тя, когато се разтвори завесата, която делеше наполовина работния кабинет на фараона, и се показа върховният жрец на богиня Птах-Хер-Хор. Като го видя, фараонът още повече се намръщи.
— Син на Слънцето — каза Хер-Хор, — ти се колебаеш? Ти се боиш да стъпчеш гадината, пълзяща към трона ти?
— Може би той е син на Тети? — замислено каза Пепи.
— Макар да бъде и така… Той е бунтовник и престъпник! Докато той е жив, ти няма да си в безопасност. И ако откажеш да унищожиш Миринри, то внимавай, фараоне богиня Птах може да отвърне лика си от тебе.
— Това значи, че върховният жрец на тази богиня ще започне да настройва народа против мене? — полунасмешливо, полузаплашително попита фараонът.
Сетне той горещо извика:
— Вие, жреците, ме омотахте в мрежите си! Вие бяхте, които ми нашепвахте честолюбиви мисли, когато на престола стоеше още Тети, ненавистен вам — защото той не ви даваше да грабите народа! Вие заведохте в капан войската на Тети. А сега заплашвате с гибел и мен!
Хер-Хор мълчаливо изслуша упреците на фараона: не за пръв път през царуването на вечно колебаещия се Пепи ставаха подобни стълкновения. И всеки път победител излизаше този, който имаше по- силна воля — скромният жрец на второстепенната богиня.
… Четвърт час по-късно Миринри, като изми умореното си тяло във водите на разкошната къпалия и се облече в костюм на воин от висш чин, със замряло сърце пристъпи прага на приемната зала.
Чуха се тежките стъпки на телохранителите на фараона. Раздаде се звук на рог, известяващ приближаването му.
— Склонете се, склонете се на колене! — викаше глашатай. — Иде повелителят! Склонете главите си в праха!
На прага се показа Пепи — висок старец с бронзово лице, също като че с маска.
— Дръзкий! — извика един от войниците, като хвана за робата мълчаливо стоящия Миринри.
— Какво искаш? — извика гневно Миринри.
— Ти заслужаваш смърт! Ти не отдаде нужната почит на господаря! На колене! Падни в праха и чакай решението на участта си от господаря!
Други воини заобиколиха юношата.
— Долу ръцете! — отхвърли от себе си първия воин Миринри, в когото закипя всичката кръв.
С един скок той се изтръгна от кръга на стражата. Оръжие той нямаше. Но до него имаше масивен бронзов съд. Като перце го издигна Миринри и първият приближил се до него войник падна на земята със смачкана глава. Воините се хванаха за мечовете и лъковете си.
Пепи безстрастно гледаше тази сцена… Но изведнъж сянка мина по лицето му, то трепна и той каза на войните:
— Сложете мечовете в ножниците си и стрелите в колчаните! А ти, юноша, приближи до мен.
Като хвърли настрана бронзовия съд, Миринри безстрашно мина между редовете воини и се приближи до господаря на съдбините на Египет.
16. Лице срещу лице
Страстната любов към прекрасната Нитокрис и стремежът да се качи на трона на баща си, макар за това да прескочи трупа на Пепи — ето двете чувства, които се бореха в душата на Миринри, когато, поканен от фараона, той заедно с дъщеря му влезе в пиршествената зала. Победи любовта: през време на пиршеството, в течение на което Миринри дълго време се намираше до любимата девойка, слушаше гласа й, гледаше в очите и чувството му към Нитокрис така се разпали в сърцето му, че там, струваше му се, не остана място за други чувства.
Имаше моменти, когато Миринри забравяше всичко на света и ако стоящият тук Пепи не беше потънал в мрачни и злобни мисли, той би забелязал как очите на дъщеря му пламваха, когато се срещаха с очите на юношата, и как трепереше ръката й, когато случайно се докоснеше до рамото на Миринри.
