Губернаторът го изгледа мрачно.
— Ако искам да изпълня дълга си, трябва да ви окова във вериги и да ви изпратя в Англия, за да ви обесят.
Капитан Блъд остана невъзмутим.
— Вашето първо задължение е да запазите колонията, на която сте губернатор. Помислете каква опасност я грози. И опасността е толкова близка, че дори секундите са от значение. Наистина ще направим добре да не губим време.
Губернаторът погледна Макартни. Изразът върху лицето на Макартни беше толкова празен, колкото и мозъкът му. Тогава дамата, която дотогава бе седяла като изплашен и ням свидетел, се изправи внезапно. Също като съпруга си тя беше висока, костелива, а тропическият климат преждевременно я бе състарил и отнел красотата й. Но явно, както помисли Блъд, не беше успял да й отнеме разума.
— Джеймз, как можеш да се колебаеш? Помисли какво ще стане с жените — жените и децата, — ако тези испанци слязат на брега. Спомни си какво направиха в Бриджтаун.
Губернаторът стоеше с наведена към гърдите брадичка и се мръщеше мрачно.
— Въпреки това не мога да сключа съюз и не мога да преговарям с хора, поставени извън закона. Дългът ми е ясен. Напълно ясен. — В тона му прозвуча решимост.
— Fiat officium, ruat coelum19 — каза капитан Блъд, който имаше склонност към класически изрази. Той въздъхна и се изправи на крака. — Ако това е последната ви дума, не ми остава друго, освен да се сбогувам и да си вървя. Нямам намерение карибската ескадра да ме завари неподготвен.
— Няма да напускате — каза остро полковникът. — По този въпрос дългът ми също е ясен. Повикай стражата, Макартни.
— Ей, не правете глупости, полковник. — Капитан Блъд спря Макартни с жест.
— Не съм глупак, сър, и зная как трябва да постъпя. Трябва да изпълня дълга си.
— И вашият дълг изисква да отвърнете толкова подло на ценната услуга, която ви направих, като ви предупредих? Помислете малко, полковник.
Отново жената на полковника се намеси в подкрепа на Блъд — и се намеси страстно, като явно съзнаваше значението на единствения действително важен въпрос.
Отчаян, полковникът отново се отпусна на стола си.
— Но не мога. Няма да се договарям с някакъв бунтовник, разбойник, пират. Достойнството на моя пост…аз…аз не мога.
В душата си капитан Блъд изруга глупостта на правителствата, които изпращаха такива хора да ги представляват в отвъдморските владения.
— Предполагате ли, че достойнството на вашия пост ще възпре испанския адмирал?
— А жените, Джеймз! — отново му напомни неговата съпруга. — Наистина, Джеймз, в този миг на крайна необходимост — когато цяла ескадра се приближава, за да те нападне, — негово величество сигурно би одобрил решението ти да се възползуваш от всяка помощ.
Така започна тя и така продължи, а сега и Макартни се присъедини към нея против тесногръдото упорство на негово превъзходителство, докато накрая губернаторът бе принуден да пожертвува достойнството си в името на целесъобразността. Все още с неохота той попита мрачно какви са условията на пиратите.
— За себе си — каза Блъд — не искам нищо. Ще организирам отбраната заради кръвта, която тече във вените ми. Но когато отблъснем испанците, ще поискам по сто реала за всеки от моите хора. Имам двеста души.
Негово превъзходителство се възмути.
— Двадесет хиляди реала!
Той се забрави и дотам забрави достойнството си, че започна да се пазари. Но Блъд остана твърд и накрая бе постигнато съгласие за определената сума.
Още същия следобед той се зае да организира отбраната на Сейнт Джон.
Форт Бей е залив, дълъг около две мили и към една миля в най-широката си част. Стеснява се малко при устието и наподобява гърло на бутилка. В средата на това гърло има тясна пясъчна плитчина, която по време на много силен отлив се открива отчасти и от двете й страни остават канали. Южният канал е безопасен само за плиткогазещи кораби; тесният северен канала обаче, при чието устие сега „Арабела“ беше хвърлил котва, никога не оставаше по-плитък от осем фатома и понякога тази дълбочина се увеличаваше от слабите приливи на морето, така че той оставаше единствен вход към залива.
Крепостта, разположена върху едно малко възвишение на северния нос, пазеше този канал. Тя беше квадратна, тумбеста, назъбена постройка от сив камък и въоръжението й се състоеше от дванадесет стари малки оръдия и шест топа с обсег от две хиляди ярда20; тези оръдия предизвикваха презрение у капитан Блъд.
Той ги допълни с дванадесет малки оръдия от по-съвременен тип, които свали на брега от „Атревида“.
Свали още дванадесет оръдия от испанския кораб, включително и две дванадесетфунтови. Но тяхното предназначение бе друго. На около петдесет ярда от крепостта, на края на носа, се залови да изгражда землено укрепление, и то с такава бързина, че полковник Кортни разбра какви са методите на пиратите и в какво се крие тайната на успехите им.
За тази цел Блъд свали на брега стотина души от хората си и ги накара да работят почти голи под изгарящото слънце. Към тях добави триста бели и още толкова негри от Сейнт Джон — почти цялото му работно мъжко население — и ги накара да копаят, да издигат насипи и да пълнят плетени кошове, за чиято направа бе впрегнал жените. Други бяха изпратени да секат дървета, да вадят чимове и да ги превозват до мястото на работата. През целия следобед носът гъмжеше като мравуняк. До залез слънце всичко беше готово. На губернатора това му се видя като някакво чудо. За шест часа под ръководството на Блъд и благодарение на неизчерпаемата му воля беше построено още едно укрепление, което, ако беше строено по обичайните методи, не можеше да се издигне за по-малко от седмица.
Но укреплението беше не само построено и въоръжено с останалите дванадесет топа, свалени от „Атревида“, и шест мощни оръдия, донесени от „Арабела“; то беше така умело замаскирано, че откъм морето никой не би могъл да подозре какво се крие там. Отпред беше покрито с чимове и се сливаше с брега; върху него се издигаха кокосови палми; групички бели акации и храсти закриваха толкова сполучливо разположението на оръдията, че те не се виждаха от половин миля.
Полковник Кортни сметна, че много труд е хвърлен на вятъра. Защо трябваше да се прикриват укрепления, чийто вид можеше да възпре нападателите?
Блъд му обясни:
— Ако се уплаши, само ще отложи нападението за време, когато няма да бъда тук да ви защищавам. Имам намерение или да го разбия, или да му нанеса такива вреди, че в бъдеще да остави на мира британските колонии.
Тази нощ Блъд спа на борда на „Арабела“, хвърлил котва край носа. На сутринта Сейнт Джон се събуди и разтревожи от звука на ожесточен артилерийски огън. Губернаторът помисли, че испанците са вече дошли, и изскочи от дома си по нощница. Стреляше се обаче от новото укрепление и огънят беше насочен по лишения от мачти корпус на „Атревида“, закотвен отпред и отзад напреки на тесния проход, точно в средата на канала.
Губернаторът се облече набързо, качи се на кон и отиде с Макартни до стръмния бряг. Щом пристигна, и стрелбата спря. Корпусът, надупчен от гюлета, потъваше бавно и когато разяреният губернатор скочи от коня край земленото укрепление, се скри цял под водата с шумно клокочене. Губернаторът запита разгорещено капитан Блъд, който с неколцина от своите хора наблюдаваше края на „Атревида“, що за лудост е това. Разбираше ли капитан Блъд, че е затворил напълно входа към пристанището за всички кораби освен за тия, дето газят съвсем плитко?
— Точно това беше целта — отвърна Блъд. — Помъчих се да намеря най-плитката част на канала. Корабът потъна на шест фатома и намали дълбочината само на два.
Губернаторът сметна, че му се подиграват. Пребледнял от гняв, той попита защо е предприета подобна безумна постъпка, и то без да се посъветват с него. С нотка на отегчение в гласа капитан Блъд обясни това,
