което бе повече от очевидно. Обяснението уталожи гнева на губернатора. Но подозрителността на този човек с толкова ограничено въображение не беше успокоена напълно.
— Но щом единствената ви цел е била да потопите корпуса, защо, по дяволите, изхабихте толкова барут и гюлета? Защо просто не го пробихте?
Блъд повдигна рамена.
— Малко артилерийски упражнения. Съчетахме две цели в една.
— Артилерийски упражнения? — Негово превъзходителство беше вбесен. — На такова разстояние? Какви ми ги разправяте, човече?
— Ще разберете по-добре, когато пристигне дон Мигел.
— Искам сега да разбера. И ще разбера. Гръм да ме тресне! Забележете, че тук, в Антигуа, аз командувам.
Блъд се раздразни. Не можеше спокойно да понася глупаци.
— Щом моята цел не ви е ясна, май способността ви да командувате стои по-горе от вашата схватливост. Междувременно има други въпроси, които трябва да се уредят, а време няма.
С това той се извърна и остави губернатора да пелтечи. Блъд бе изследвал брега и бе намерил едно удобно заливче, познато под име го Уилоубис коув, отдалечено на около две мили, където „Арабела“ можеше да се скрие и в същото време да бъде наблизо, за да могат Блъд и хората му да останат на борда. Това поне беше добра новина за полковник Кортни, който се плашеше от мисълта пиратите да бъдат разквартирувани в града. Блъд настоя хората му да бъдат снабдени с продукти и поиска петдесет глави добитък и двадесет свини. Губернаторът беше склонен да се пазари, но го обориха с думи, които съвсем не подобриха отношенията между двамата мъже. Животните бяха своевременно доставени и през следващите дни пиратите се превърнаха в истински буканери; на брега на Уилоубис коув бяха запалени огньове и на тих огън опушиха месото на закланите животни заедно с голям брой костенурки, които авантюристите изловиха в околностите.
Три дни изминаха в подобни мирни занимания, докато генералният управител започна да се пита дали цялата работа не е някаква дяволска измама с цел да се прикрият престъпните намерения на капитан Блъд и пиратите му. Блъд обаче обясни закъснението. Дон Мигел не се е решил да отплава без „Атревида“, преди да изостави всяка надежда, че дон Висенте де Касанегра ще се присъедини към него.
Изминаха още четири дни, през всеки от които генералният управител отиваше на кон до Уилоубис коув, за да даде израз на съмненията си с подпитващи въпроси. С всеки нов ден разговорите ставаха все по- язвителни. И всеки път Блъд все по-ясно изтъкваше пред губернатора, че не вижда никаква надежда за колониалното бъдеще на страната, която така безразборно подбира губернатори за отвъдморските си владения.
Ескадрата на дон Мигел се появи край Антигуа точно навреме, за да предотврати открития разрив между генералния управител и съюзника му пират.
Един от хората, оставени на стража в земленото укрепление, донесе новината в Уилоубис коув рано в понеделник сутрин и капитан Блъд свали стотина души от кораба и ги отведе към скалистия бряг. Волверстон остана да командува „Арабела“. Огл, опасният артилерист, вече се бе настанил със своите хора в крепостта.
На около шест мили навътре в морето, под засилващия се северозападен вятър, който намаляваше горещината на сутрешното слънце, четири величествени кораба с разпънати платна плаваха право към пристанището на Сейнт Джон, а от върха на всяка гротмачта се вееше кастилско знаме.
Капитан Блъд ги наблюдаваше през телескоп от парапета на старата крепост. До рамото му, придружен от Макартни, беше застанал генералният управител, който най-после се убеди, че испанската заплаха е действителност.
По това време дон Мигел командуваше „Вирхен дел Пилар“21, най-добрия и мощен кораб, на който бе плавал, след като преди няколко месеца Блъд бе потопил „Милагроса“. Той беше голям галеон с черен корпус и четиридесет оръдия, включително и няколко тежки оръдия с обсег от три хиляди ярда. Два от другите три кораба, макар и по-малки, бяха също мощни фрегати с по тридесет оръдия, докато последният представляваше едномачтов кораб с десет оръдия.
Блъд затвори телескопа и се приготви за действие в старата крепост. Новото укрепление засега беше оставено в бездействие.
След половин час сражението започня. Напредването на дон Мигел се отличаваше със същата привързаност, която Блъд помнеше от едно време. Той не направи опит да намали платната си, докато не достигна на около две хиляди ярда. Без съмнение смяташе, че заварва колонията неподготвена и че остарелите оръдия на форта й едва ли ще се окажат опасни. Въпреки това трябваше да се справи с тях, преди да влезе в пристанището. За да бъде сигурен, че лесно ще ги унищожи, той продължи да се приближава, докато Блъд изчисли, че галеонът се намира на хиляда ярда.
— Гръм и мълнии! — каза Блъд. — Той смята да се доближи на един пистолетен изстрел или пък мисли, че крепостта въобще не представлява опасност. Събуди го, Огл. Поздрави го.
Артилеристите на Огл следяха приближаването и внимателно се прицелваха с дванадесетте оръдия от „Атревида“. Наоколо стояха пирати с фитилени палници, дотиквачи и съдове с вода, за да помагат на мерачите.
Огл даде заповед и дванадесетте оръдия изгърмяха като едно с оглушителен рев. От толкова близко разстояние дори петфунтовите гюлета на сравнително малките оръдия причиниха дребни повреди на два от испанските кораби. Още по-голям беше моралният ефект от залпа, който изненада тези, които искаха да изненадат. Адмиралът веднага сигнализира корабите да се върнат. При тази маневра те изстрелваха залп след залп по укреплението и в течение на няколко минути то се превърна в същински вулкан и сред летящите камъни и срутващите се стени се издигна гъста колона дим и прах. Заслепени от него, пиратите не виждаха какво правят испанците. Но Блъд се досети и в кратката пауза преди втория залп изтегли всички хора от крепостта в закритията зад нея.
След това той отново ги изведе в повредената крепост, която за известно време нямаше от какво да се страхува, и започнаха да действуват старите оръдия на Сейнт Джон. Малките оръдия стреляха наслука през облака прах, който ги скриваше, само за да покажат на испанците, че крепостта още живее. Когато се вдигна облакът, заговориха петфунтовите оръдия; по две и по три, те внимателно се прицелваха в корабите, които сега плаваха по вятъра. Нанесоха малки повреди, но това не беше толкова важно, колкото да се привлече вниманието на испанците.
Междувременно артилеристите се занимаваха с оръдията от „Атревида“. Изляха съдовете с вода върху тях и ги презаредиха с помощта на зарядни торбички, шомполи и дотиквачи.
Генералният управител стоеше без работа сред тази трескава дейност и по едно време запита защо се хаби така на вятъра барут с тази игра на стрелба, докато в земленото укрепление има дългобойни оръдия, които могат да бият по испанците с двадесет и четири и тридесетфунтови гюлета. Като получи уклончив отговор, той премина от намеци към заповеди; тогава го помолиха да не пречи на грижливо подготвените планове.
Кавгата бе предотвратена от испанците, които нападнаха отново, и всичко се повтори както преди. Отново крепостта беше обстреляна и този път двама негри бяха убити, а петима пирати ранени от камъни въпреки предпазните мерки на Блъд да ги изведе от крепостта, преди да бъдат дадени залповете.
Когато и второто нападение беше отбито и испанците отново се оттеглиха, за да презаредят, Блъд реши да извади оръдията от крепостта, където още пет-шест залпа можеха да ги затрупат напълно. За тази цел в оръдията се впрегнаха направо негри, пирати и хора от охраната на Антигуа. Дори така измина цял час, докато ги освободят от отломките и ги разположат зад крепостта, откъм сушата, където Огл и хората му отново ги заредиха и се прицелиха. Междувременно сградата на крепостта послужи да закрие операцията от испанците, когато се приближиха за трети път. Сега англичаните задържаха огъня, докато още една буря от метал се стовари върху разбитите, но празни крепостни валове. След това крепостта представляваше безформена купчина отломки, а малката армия, скрита зад развалините, чу как испанците ликуват, понеже бяха убедени, че всичко е решено, тъй като нито един изстрел не отвърна на бомбардировката им.
Гордо, уверено, дон Мигел продължи да напредва. Сега нямаше нужда да се отдалечава, за да презареди оръдията си. Следобедът беше вече напреднал и той смяташе да настани хората си в Сейнт Джон, преди да падне нощта. Мъглата от дим и прах прикриваше от погледа на врага новите позиции на
