защитниците, но в същото време отблизо зорките очи на пиратите виждаха през нея. „Вирхен дел Пилар“ беше на петстотин ярда от устието на залива, когато шест оръдия, заредени с джепане, пометоха палубите му с убийствен огън и повредиха въжетата му. Тозчас ги последваха шест по-малки оръдия, заредени по същия начин, и макар огънят им да не беше толкова ефикасен, те засилиха объркването и тревогата от неочакваното нападение.
В последвалото затишие дочуха звук на тръба от борда на „Вирхен“, която разнасяше заповедите на адмирала до другите кораби от ескадрата му. Тогава, докато бързаха да завият, испанците се отклониха за миг от курса си с изложени флангове. Блъд даде сигнал и две по две останалите заредени оръдия изпратиха петфунтовите си гюлета да търсят дървените стени на испанските кораби. Няколко изстрела нанесоха поражения, а едно сполучливо отправено гюле строши гротмачтата на едната фрегата. Понеже беше повредена и бързаше отчаяно, тя се сблъска с едномачтовия кораб и преди двата кораба да се разделят и последват другите, палубите им бяха пометени няколко пъти с джепане от набързо охладените и презаредени оръдия.
Огънят спря и Блъд, който дотогава се прикриваше заедно с другите, най-после се изправи, тъй като поне в момента работата беше привършена. Той погледна удълженото, тържествено лице на полковник Кортни и се изсмя:
— Бога ми! Ето още едно избиване на невинни!
Генералният управител му се усмихна кисело:
— Ако бяхте постъпили, както аз исках…
Блъд го прекъсна безцеремонно:
— Гръм и мълнии! Не сте ли доволен? Ако бях постъпил както вие искахте, досега щях да съм разкрил всичките си карти на масата. Пестя козовете си, докато адмиралът заиграе, както аз искам.
— А ако адмиралът не заиграе така, капитан Блъд?
— Ще заиграе, първо, защото е такъв по природа, и второ, защото няма друг начин за игра. И така, можете да си отидете у дома и да спите спокойно, като се доверите на провидението и на мене.
— Не ми харесва много това сдружение, сър — каза ледено губернаторът.
— Но ще ви хареса. Заклевам се, че ще ви хареса. Защото ние с провидението вършим големи работи, когато работим заедно.
Един час преди залез испанците легнаха в дрейф на около две мили в открито море и се успокоиха. Жителите на Антигуа, бели и черни, бяха освободени от Блъд и отидоха да вечерят — всички, с изключение на около четиридесет души, които останаха за всеки случай. После неговите пирати седнаха под открито небе да вечерят с изобилие от месо и ограничени дажби ром.
Слънцето се потопи в изумрудените води на Карибско море и също като след загасяне на лампа внезапно настъпи мрак, мек, виолетов мрак на безлунната нощ, осветявана от безброй звезди.
Капитан Блъд се изправи и подуши въздуха. Северозападният бриз, който на смрачаване бе затихнал, отново се засилваше. Заповяда да загасят всички огньове и светлини, за да поощри това, на което се надяваше.
А там в морето, в елегантната кабина на „Вирхен дел Пилар“, гордият, благороден, храбър и некадърен адмирал на карибската ескадра свика военен съвет, който всъщност не беше съвет, защото бе свикал своите командири само за да им наложи волята си. В полунощ, когато всички в Сейнт Джон са заспали с убеждението, че до сутринта не ще има ново нападение, под закрилата на мрака те ще се промъкнат покрай крепостта с изгасени светлини. Зората ще ги завари хвърлили котва в залива на около една миля от града, с оръдия, насочени към него. Това ще бъде мат за жителите на Антигуа.
Испанците се заеха да изпълняват тези нареждания, разпънаха платна под благоприятния вятър, като ги посвиха, за да намалят клокоченето на водата под носовите им части, и тихо се отправиха напред през кадифения мрак. С „Вирхен дел Пилар“ начело достигнаха входа на залива и навлязоха в по-тъмните води между потъналите в сянка скалисти брегове от двете страни. Тук цареше мъртва тишина. Не се виждаше никаква светлина освен на далечната фосфоресценция там, където водата достигаше брега; никакъв шум не нарушаваше тишината с изключение на мекото шумолене на водата покрай корабните корпуси.
На двеста ярда от крепостта и мястото, където беше потопена „Атревида“, за да задръсти канала, „Вирхен дел Пилар“ продължаваше да напредва; фалшбордовете му бяха изпълнени с мълчаливи, застанали нащрек мъже, а дон Мигел се бе облегнал неподвижно като статуя върху парапета на кърмата. Бяха на една линия с укреплението и той смяташе победата за спечелена, когато внезапно килът задра, корабът продължи още няколко ярда, като се разтърсваше, докато накрая сякаш някаква чудовищна ръка в дълбините под него го хвана и задържа, а над главата му, под напора на вятъра, на който корабът вече не се поддаваше, платната плющяха под съпровода на скърцащите въжета и тракащите скрипци.
И тогава, преди още адмиралът дори да предположи какво се е случило, мракът откъм левия борд се разкъса от огън, тишината беше разбита от гърма на оръдия, трошене на дъски и трясък от падащи рей — оръдията, свалени от „Арабела“ и държани досега в замаскираното укрепление, изстреляха тридесет и две фунтовите си гюлета в испанския флагмански кораб от безмилостно късо разстояние. Убийствената точност на тези оръдия може би щеше да покаже на полковник Кортни защо капитан Блъд бе предпочел да потопи „Атревида“ с оръдеен огън, вместо да пробие дъното му. По този начин той бе получил данни за точното разстояние, а това му позволяваше да стреля безпогрешно в тъмнината.
В отговор „Вирхен дел Пилар“ изстреля наслуки един залп, преди адмиралът да напусне разбития, надупчен кораб, който се държеше над водата само защото бе заседнал върху корпуса на „Атревида“. Заедно с оцелелите си хора дон Мигел се качи на борда на фрегатата „Индиана“, която не успя да спре навреме и се блъсна в кърмата му. Понеже се движеше много бавно и капитанът й бързо съобрази да прибере малкото платна, които беше разпънал, тя не претърпя други повреди освен строшения си бушприт.
За тяхно щастие в този момент оръдията на брега се презареждаха. В този кратък отдих „Индиана“ прие на борда си бежанците от флагманския кораб, а едномачтовият кораб, който плаваше след нея, разбра положението, веднага разпъна всичките си платна, извади греблата си и изтегли „Индиана“ за кърмата на открито, където другата фрегата лежеше в дрейф и стреляше наслуки по смълчано го землено укрепление на скалистия бряг. Единственият ефект от тази стрелба беше да издаде месторазположението си на пиратите и скоро след това оръдията загърмяха отново, но този път вече не в залпове. Един изстрел повреди още повече „Индиана“, като строши кормилото й; затова, след като беше извлечена от залива, другата фрегата трябваше да я вземе на буксир.
Двете страни прекратиха огъня и мирът и тишината на тропическата нощ щяха отново да се възцарят над Сейнт Джон, ако целият град не се бе надигнал и бързаше към скалистия бряг за новини.
Когато се зазори, единствените кораби, които се виждаха по сините води на Карибско море от Антигуа, бяха „Арабела“ с червения си корпус, хвърлил котва в сянката на скалите, за да прибере оръдията си, с които бе услужил на защитниците, и повреденият „Вирхен дел Пилар“, наклонен силно на десния си борд, там, където бе заседнал върху потопения корпус на „Атревида“. Около флагманския кораб кръжеше цяла флотилия от малки лодки и канута, в които пиратите спасяваха всеки предмет с известна стойност, намерен на борда му. Те свалиха всичко на брега: оръжия и скъпи брони, позлатен сервиз, златни и сребърни съдове, два обковани със стомана сандъка, които вероятно представляваха касата на ескадрата и съдържаха около шест хиляди реала, скъпоценности, дрехи, ориенталски килими и скъпи брокати от голямата кабина. Всичко това беше струпано до крепостта, за да бъде разделено по-късно съгласно договорните условия на пиратите.
Когато завърши пренасянето, до ниските скали бяха доведени четири мулета, които застанаха до скъпоценната купчина.
— Какво е това? — попита Блъд, който се намираше там.
— От негово превъзходителство генералния управител — отговори негърът мулетар — за пренасяне на ценностите.
Блъд се стъписа. Когато се съвзе, той каза:
— Много съм признателен. — И нареди мулетата да бъдат натоварени, и отведени до брега при лодките, които трябваше да отнесат плячката на борда на „Арабела“.
След това отиде да посети губернатора.
Поканиха го в една дълга, тясна стая, където в единия край висеше портрет на негово бившо величество
