Две стъпала водеха надолу към пода на къщата, който беше под нивото на улицата. Капитан Блъд се спусна по тях и влезе в стаята, където въздухът смърдеше на застоял тютюнев дим и се разнасяше неприятна миризма от малката газена лампа. Жената го последва и затвори вратата. И тогава, преди капитан Блъд да се извърне, за да разгледа обстановката на слабата светлина, някой го удари силно по главата с нещо тежко. Ударът го зашемети веднага и той се просна замаян и безсилен върху нечистата гола земя на пода.
В същия миг женски писък разкъса рязко тишината, но веднага беше приглушен в неразбираемо гъргорене.
Веднага, преди капитан Блъд да помръдне дори, преди да се съвземе от смайването и изненадата, някакви бързи, жилести и опитни ръце се справиха с него. Извиха китките зад гърба му и заедно с глезените ги завързаха с кожени ремъци. После го превъртяха по гръб, вдигнаха го, натикаха го в някакъв стол и го завързаха през кръста облегалката.
Над него се наведе нисък, набит мъж, приличен на горила, с дълго туловище и къси крака. Ръкавите на синята му риза бяха навити до рамената на огромните му, мускулести и космати ръце. Малки черни очи проблясваха зловещо върху широкото лице, което беше плоско и жълтеникаво като на мулат. Червеносиня кърпа покриваше главата му и скриваше напълно косата; от големите уши висяха тежки златни пръстени.
Капитан Блъд го огледа продължително, като въздържа силния гняв, който го обхващаше все повече с избистряне на сетивата му. Неволно разбра, че насилието и яростта съвсем няма да му помогнат и че на всяка цена трябва да се въздържи. И той успя да ги потисне.
— Каюзак! — каза той бавно. И после добави: — Това е съвсем неочаквано удоволствие!
— Най-после хвърлихте котва, капитане — каза Каюзак и се изсмя тихо, с безпределна злоба.
Блъд погледна зад него към вратата, където жената се бореше в ръцете на приятеля на Каюзак.
— Ще стоиш ли мирно, мръснице, или трябва да те укротя? — заплаши я разбойникът.
— Какво ще правите с него, Сам? — изхленчи тя.
— Това не е твоя работа, момичето ми.
— Моя работа е! Каза ми, че той е в опасност, и аз ти повярвах, лъжливо куче!
— Това беше вярно. Но сега е в безопасност и в пълно удобство. Влез там, Моли. — Той посочи през стаята към тъмния вход на един килер.
— Няма… — започна тя гневно.
— Влизай — изръмжа той — или ще си изпатиш!
Хвана я отново грубо за врага и кръста и въпреки че тя продължаваше да се съпротивлява, я избута през стаята в килера. Затвори вратата и сложи резето.
— Стой там, мръснице, и мълчи или ще те накарам да онемееш завинаги.
Иззад вратата му отвърнаха с охкане. След това жената се хвърли върху някакво легло, чу се скърцане и после настъпи тишина.
Капитан Блъд си обясни нейното участие в това дело и сметна, че е повече или по-малко приключено. Погледна в лицето бившия си съдружник и устните му се усмихнаха, за да изразят увереност, каквато съвсем не изпитваше.
— Нахално ли ще бъде да запитам за намеренията ти, Каюзак? — каза той.
Приятелят на Каюзак се изсмя и се наведе над масата — висок мъж със свободно отпуснати крайници и продълговато лице с почти индиански черти. По дрехите му можеше да се заключи, че е ловец. Той отговори вместо Каюзак, който гледаше смръщено и мълчеше мрачно:
— Възнамеряваме да те предадем на дон Мигел де Еспиноса. Наведе се да оправи лампата, изкара малко фитила и го подряза. В малката мизерна стая стана по-светло.
— Точно така! — заяви Каюзак. — А дон Мигел без съмнение възнамерява да те обеси на мачтата си.
— Значи, това е дело на дон Мигел, а? Велики боже! Предполагам, че си се изкушил от възнаграждението. Разбира се, точно за такава работа си годен, по дяволите! Но обмисли ли всичко? Пред тебе има рифове, момчето ми. Хейтън трябваше да ме чака с лодка на пристана в осем часа. Вече съм закъснял. Осем часът бе преди повече от час. Скоро ще вдигнат тревога. Знаят къде отивах. Ще тръгнат подир мене и ще ме проследят. За да ме намерят, момчетата ще обърнат Тортуга наопаки. И какво ще стане с тебе тогава, Каюзак? Помисли ли за това? Жалко е, че въобще си лишен от предвидливост. Именно липсата на предвидливост те върна с празни ръце от Маракайбо. А дори и там, ако не бях аз, сега ти щеше да наблягаш веслото на някоя испанска галера. Въпреки това ти си обиден, понеже си бедно духом, опако псе и за да задоволиш злобата си, тичаш към собствената си гибел. Ако имаш искрица здрав разум, ще свиеш платна, момчето ми, и ще легнеш в дрейф, преди да стане твърде късно.
В отговор Каюзак само то изгледа злобно и мълчаливо претършува джобовете на капитана. Другият в това време седна на трикрако дървено столче.
— Колко е часът, Каюзак? — попита той.
Каюзак погледна часовника на капитана.
— Близо девет и половина, Сам.
— Гръм да го тресне! — изръмжа Сам. — Още три часа трябва да чакаме!
— В долапа има зарове — каза Каюзак, — а тук има какво да разиграем.
Той посочи с пръст плячката от джобовете на капитан Блъд, която беше струпана на малка купчинка върху масата. Имаше към двадесет златни монети, малко сребърни, един златен часовник с форма на луковица, златна табакера, пистолет и един скъпоценен накит, който Каюзак беше свалил от дантелата на врата на капитана заедно със сабята му и поясок от сива кожа, инкрустиран обилно със злат:
Сам се изправи, отиде при долапа и взе оттам заровете. Постави ги на масата, придърпа стола си и отново седна. Той раздели парите на две равни части. След това прибави сабята и часовника към едната купчинка, а накита, пистолета и табакерата — към другата.
Блъд, който стоеше нащрек — наистина толкова се бе съсредоточил върху проблема, как да се освободи от примката, че едва усещаше болката от удара по главата, който го бе повалил, — заговори отново. Отказа решително да се предаде на страха и безнадеждността, които се промъкваха в сърцето му.
— Има още нещо, което не сте взели предвид — каза той бавно, почти провлечено, — и това е, че може би ще се съглася сам да платя много по-голям откуп от сумата, която испанският адмирал предлага за мен.
Но това не им направи впечатление. Каюзак само му се подигра:
— Виж ти! А какво стана с увереността ти, че Хейтън ще дойде да те освободи? Кажи де?
Той се захили и Сам се изсмя заедно с него.
— Това е вероятно — отвърна Блъд. — Много вероятно. Но не е сигурно; нищо не е сигурно на тоя свят. Нито дори, че испанецът ще ви плати десетте хиляди реала, които, както чувам, бил предложил за мен. С мен можеш да направиш по-добра сделка, Каюзак.
Той млъкна, а зоркият му поглед забеляза внезапния алчен блясък в очите на французина и как другият разбойник смръщи вежди. Затова продължи:
— Можеш да направиш сделка, която ще те възнагради за изпуснатото в Маракайбо. За всяка хилядарка, която предлага испанецът, аз ще ти предложа две.
Каюзак зяпна и очите му се разшириха.
— Двадесет хиляди реала! — възкликна той смаян.
Тогава огромната ръка на Сам се стовари върху разклатената маса и той изригна куп мръсни, ожесточени псувни.
— Да ги нямаме такива! — изрева той. — Аз съм поел задължение и ще го спазя. Ако не го изпълня, лошо ме чака — пък и тебе, Каюзак. Освен това трябва да си много тъп, за да вярваш, че тоя красив хищник ще изпълни обещанието си!
— Знае, че ще го изпълня — каза Блъд. — Плавал е с мене. Знае, че дори испанците вярват на думата ми.
— Може би. Но аз не й вярвам. — Сам се наведе над него с мрачно, заплашително, дълго и зло лице с навъсени вежди и тежки клепачи. — Обещал съм да те предам в полунощ, а когато обещая да свърша някоя работа, аз я свършвам. Разбра ли?
