Капитан Блъд го погледна и дори се усмихна.
— Наистина — каза той, — не оставяш човек да се догажда. И думите му трябваше да се разбират буквално; защото му стана ясно, че тъкмо Сам бе сключил договор с испанските агенти и не смееше да скъса с тях от страх за живота си.
— Толкова по-добре — увери го Сам. — Ако не искаш да седиш с парцал в устата през следващите три часа, ще си държиш досадния език зад зъбите. Разбра ли?
Той навря дългото си, свито в заплашителна гримаса лице в лицето на пленника.
Капитан Блъд разбра и се отказа от отчаяната хватка за единствената малка сламка на надежда, която бе открил в положението. Разбра, че трябва да чака тук, безпомощно овързан, докато настъпи часът да бъде предаден на някого, който ще го отведе на дон Мигел де Еспиноса. Не смееше дори да помисли какво ще го сполети след това. Познаваше ужасните жестокости, на които е способен един испанец, и отгатваше в каква ярост е изпаднал испанският адмирал. Пот го изби от ужас. Наистина ли трябваше да приключи своята смела и рискована кариера по този недостоен начин? Трябваше ли той, който така гордо бе плавал из водите на Карибско море като победител, да потъне в някакво мръсно блато? Не намираше никаква надежда в търсенето, което скоро щяха да започнат Хейтън и другите. Както бе казал, не се съмняваше, че ще преобърнат целия град с краката нагоре. Но не се съмняваше също, че ще дойдат твърде късно. Може би щяха да преследват предателите и да им отмъстят жестоко. Но каква полза щеше да има за него?
Гневните пари в съзнанието му се сгъстиха; отчаянието замъгли разума му. В Тортуга той имаше близо хиляда свои хора, почти на хвърлей камък, а беше вързан, безпомощен и чакаше да го предадат на отмъстителното правосъдие на Кастилия! Тази настойчива, повтаряща се мисъл се блъскаше в мозъка му като махало и го влудяваше.
После отново се съвзе. Съзнанието му се изясни, заработи дейно и със свръхестествена яснота. Знаеше, че Каюзак е продажен негодник, който няма да остане верен на никого, ако разбере, че ще спечели от предателството. А другият вероятно не беше по-добър; може би дори по-лош и от французина, тъй като само интересът — испанското възнаграждение за предателството — го беше привлякъл към сегашната му задача. Блъд заключи, че прекалено скоро е изоставил опитите да наддаде повече от испанския адмирал. В това отношение още имаше възможност да подхвърли ябълката на раздора на тия крастави псета, за която накрая те може би щяха да се уловят за гушите.
Загледа се в тях известно време, като наблюдаваше злия, алчен блясък в очите им, втренчени във въртящите се зарове и дребните залози от златото и предметите, които бяха взели от него и разиграваха, за да мине по-незабелязано времето.
И тогава чу собствения си ясен глас да нарушава тишината.
— Играете на половин пени, докато богатството е в ръцете ви.
— Отново ли започваш? — изръмжа Сам.
Ho капитанът продължи невъзмутимо:
— Ще дам четиридесет хиляди реала повече от наградата на испанския адмирал. Предлагам ви петдесет хиляди реала за живота си.
Сам, който се бе надигнал ядосан, внезапно застина при споменаването на толкова огромна сума.
Каюзак също се изправи и двамата мъже застанаха от двете страни на масата, напрегнати от възбуда, на която не даваха израз, но тя се отгатваше по внезапно пребледнелите им лица и разширените им очи. Най-после французинът наруши мълчанието.
— Гръм и мълнии! Петдесет хиляди реала! — Той изговори думите бавно, сякаш за да ги втълпи в собственото си съзнание и в мисълта на своя приятел. После повтори: — Петдесет хиляди реала! По двайсет и пет на всеки! По дяволите! Ама това си заслужава известен риск! А, Сам?
— Цял куп пари, вярно — каза Сам замислено. Но след това се съвзе. — Ба! Какво е някакво си обещание? Кой ли му има доверие? Кой ще го накара да плати, щом го освободим, и той е…
— Аз винаги плащам — отвърна Блъд. — Каюзак ще ти каже, че винаги плащам. — И после продължи: — Помислете, такава сума, дори кога го се раздели, ще направи всеки от вас достатъчно богат, за да живее охолно. Много вино, много жени! — Той се изсмя. — Наистина, бъдете разумни.
Каюзак облиза устни и погледна към приятеля си.
— Може да стане — измърмори той убеждаващо. — Още няма десет часа, а до полунощ ще се измъкнем от испанските ти приятели.
Но Сам не беше убеден. Обмисляше; и макар предложението да бе съблазнително, не смееше да го приеме, защото виждаше в него двойна опасност. Поел задължение към Испания в това начинание, той не смееше нито да се оттегли, нито да промени хода му. Виждаше се неизбежно притисна г между сигурния гняв на испанците, ако ги измами, и вероятното отмъщение на Блъд, щом го пуснат на свобода. По-добре да се възползува на спокойствие от сигурните пет хиляди, отколкото да се надява на вероятните двадесет и пет, придружени от такива непоносими рискове.
— Съвсем не може да стане! — извика той гневно. — Затова нито дума повече по тая работа. Вече те предупредих.
— Гръм и мълнии! — извика Каюзак с дрезгав глас. — Аз пък казвам, че може да стане! И казвам, че си заслужава рискът!
— Така казваш, а? А какъв риск има за тебе? Испанците дори не знаят, че си замесен. За тебе е лесно, момчето ми, да говориш за рискове, които няма да поемеш. Но за мен не е същото. Ако не изпълня поръчението на испанеца, той ще поиска да разбере защо. Както и да е, аз вече съм дал дума и държа на нея. Затова да не говорим повече по въпроса.
Сам стоеше изправен, застинал там, гневен и непоколебим, а Каюзак след като изгледа смръщено дългото му, решително лице, въздъхна отчаяно и седна.
Блъд съвсем ясно долови вътрешния гняв, който бе обзел французина. Въпреки желанието си за мъст спрямо капитана, алчният негодник предпочиташе парите на врага си пред кръвта му и лесно се отгатваше озлобението му, загдето е принуден да се откаже от по-значителната сума само защото съдружникът му смяташе за прекалено голям риска, който трябваше да поемат.
Известно време двамата не проговориха нито дума, а Блъд сметна, че с нищо не можа да подобри положението си, ако прибави още нещо към онова, което беше вече казал. Но междувременно съмнението, което бе посял, го окуражи.
Когато накрая наруши мрачното мълчание, думите му, изглежда, нямаха никакво отношение към положението.
— Въпреки намерението ви да ме продадете на Испания, не виждам защо трябва дотогава да ме оставяте да умирам от жажда. А гърлото ми е като солните басейни в Салтатудос.
Той имаше съвсем определена цел, за която жаждата му трябваше да послужи само като претекст, но тя беше действителна, а и пазачите му страдаха от нея. Въздухът в стаята, прозорците и вратата на която бяха плътно затворени, беше задушен. Сам прекара ръка по влажното си чело и отри потта.
— По дяволите! Каква жега! — измърмори той. — И аз съм жаден.
Каюзак облиза пресъхналите си устни.
— Нищо ли няма в къщата? — попита той.
— Не. Но „Кралят на Франция“ е само на една крачка. — Сам стана. — Ще отида да взема кана вино.
Надеждата трескаво нахлу в гърдите на капитан Блъд. Точно това целеше. Познаваше склонността им към пиене и знаеше колко лесно намекът щеше да възбуди желанието им да я задоволят, затова се надяваше да изпрати единия от тях за вино и че именно Сам ще отиде. Беше сигурен, че с Каюзак веднага ще се споразумее.
Но тогава Каюзак, глупакът, развали всичко с прекалената си старателност. И той се бе изправил на крака.
— Кана вино! Да, да! — извика той. — Побързай. И аз съм жаден.
Гласът му сякаш трепна. Слухът на Сам долови трепването. Той поспря, огледа съдружника си и прочете по лицето му предателските намерения на дребния мошеник.
Усмихна се леко.
— Като поразмислих — каза той бавно, — струва ми се, че ще е по-добре ти да отидеш, а аз да остана да го пазя.
